Решение № 15347 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4851/2017 г.

ВАСI отделение13.12.2017 г.докладчик Бисер Цветков

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 351/02.03.2017 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 1708/2015 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на С. С. М. против ревизионен акт № Р-20-1401186-091-01/30.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б. относно установената отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на "Марко груп" ЕООД за лихви върху ДДС в размер 332 256.34 лева и за лихви върху корпоративен данък в размер 24 250.38 лева и вместо него в тази част постановява: ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-20-1401186-091-01/30.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б. в частта относно установената отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на "Марко груп" ЕООД за лихви върху ДДС в размер 332 256.34 лева и за лихви върху корпоративен данък в размер 24 250.38 лева ОСТАВЯ В СИЛА решение № 351/02.03.2017 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 1708/2015 г. в останалата част. ОСЪЖДА С. С. М. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. деловодни разноски в размер 8 825.65 лева. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Б. да заплати на С. С. М. разноски за производството в размер 4 099.83 лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15347 от 13.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4851/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на С. С. М., представен от адв. Г. Н., срещу решение № 351/02.03.2017 г. на Административен съд Б. по адм. д. № 1708/2015 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № Р-20-1401186-091-01/30.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Б., установяващ в тежест на М. отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на "Марко груп" ЕООД за ДДС и корпоративен данък и за лихви за забава. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Към процесуалните нарушения отнася основаването на съдебния акт на факти, установени в друго административно производство, в което не е бил страна; пропускът на съда да укаже доказателствената тежест и да приложи последиците от нея; липсата на информационни източници за съзнателна волева дейност за укриване на фактите по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Отрича съществуването на предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, включително и заради недоказаност на връзка между поведението на касатора и неудовлетвореността на публичните вземания срещу "Марко груп" ЕООД, както и заради отсъствието на констатации във връзка с двама от доставчиците, по чиито доставки също с РА на дружеството е отречено правото на приспадане на данъчен кредит. Възразява срещу приравняването на РА с адресат "Марко груп" ЕООД и адресирания до него. Сочи бездействието на администрацията по събиране на публичните вземания като причина за неудовлетворяването им. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на РА. Претендира се деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Б. е на позиция за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС Б. ревизионен акт е реализирана отговорност на С. М. на основание чл. 19, ал. 1 от ДОПК за неплатени задължения на "Марко груп" ЕООД, установени с влязъл в сила ревизионен акт № 02002095/18.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Б.. З. са за ДДС за данъчни периоди от 01.09.2009 г. до 31.07.2010 г. в размер 860 917.83 лева с лихви за забава в размер 332 256.34 лева и за корпоративен данък за 2009 г. в размер 62 835.71 лева със закъснителна лихва 24 250.38 лева. Установените в тежест на "Марко груп" ЕООД задължения за ДДС са в резултат на корекция на декларираните резултати по ЗДДС в ревизираните данъчни периоди заради отказ да се признае упражнено в тези данъчни периоди право на приспадане на данъчен кредит и начисляване на ДДС за недекларирани вътреобщностни придобивания, за които ДЗЛ е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. И. на задължението за корпоративен данък е преобразуването на СФР с непризнатите разходи по доставките, за които е отречено правото на приспадане на данъчен кредит. Според приходната администрация М. е бил управител на "Марко груп" ЕООД до 02.07.2012 г., като в ревизираните периоди са подавани СД и ГДД по чл. 92 ЗКПО с непосочени данни /недекларирани ВОП/ и с неверни данни /отчитане на разходи и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит/ по фактури за неосъществени доставки. Доколкото с декларациите - СД и ГДД се осъществява предварително установяване на задълженията за данъци, а декларациите представляват и изпълнително основание, то до установяването на задълженията на дружеството с РА не е съществувало изпълнително основание за събиране на недекларирания данък. В обхвата на констатациите на органите по приходите е и това за постоянно нарастващи обороти на дружеството в периода 2007-2010 г. и достатъчно активи за покриване на публичните задължения, ако са били надлежно декларирани. Администрацията сочи предприетите действия за обезпечаване и събиране на вземанията. Установяванията на първоинстанционния съд в отхвърлителното решение следват тези на администрацията от РА и РД. По мотивите на съдебния акт издаденият РА с адресат "Марко груп" ЕООД се ползва с доказателствена сила за обстоятелствата, формиращи задълженията, поради което е отнесъл към установените факти упражняването от дружеството на право на данъчен кредит по неизвършени доставки, както и на данъчен кредит за ВОП с неначислен от него ДДС. К. релевантни за спора факти е обсъдил придобиването от М. на 23.03.2011 г. на правата на едноличен собственик на капитала на "Антъни груп СМ" ЕООД за осъществяване на стопанска дейност идентична с тази на "Марко груп" ЕООД, като "Марко груп" ЕООД продава на "Антъни груп СМ" ЕООД в периода м. 06- м. 11.2011 г. стоки на обща стойност 947 138.40 лева. В този период двете дружества са управлявани от М.. Той е продал дяловете си в двете дружества на 07.12.2011 г. /от А./ и на 02.07.2012 г. /от М./. Правните изводи на съда са за укриване на факти от М. с пропуска му да ги обяви пред органите по приходите. Декларирането на данъчните задължения на дружеството "Марко груп" ЕООД в по-малки размери било в причинна връзка с невъзможността да бъдат събрани вземанията в действителния им размер, въпреки предприетите действия по обезпечаването и събирането им. Решението е правилно в частта, разрешаваща спора за