Решение № 15895 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3591/2013 г.

Решение № 15895 от 29.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3591/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Румен Мобиле" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Русе ул. "Липник" № 82, вх. В, ет. 8, представлявано от управителя против решение № 73/14.01.2013 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 2452 по описа за 2012 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 181104133/25.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта потвърдена с Решение № 108/06.04.2012 г. на Директор Дирекция "ОДОП" /"ОУИ"/ - Варна при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК, на дружеството са определени данъчни задължения по ЗКПО за данъчни периоди 2009 и 2010 г., общо в размер на 4 166.68 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 552.11 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на "Румен Мобиле" ЕООД против Ревизионен акт № 181104133/25.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, в частта потвърдена с Решение № 108/06.04.2012 г. на Директор Дирекция "ОДОП" /"ОУИ"/ - Варна при ЦУ на НАП, с който по реда на чл. 122 от ДОПК, на дружеството са определени данъчни задължения по ЗКПО за данъчни периоди 2009 и 2010 г., общо в размер на 4 166.68 лв. - главница и лихви за просрочие в размер на 552.11 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. В мотивите си съдът е приел, че след като основата за облагане с данъци за всеки един от отчетните периоди - 2009 г. и 2010 г., е определена на база счетоводните записвания при жалбоподателя, въпросното основание - че воденето счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, се явява недоказано. Приел е, че по своята правна природа, въпросните договори за заем, както и представените в съдебното производство решения на едноличния собственик за допълнителна парична вноска в капитала, представляват частни свидетелстващи документи, които не обвързват съда с материална доказателствена сила. Прието е, че не са представени доказателства за реалното предаване на сумите по заемите от лицата - на представляващия ревизираното лице, както и за последващото захранване на касата на дружеството. Решението е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно не е кредитирал приобщените писмени доказателства, че посочените като заемодатели лица са предоставили парични средства на "Румен Мобиле" ЕООД. Този подход на съда има за последица неправилно приложение на материалния закон. В ревизионното производство са представени договор за заем в размер на 5000 лева, сключен с М. П. Й. на 15.01.2009 г.; - договор за заем в размер на 5000 лева, сключен с И. И. Б. на 20.03.2 009 г.; - договор за заем в размер на 8000 лв., сключен с В. Н. Д. на 10.12.2009 г.; - договор за заем в размер на 5 000 лв., сключен с Н. С. С. на 15.02.2010 г.; - договор за заем в размер на 3 000 лв., сключен със С. П. В. на 10.07.2010 г.; - договор за заем в размер на 5 000 лв., сключен с П. В. А. на 20.08.2010 г.; - договор за заем в размер на 5 000 лв., сключен със С. П. В. на 12.11.2010 г. Също така тъщата на Румен Ангелов е дарила на съпругата му за 2009 г. - 25 000 лв., за 2010 г. -5000 лв. Ноторно известен факт е, че договорът за заем по дефиниция е безлихвен (чл. 240, ал. 2 от ЗЗД), поради което и обратните изводи не намират законова опора. Разпоредбата на чл. 240 ЗЗД не въвежда такова изискване за уговорена лихва. Изрично в ал. 2 на същата разпоредба е указано, че лихва се дължи, само ако е уговорена. Освен това наличието на нотариална заверка на договор за заем не е законово изискване, нито писмената форма е форма за действителност на договора, тъй като той представлява реален договор и следва да се установи по безспорен начин предаването на сумата. Настоящият съдебен състав споделя като основателни оплакванията от касационната жалба на "Румен Мобиле" ЕООД. Според първоинстанционния съд, жалбоподателят не е доказал произхода на сумите, констатирани като надвишаващи размера на доходите и приходите на ревизираното лице. В съдебното решение е посочено, че не са ангажирани доказателства, обосноващи извода, че жалбоподателят е получил в заем средства При така събраните доказателства касационният съд намира за необосновани изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на получените заемни средства. Договорът за заем е неформален и реален, приема се за сключен с предоставяне на безспорни доказателства за даване на съответната парична сума. В случая са налице писмени документи, установяващи действителността и сключването на договорите. Вярно е, че документите са частни такива и по смисъла на чл. 181 ГПК вр. с § 2 ДОПК нямат достоверна дата за трети лица, каквито са приходните органи. Датата на съставянето им следва да се проверява в съвкупност с останалите доказателства, имащи достоверна дата, както и в съвкупност с всички останали събрани доказателства. Първоинстанционният съд е формулирал неправилни мотиви във връзка с доказателствената сила на събраните договори. Изводите основани на вида на представените документи не отчитат обстоятелството, че изследваните договори са сключени между частни лица, поради което и при документалното им оформяне могат да бъдат съставяни единствено и само частни документи. Начина, по който заемодателите са придобили паричните средства, които са предоставили в заем по никакъв начин не влияе на извода за наличието на заемни правоотношения с ревизираното лице и установяване на произхода на получените от него средства. В този смисъл е без значение, дали заемодателите са подавали годишни данъчни декларации, дали притежават писмени документи за придобити от тях доходи и т. н. Установяването на произхода на предоставените от тях в заем парични суми е предмет на евентуалните ревизионни производства, в хода на които ще бъдат установени техните задължения към фиска. Предвид изложеното касационният съд намира за доказано получаването от страна на ревизираното лице на заемни средства в размери съответно от тъщата на Румен Ангелов за 2009 г. - 25 000 лв., за 2010 г. -5000 лв., заем в размер на 5000 лева, сключен с М. П. Й. на 15.01.2009 г.; за заем в размер на 5000 лева, сключен с И. И. Б. на 20.03.2009 г.; заем в размер на 8000 лв., сключен с В. Н. Д. на 10.12.2009 г.; заем в размер на 5 000 лв., сключен с Н. С. С. на 15.02.2010 г.; заем в размер на 3 000 лв., сключен със С. П. В. на 10.07.2010 г.; - заем в размер на 5 000 лв., сключен с П. В. А. на 20.08.2010 г.; заем в размер на 5 000 лв., сключен със С. П. В. на 12.11.2010 г. Тези заемни средства следва да бъдат включени към приходната част на началния баланс при ревизията за съответните години. Предвид изложеното, очевидно посоченият от органа по приходите паричен поток за 2009 г. и 2010 г. е неправилно определен. Касационната инстанция счита за основателно оплакването от жалбата, че първоинстанционният съд не е подходил диференцирано, подробно и аналитично за всички доказателства и обстоятелства, така че да бъде изяснен спорният въпрос - налице ли е несъответствие между декларираните доходи от лицето и финансовото му състояние. Административен съд - Варна е постановил неправилно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде отменено. Вместо него се постановява ново по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част. С оглед на резултата по делото, решението на АДмС - Бургас следва да бъде отменено и в частта, в която Румен Мобиле" ЕООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" /"ОУИ"/ - Варна при ЦУ на НАП, сумата от 423.13 лв. /четиристотин двадесет и три лева и 13 ст./, представляваща юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касация не се присъждат разноски, поради липса на направено искане за тях. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 222, ал. 1, от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение