Решение № 3635 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15497/2012 г.

ВАСVI отделение15.03.2013 г.докладчик т Милка Панчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2682/02.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2270/2011 г. по описа на Варненския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 3635 от 15.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15497/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Гено Колев Христов от с. Аспарухово, обл. Варна, чрез упълномощения адв. Стефка Бояджиева, против решение № 2682/02.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2270 по описа за 2011 г. на Варненския административен съд. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата му против решение № 30/04.05.2011 г. на директора на РУСО - Варна, и потвърденото с него разпореждане № 4905011029/14.01.2011 г. на началник отдел "ПО" при РУСО-гр. Варна, в частта за началната дата - 01.12.2010 г., от която на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО е извършено изменение на получаваната от Гено Колев Христов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Наведените доводи от касатора са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване", с писмен отговор оспорва касационната жалба и излага съображения за правилност на съдебния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е решение № 30/04.05.2011 г. на директора на РУСО - Варна и потвърденото с него разпореждане № 4905011029/14.01.2011 г. на началник отдел "ПО" при РУСО - гр. Варна, в частта за началната дата 01.12.2010 г., от която на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО е извършено изменение на получаваната от Гено Колев Христов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, въз основа на представените от лицето нови доказателства, е изменил личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Гено Христов, считано от 01.12.2010 г. Същият е оспорил посоченото разпореждане пред директора на РУСО - Варна, който с процесното решение е отхвърлил жалбата му, като е приел, че доказателствата, относими към превръщането на осигурителния стаж на Христов за периодите 02.05.2000 г. - 01.06.2006 г. и от 05.06.2006 г. до 09.04.2008 г. от първа в трета категория труд по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, били представени с молбата от 01.12.2010 г., следователно пенсионният орган правилно е изменил размера на получаваната от лицето пенсия за осигурителен стаж и възраст от тази дата. С обжалваното съдебно решение Административният съд - гр. Варна е приел за законосъобразни правните изводи в решението на директора на РУСО и е отхвърлил като неоснователна подадената от Гено Колев Христов жалба срещу това решение. В мотивите към постановения от него съдебен акт съдът е изразил и становището, че представените към молба вх. № МП - 44268/01.12.2010 г. доказателства са относими към определянето на размера на пенсията за придобит стаж и възраст и са от кръга доказателства, визирани от разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Извел е извод, че размерът на пенсията следва да бъде увеличен от датата на представянето на цитираните по-горе доказателства - по арг. от чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО и това е датата, приета от административния орган - 01.12.2010 г. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че с разпореждане от 20.10.2006 г. на касатора е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на заявление от 25.09.2006 г. в минимален размер, считано от 01.06.2006 г., а с разпореждане от 02.04.2007 г. на пенсионния орган същата е определена в реален размер. От данните по делото е видно, че тези административни актове са връчени на лицето, не са обжалвани и съответно са влезли в сила. Със заявление от 28.05.2008 г. Гено Христов е поискал преизчисляване на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представил осигурителен стаж, придобит след пенсионирането за времето от 05.06.2006 г. до 09.04.2008 г. С разпореждане от 03.10.2008 г. е преизчислена получаваната от него пенсия, като осигурителният стаж, положен през периодите от 02.05.2000 г. до 01.06.2006 г. и от 05.06.2006 г. до 09.04.2008 г., е зачетен при условията на първа категория труд, а преобразуването на осигурителния стаж е направено по правилата на чл. 104, ал. 2 от КСО. С жалба от 17.05.2010 г. Гено Христов е възразил срещу зачетената категория от пенсионния орган, като е счел, че преобразуването на стажа му за тези периоди е следвало да бъде по чл. 104, ал. 3 от КСО. С писмо изх. № К-6096/16.06.2010 г. е уведомен, че за да бъде превърнат този осигурителен стаж, положен от него в цитираните периоди по ал. 3 на чл. 104 от КСО, т. е., една година осигурителен стаж от първа категория да се зачете за три години осигурителен стаж от трета категория за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък, включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти в тунелното и подземното строителство, е необходимо те да фигурират в списъчния състав на съответния участък. С молба от 01.12.2010 г. Гено Христов е представил пред пенсионния орган доказателства, релевантни за превръщането на осигурителния му стаж за периодите, посочени по-горе, от първа в трета категория труд по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, а именно: длъжностно разписание на персонала и заплатите в поделение "ТСВ" - гр. Варна, в сила от 01.11.2005 г., удостоверение изх. № 1014/02.07.2010 г. и писмо изх. № 2706/01.12.2010 г., и двете издадени от ДП "ТСВ" поделение на "ТСВ" Варна. С процесното разпореждане въз основа на тези доказателства пенсионният орган е изменил личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 01.12.2010 г., тъй като доказателствата, относими към превръщането на осигурителния стаж на Христов за периодите 02.05.2000 г. - 01.06.2006 г. и от 05.06.2006 г. до 09.04.2008 г. от първа в трета категория труд по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО, са представени с молбата от 01.12.2010 г. Решението на Варненския административен съд, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО. Съдът обосновано е приел, че с оспорените актове изменението на пенсията за осигурителен стаж и възраст законосъобразно е извършено с начална дата 01.12.2010 г., когато е било подадено заявлението с приложено към него ново доказателство относно осигурителния доход на лицето като "шофьор на бетоносмесител и "шофьор на товарен автомобил над 12 тона", през периода от 02.05.2000 г. - 01.06.2006 г. и от 05.06.2006 г. до 09.04.2008 г. На основание чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 110 от 1999 г.) разпореждането за изменение на пенсията в случаите на представени от пенсионера нови доказателства за осигурителния му доход се издава от датата на представяне на доказателствата. В разглеждания случай това е датата 01.12.2010 г., на която пенсионерът е подал заявление за преизчисляване на пенсията му за осигурителен стаж и възраст и е представил длъжностно разписание на персонала и заплатите в поделение "ТСВ" - гр. Варна, в сила от 01.11.2005 г., удостоверение изх. № 1014/02.07.2010 г. и писмо изх. № 2706/01.12.2010 г., и двете издадени от ДП "ТСВ" поделение на "ТСВ" Варна. Касаторът претендира положеният от него труд да бъде категоризиран по чл. 104, ал. 3 от КСО не от датата на подаване на молбата, а за целия периода от 28.05.2008 г. От правна страна се възразява, че неправилно съдът, а преди това и административният орган, основават актовете си на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. Неоснователни са касационните доводи за неправилно прилагане на чл. 99, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Ако разпоредбата е неприложима, влезлите в сила актове, с които е определен размер на пенсия за осигурителен стаж и възраст, въз основа на категоризирането на труда на жалбоподателя по чл. 104, ал. 2 от КСО са произвели правно действие и изменението им може да бъде извършено само при условията на чл. 99 от КСО и в сроковете по чл. 102 от КСО, които отдавна са изтекли. Оспорените административни актове са издадени при спазване на разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО и като е отхвърлил подадената жалба, Варненският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

2