Решение № 8166 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2259/2010 г.

Решение № 8166 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2259/2010 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Кирил Костов- пълномощник на Софка Христова Любчева от гр. Варна, срещу решение № 1992 от 24.11.2009 г., постановено по адм. д. № 293 по описа за 2009 г. на Административен съд-Варна. С него съдът е изменил заповедта на кмета на район "Аспарухово" при община Варна, с която е определена оценката на подобренията, извършени от ползвател в част от имот, като я е увеличил от 4920 лв. на 19 300 лв. Със същото решение съдът е осъдил кметството на район "Аспарухово" да заплати на жалбоподателите направените от тях разноски от 920 лв. В касационната жалба се съдържа становище за неправилност на решението. Релевират се доводи за допуснати нарушения, съставляващи и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени. С определение № 6138 от 23.12.2009 г., постановено по същото дело по реда на чл. 248 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК, съдът е отхвърлил молбата на кмета на район "Аспарухово", с която е поискано съдът да измени решението си в частта за разноските, и намали присъдения размер на адвокатското възнаграждение, което е било от 650 лв. Срещу определението е подадена частна жалба от кмета на район "Аспарухово". В нея се навеждат доводи за неправилност на определението. Твърди се, че то е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са съображения, че съдът не е отменил заповедта на кмета, а я е изменил, без да съобрази това обстоятелство. На следващо място се позовава на чл. 84, т. 3 ГПК, според който текст общината е освободена от заплащане на съдебни такси. По реда на чл. 163, ал. 2 АПК от процесуалния представител на кмета на район "Аспарухово" при община Варна е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за основателност на касационната жалба. В нея са изложени допълнителни съображения подкрепящи направените твърдения в касационната жалба. Моли се, решението да се отмени, включително и в частта за разноските, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК е постъпил и от адвокат Ани Максимова - пълномощник на Мирослав Петров Йорданов и Кръстинка Маринова Кудинова - ответни страни по касационната жалба. В него се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. Правят се възражения, с които се опровергават твърденията в касационната жалба. По изложените съображения в него се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Същият адвокат-пълномощник от името на упълномощителите си е изпратил писмен отговор и срещу подадената частна жалба, в който се съдържа становище за неоснователност. Твърди се, че определеното възнаграждение по сключения договор за правна защита и съдействие е и според оценката на подобренията. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Намира, че съдът правилно е възприел заключението на тройната експертиза, която е оценила подобренията по пазарни цени. При фактически установеното съдът е изменил заповедта на кмета. На следващо място прокурорът намира за неоснователна и частната жалба срещу определението на съда. Счита определението на съда за правилно с оглед установената цена на подобренията и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира и двете жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в съответните преклузивни срокове, а разгледани по същество и за неоснователни, по следните съображения: Кръстина Маринова Кудинова и Мирослав Петров Йорданов, като наследници на Петър Йорданов Кудинов - ползвател, на когото правото на ползване не е трансформирано в право на собственост, са обжалвали заповед № Г-ПР-269 от 23.12.2008 г. на кмета на район "Аспарухово" при община Варна, с делегирани права по § 4л ПЗР на ЗСПЗЗ. Със заповедта е одобрена оценката на подобренията, извършени върху част от имот с площ от 432 кв. м, от целия имот от 780 кв. м, попадащ в имот № 3294 по плана на новообразуваните имоти за местността "Боровец-юг", кадастрален район 403. Одобрената оценка на подобренията е била от 4920 лв., която наследниците на Христо Николов Радев е следвало да заплатят на наследниците на Петър Кудинов- жалбоподателите. Според решение № 1132 от 16.08.2004 г. на Общинска служба по "Земеделие"-Варна, доказващо материалното право на собственост на заинтересованите страни и представеното удостоверение за наследниците на Христо Николов Радев, съдът ги е конституирал в процеса. От тях се е явявала само Софка Христова Любчева-касаторка в настоящото производство. Съдът е установил компетентността на органа, издал обжалваната заповед, като по спора относно цената на извършените подобрения е допуснал единична и тричленна оценителна експертиза. И двете заключения са дали една и съща цена на овощните подобрения от 630 лв., по която не е имало спор между страните. Спорът е бил относно цената на останалите подобрения в имота. Според заключението на единичната експертиза стойността на извършените подобрения в имота е общо в размер на 12 255 лв. от които стойността на подобренията е 630 лв. Според заключението на тройната експертиза стойността на подобренията в имота