съществуването на отговорността на задълженията за ДДДС и за корпоративен данък, но не и за лихвите върху тях. Първоинстанционната проверка за законосъобразност на ревизионния акт е извършена в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, а заключителният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 от АПК и е мотивиран в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК. Съмненията на касатора за отсъствие на основана на собствена преценка на доказателствените източници познавателна дейност на съда за осъществяването на правно релевантните факти е заради начина на интерпретиране на фактите - чрез възсъздаване на констатациите на органите по приходите. В първоинстанционното решение ясно е заявено кои факти са приети за установени, както и информационните източници за тях. Доказателствените средства за установяване на спорните факти са част от административната преписка, но ползването на събраните в административното производство доказателства е допустимо - чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Без да се отразява на крайния резултат, основателен е доводът на касатора за противоречаща на процесуалния закон преценка от съда на доказателствената стойност на РА с адресат "Марко груп" ЕООД. При действието на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК съдът не само, че не е обвързан от доказателствената сила на РА относно обстоятелствата, формиращи задълженията, но и може да упражни инцидентен контрол за законосъобразност на акта, ако е противопоставен на жалбоподателя. В случая РА е декларативен административен акт, диспозитивен документ и е доказателствено средство само за съществуването и размера на установените с него публични задължения. А по това не се спори. Настоящият съдебен състав споделя и решаващите изводи на първата инстанция по съществото на спора. С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създадена особена хипотеза на отговорност на лицата управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези които са длъжни да ги удържат и внасят /вж. чл. 14, т. т. 1 и 2 от ДОПК/. По съдържанието си това е последващо законово встъпване на съдлъжник /вж. чл. 101 от ЗЗД/. Без да е уговорена или да е установено от закона за управляващия и задълженото лице не възниква същинска солидарна отговорност /арг. от чл. 121 от ЗЗД/, но е мислима т. нар неистинска солидарност с оглед тъждеството на престациите на длъжника и управляващия. Относима към казуса е хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК /ред. от ДВ бр. 105/2005 г./, която установява пораждащия неистинската солидарна отговорност фактически състав. Основен длъжник е лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Встъпващ съдлъжник е неговият управител или чл. на управителен орган. Предпоставките за встъпването са укриването от орган по приходите или от публичен изпълнител на факти и обстоятелства, които е длъжен да обяви пред тях и като резултат да не може да се събере задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски. Отговорността е до размера на несъбраното. Несъмнено главният длъжник е от категорията на тези по чл. 14, т. 1 от ДОПК, тъй като задължението му за данъци е установено надлежно с РА № 02002095/18.03.2011 г. Вземането за лихви е вън от обхвата на солидарността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, тъй като тя е ограничена до отговорност за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. Тази отговорност е различна от отговорността на третото задължено лице по чл. 14, т. 3 ДОПК, тъй като тя е с различно основание - това по чл. 16, ал. 1 ДОПК и в обхвата й са включени и лихвите и разноските /вж. чл. 16, ал. 3 ДОПК/. Законово встъпилият съдлъжник е имал качеството управител в периода на възникване на задълженията. Нему е непротивопоставимо установеното с първия РА, тъй като не е страна в производството по издаването му /арг. от чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/, но липсва спор както за съществуването и размера на публичните задължения по този РА, така и за факта, че те не са събрани. Правилно е възприемането като проява на укриване на факти пропускът в съответните справки- декларации за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. 07.2010 г. да се отразят всички ВОП, по които "Марко груп" ЕООД е получател. Укрито обстоятелство е отсъствието на доставки по фактурите, за които с РА на "Марко груп" ЕООД е отречено правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото механизмът на упражняване на правото по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Укрит е действителният СФР с посочването в ГДД по ЗКПО на занижен с неизвършени разходи резултат. Субект на укриването е управителя, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. Така несъмнено формира представи относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка- декларация и отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС /вж. чл. 125, ал. 1 и 3 ЗДДС/, а за финансовия резултат по ЗКПО с ГДД по чл. 92 от този закон. Несъответствието на декларираното с действителното е проява на укриване. Без значение е опосредяването на укриването в хипотезата на подадена чрез пълномощник справка- декларация. Невярното отразяване е по причини у управителя. Администрацията е установил размера на несъбраните вземания, както и динамиката в имущественото състояние на главния длъжник, която е предполагала събирането на вземанията, ако длъжникът, управляван от встъпващия длъжник, е декларирал своевременно задълженията за данъци. В тази връзка неоснователен е доводът аргументиран със заключението на ССЕ. Заключението остава изолирано предвид обстоятелството, че "Марко груп" ЕООД продава на "Антъни груп СМ" ЕООД в периода м. 06- м. 11.2011 г. стоки на обща стойност 947 138.40 лева и възстановяването на допълнителните парични вноски на собственика. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение в частта му за отхвърляне на жалбата срещу РА относно установените задължения за лихви за ДДС и за корпоративен данък, както и отмяна на съответната част от РА. В останалата част решението следва да се остави в сила. При този изход на спора на касатора се следват разноски по производството в размер 4 099.83 лева, а на ответника по касация се дължат деловодни разноски на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 и по аналогия на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер 8 825.65 лева. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АСВТ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение

Цитирани разпоредби

1