Решение № 13892 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6339/2009 г.

Решение № 13892 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6339/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от "Еридантранс" ООД, гр. София, чрез управителя М. В. Д., срещу решение № 15 от 14.03.2009 г. на Административен съд София - град, I-во отделение, 5 състав по адм. дело № 4866/2007 г., с което е отхвърлена жалбата на КЗК срещу решение № 658/12.07.2007 г. на СОС. Касаторът счита, че решението е незаконосъобразно и неправилно и по конкретно изложени доводи моли да бъде отменено. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията не взема отношение. Ответникът - Столичен общински съвет, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея съдебно решение в сила с произтичащите от това законни последици. Заинтересованата страна "Карат - С" АД, гр. София чрез пълномощника си оспорва касационната жалба и заявява изразеното си още пред първата инстанция становище, че жалбата е била просрочена и недопустима и следва да се остави без разглеждане. Алтернативно моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, като по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено. Изложените касационни основания за допуснати нарушения са неоснователни. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира следното: Производството по адм. дело № 4866/2007 г. по описа на Административен съд София - град е образувано по повод на постъпила жалба, с която КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА обжалва Решение № 658/12.07.2007 г. на Столичен общински съвет в частта, в която се възлага на кмета на Столична община да организира и проведе конкурс за избор на изпълнител на обществен превоз на пътници по основна градска автобусна линия № 9, съгласно утвърдената с решението документация, по транспортната схема на Столична община. С определение от 3.12.2007 г. АССГ, I отделение, 5 състав е присъединил към това дело и образуваното друго адм. дело № 4901/2007 г. на АССГ, II отделение, 34 състав за общо разглеждане в единно производство, тъй като е констатирал, че КЗК обжалва същия административен акт - Решение № 658 /12.07.2007 г. на Столичен общински съвет, но в частта, в която се възлага на кмета на Столична община да организира и проведе конкурс за избор на изпълнители на обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии № 42, 54, 59, 68, 73, 260 и 404. С решение № 15 от 14.03.2009 г. съдът ОТХВЪРЛЯ жалбата на Комисия за защита на конкуренцията, срещу Решение № 658/12.07.2007 г. на Столичния общински съвет за възлагане на кмета на Столична община да организира и проведе конкурс за избор на изпълнители на обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии № 9, 42, 54, 59, 68, 73, 260 и 404 по транспортна схема на Столична община. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че документацията за провеждане на конкурса, която се твърди, че съдържа дискриминационни квалификационни изисквания, които според жалбоподателя КЗК нарушават принципите на конкуренцията, не са приети с обжалваното решение на Столичен общински съвет, а са утвърдени със заповед № РД-09-2072/31.08.2007 г. на кмета на Столична община, която не е предмет на разглеждане по настоящото дело. Жалбата на КЗК е подадена в изпълнение на правомощието й по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за защита на конкуренцията (обн. в ДВ, бр. 52/1998 г., отменен ДВ, бр. 102/2008 г.), според която разпоредба (нова - ДВ, бр. 9/2003 г.), Комисията за защита на конкуренцията обжалва пред компетентния съд административни актове и решения, които противоречат на този закон, в 30-дневен срок от узнаването им. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), "актовете на общинския съвет се изпращат на кмета на общината и на областния управител в 7-дневен срок от приемането им", а според ал. 2 - "актовете на общинския съвет се разгласяват на населението на общината в срока по ал. 1 чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в правилника по чл. 21, ал. 3. Оспорването, спирането, отмяната или потвърждаването на оспорените актове на общинския съвет се разгласява по същия ред. Актовете на общинския съвет се обнародват в "Държавен вестник", когато това е предвидено със закон". Както се вижда специално уведомяване на КЗК не е предвидено. В приложимата за случая Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили, издадена от министъра на транспорта и съобщенията (обн., ДВ, бр. 32 от 29.03.2002 г., в сила от 29.03.2002 г., изм. и доп., бр. 32 от 8.04.2003 г., изм., бр. 45 от 2.06.2006 г., в сила от 1.06.2006 г.), не е предвидено решението на общинския съвет за възлагане на превозите и делегиране изпълнението на своите функции относно провеждането на конкурса на кмета, да се обнародва в "Държавен вестник". Изискването на чл. 20 от наредбата е "условията на конкурса за автобусни линии (курсове) се обявяват в един централен и един местен ежедневник най-малко 30 дни преди датата на провеждането на конкурса. В съобщението за конкурса се посочват изискванията и условията по организацията на превозите (разписания, брой необходими автобуси, в това число резервни, и друга поясняваща информация за автобусните линии), мястото и срокът за подаване на документите, датата на провеждане на конкурса и др. ", но следва да се отбележи, че тези условия се съдържат в заповедта на кмета на общината, а не в решението на общинския съвет. В конкретния случай решение № 658 от 12.07.2007 година на Столичния общински съвет е публикувано в Интернет, на официалния сайт на съвета - www. sofiacouncil. bg на дата 23.07.2007 година, който факт е безспорен. Настоящият състав счита, че това е началният момент, в който правните субекти научават за издаването на решението за провеждането на конкурсите за възлагане на обществен превоз на пътници по основни градски автобусни линии от общинската транспортна схема на Столичната община, с всички произтичащи от това действия и срокове. От тази дата и за КЗК, за уведомяването на която не е предвиден друг ред - по-различен и по-специален от останалите начин за узнаване за постановеното решение, започва да тече срока за обжалване. Както всички други, така и Комисията за защита на конкуренцията е научила, възприела, обективно имала възможност да се запознае и да добие представа за съдържанието на решението на Столичния общински съвет. В разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗЗК (отм.) законодателят е регламентирал 30-дневен срок за обжалване "от узнаването", а не "от сезирането". Затова не може да бъде възприето становището, че началният момент на срока започва от датата на постъпването на молбата на "АВТОТРАНС 2000" ООД, гр. Пловдив в Комисията за защита на конкуренцията - 24.09.2007 г. Не се споделя и друго разбиране за начало на срока - нито от датата на вземане на решение от КЗК за обжалване пред компетентния съд, нито от датата на вземане на решение, че административният акт противоречи на Закона за защита на конкуренцията. Образуването на производство пред КЗК за решаване на въпроса дали да подаде жалба и дали акта е незаконосъобразен няма никаква правна стойност относно срока за подаване на жалба пред съда. В конкретния случай едната жалба на Комисията за защита на конкуренцията, по която е образувано адм. дело № 4866/2007 г. е входирана в Административен съд София - град на 18.10.2007 г., а другата, по която е образувано адм. дело № 4901/2007 г. е входирана на 19.10.2007 г. Съгласно правилото за броене на сроковете на дни, регламентирано в чл. 33, ал. 3 от ГПК (понастоящем отменен, но приложим към процесния период), 30 - дневният срок изтича на 22.08.2007 г. - сряда, присъствен ден. Подадените едва през месец октомври същата година от КЗК жалби са били просрочени. Срокът е преклузивен и с изтичането му се погасява процесуалното право на жалба. Спазването на срока е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно при всяко положение на делото и без да е направено възражение от другата страна, а в случая такова има. Просрочената жалба е процесуално недопустима за разглеждането й по същество. Затова жалбата на КЗК е трябвало да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство по делото да бъде прекратено. Като е приел обратното, Административен съд София - град е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК ще трябва да бъде обезсилено и на основание чл. 159, т. 5 от АПК жалбата на КЗК да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство прекратено. Само за прецизност следва да се отбележи, че и без да е било посочено такова основание, касационната инстанция сама служебно проверява дали обжалваното пред нея съдебно решение не е нищожно или недопустимо, преди да прецени дали е правилно. Това е така, защото само валиден и допустим съдебен акт подлежи на обсъждане по същество относно неговата материална и процесуална законосъобразност. Ако решението е засегнато от толкова тежък порок, който е основание за обявяването му за нищожно или не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, което е основание за обезсилването му като недопустимо, то същото не може да остане в правния мир само защото касаторът не е посочил такова основание за отмяна. В такива случаи съдът извършва проверката и без да е направено възражение в този смисъл, а задължението за служебната проверка изрично е залегнало в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК. Всичко изложено до тук налага съдебното решение да бъде обезсилено, жалбата на КЗК оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,