е 19 300 лв., в които е включена и стойността на трайните насаждения от 630 лв. Съдът е приел, че заповедта на кмета, предмет на жалбата, е постановена в нарушение на материалния закон, защото с нея е одобрена оценката на подобренията, извършена от оценител, който не е направил разграничение при определяне цената на подобренията. Не е посочил използвания метод на оценяване, а само Наредбата за базисните цени на трайните насаждения, приета с ПМС № 151 от 30.07.1991 г., обн. в ДВ, бр. 65 от 9.08.1991 г., с последно изменение, обн. в ДВ, бр. 81 от 12.09.2003 г. От двете заключения на оценителните експертизи съдът е приел това на тричленната експертиза, поради използване на сравнителния метод, при определяне стойността на подобренията в имота. Съдът не е възприел стойността на подобренията, определени от единичната експертиза, поради това, че използвания метод на разходите (вещна стойност) е бил теоретичен. С оглед на установеното съдът е изменил заповедта на кмета, като е увеличил стойността на подобренията от 4920 лв. на 19 300 лв. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Първият довод в касационната жалба е относно допуснато неправилно приложение на материалния закон. Той е аргументиран с твърдението, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че част от подобренията са направени след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Поддържа се, че направените подобрения след прекратяване на правото на ползване прави ползвателите недобросъвестни владелци. Оценката на подобренията трябва да е свързана с направените разходи за тях. Твърдението е невярно и е в противоречие с материалния закон. Според § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобренията върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС. Нормата е създадена през 1992 г. и не е променяна. Последното изменение на ЗСПЗЗ е обн. в ДВ, бр. 99 от 15.12.2009 г. Няма пречка за законодателя да разграничи извършените подобрения според момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ и го свърже със субективния елемент на владението. Като пример за такова разграничение при уреждане на правоотношенията между ползвател и собственик с възстановено право на собственост е § 4и, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ. Към настоящия момент, независимо от времето на извършените подобрения в имота, ползвателят има правата на добросъвестен владелец. А собственикът на имота ги заплаща по пазарни цени според § 31, ал. 2, т. 3 от ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. От данните по делото безспорно е установено, че ползвателите са извършили подобрения в имота. Подобренията представляват извършени от владелеца материални въздействия върху имота чрез влагане на труд или набавяне на материали като по този начин обективно увеличават неговата стойност. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му. Добросъвестният владелец има правото да ги получи, доколкото те съществуват към деня на постановяване на решението за заплащането им. Критерият, въз основа на който следва да се прецени дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване. Такова е налице, когато вещта е съединена със земята посредством различни елементи и съоръжения, а не лежи отгоре само със собствената си тежест. Трайното закрепване само по себе си е достатъчно, за да обуслови юридическото сливане на двата обекта-постройката и земя под нея. С факта на закрепване на движимата вещ към имота същата става част от него, при което възможността за отделянето й без съществено повреждане на недвижимата вещ е без значение. От заключенията на единичната и тричленната експертизи се установява, че освен сградата в имота има извършени подобрения в изграждането на бетонова пътека, бетонов резервоар, водна ръчна помпа с лят корпус, бетонова подпорна стена и прочие, подробно описани, които са трайно закрепени. Тези подобрения увеличават стойността на имота, поради което подлежат на заплащане. Неоснователно е твърдението, че съдът не е съобразил обстоятелството, че сградата в имота е била незаконно построена. Твърдението е неоснователно, защото от данните по делото се установява, че строителното разрешение за построяването на сградата - № 361 е от 1980 г., а акта за узаконяването й е от 20.08.1990 г. или сградата е построена преди 1 март 1991 г. Неоснователно е твърдението, че съдът не е съобразил къде се намират подобренията върху имота, който бил с фактически ползвана площ от 780 кв. м. Твърдението се опровергава от заключенията на двете експертизи, а така също и от заповедта на кмета, с която е одобрена оценката на подобренията, извършени само върху 432 кв. м - реално обособена част от имота, така както е показано на скицата по кадастралния план на местността от 1996 г. за имот № 1589 - лист 33 от делото и имот № 3294 в кад. р-н № 403 по плана на новообразуваните имоти - скицата на лист 32 от делото. Наведеният довод в касационната жалба за необоснованост на решението се аргументира с твърдението, че ползвателите, които са и подобрители се ползват от виновното си поведение, защото са застроили сградата с по-голяма площ, отколкото им е било разрешено. Това което е построено над разрешеното застрояване от 20 кв. м е следвало да се оцени само като разход за построяването. Твърдението е неоснователно, защото по делото е приложен акт за узаконяване. Освен това в § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ не е направено такова разграничение. Неоснователно е и последното твърдение за допуснато от съда нарушение на съществени процесуални правила, аргументирано с това, че съдът бил приел "фриволната" пазарна цена дадена със заключението на тричленната експертиза. В мотивите си съдът е изложил съображения защо не приема цената, дадена в заключението на единичната експертиза. Освен това съдът правилно е възприел стойността на подобренията, дадени от тричленната експертиза, тъй като тя е използвала сравнителният метод, чрез сравняване на цените на недвижимите имоти, чрез пазарни аналози на сгради близки до процесната в съседни райони, като са се съобразили с конюктурата на пазара на недвижимите имоти, местонахождението на имота и пр. Правилно и законосъобразно е решението на съда тъй като сравнителният метод при определянето на пазарната цена се използва и при отчуждаването на имоти за държавна нужда, визиран в чл. 32 ЗДС. В § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС е дадено легално определение на понятието пазарни цени, което е използвано и от тричленната експертиза при изготвяне на заключението й. От проведеното съдебно заседание на 10.11.2009 г., в което е прието заключението на тричленната експертиза се установява, че пълномощникът на касаторката в настоящото производство е задал въпросите си към вещите лица, след което е заявил, че няма повече въпроси към тях, като е дал становище за приемане на заключението. След приемането му е заявил, че го оспорва, защото констатациите и изводите в него не били защитени по сравнителния метод. Въпреки това, не е посочил доказателствени средства за оборване на заключението, поради което възраженията в касационната жалба срещу заключението на тричленната експертиза са неоснователни. По частната жалба на кмета на район "Аспарухово" при община Варна, срещу определение № 6138 от 23.12.2009 г., постановено по същото дело: В срока за обжалване на решението, кметът на район "Аспарухово" е поискал съдът да измени решението си в частта за разноските, като е направил възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение на адвоката съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото - искане с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Съдът като е съобразил стойността на подобренията над 10 000 лв. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приел, че действителният размер на адвокатското възнаграждение е следва да бъде от 737 лв., докато заплатеният от страната е 650 лв. Поради липсата на прекомерност е оставил искането без уважение. Постановеното определение е правилно с оглед определянето размера на възнаграждението, съпоставен с чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата. Определението е правилно и на друго основание. Съдът се произнася по искането за присъждане на направените по делото разноски, само когато са поискани, доказани са надлежен документ, че са направени и това е станало до приключване на устните състезания. Наличието на тези изисквания е необходимо, защото съдът разполага с правомощието да измени постановеното решение в частта му за разноските, но само когато при направено искане е допуснал грешка или пропуск да ги присъди. В конкретния случай жалбоподателите са направили в срок искането си за присъждане на разноските, които са и надлежно доказани. Срещу това искане е направено възражение в писмените бележки на процесуалния представител на кмета на общината, но то е да се отхвърли изцяло, включително и разноските за адвокатско възнаграждение. Според чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да присъди по-нисък размер от заплатеното възнаграждение, но това става само по искане на насрещната страна. Приключването на устните състезания е крайният момент, до който могат да се правят искания за разноските. Пропускането на срока погасява правото на страната да прави за първи път искане за присъждане на разноски или такова с правно основание в чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо направеното за първи искане с правно основание по чл. 78, ал. 5 ГПК след постановяване на решението е неоснователно. Неоснователно е и позоваването в частната жалба на чл. 84, т. 3 ГПК. Според този текст общините се освобождават от заплащането на държавна такса, освен изключенията посочени в т. 3, но не и от съдебни разноски. Разноските включват държавната такса, възнаграждението определено от съда за свидетели, вещи лица и един адвокат, според чл. 78, ал. 1 ГПК. От което следва, че ако общината е освободена от заплащането на държавна такса, не е освободена от заплащането на разноски, в това число и платеното възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения не са налице твърдените в касационната жалба и в частната жалба нарушения, основания за отмяна на решението и определението, поради което те като правилни и законосъобразни ще следва да бъдат оставени в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение