Решение № 9962 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2012 г.

Решение № 9962 от 9.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 5999/27.12.2011 г. по административно дело № 6113/2011 г., Административен съд София - град (АССГ) е: 1) обявил за нищожно писмо изх. № ИТ-3095/20.05.2011 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - София; 2) разпоредил изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне в 7-дневен срок от съобщението съобразно указанието на съда; 3) осъдил Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" да заплати на Асен Стефанов Асенов от гр. Ловеч сумата от 192 лв. за направените от него разноски. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - София. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението на Административен съд София - град и отхвърляне на първоначалната жалба. В съдебно заседание касаторовият процесуален представител юрисконсулт Стоянова, поддържа жалбата и изразява становище, че решението на АССГ е недопустимо и неправилно, поради което моли то да бъде обезсилено, респ. отменено и да се отхвърли направеното оспорване срещу процесното писмо, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Асен Стефанов Асенов от гр. Ловеч, чрез повереника си адвокат Кривошиева в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените деловодни разноски пред първата инстанция, но не и пред настоящата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага същата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. В писмо № ИТ-3095/20.05.2011 г. е обективиран отказ на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София да издаде акт по реда на чл. 405а от Кодекса на труда (КТ) във връзка с проверка за наличие на прикрит трудов договор, по искане на Асен Стефанов Асенов. Писмото е подписано от Лилия Бочева за директор, като в хода на съдебно-административното производство пред АССГ е представена заповед за възлагане на Бочева на служебните задължения на длъжността директор на Дирекция "Инспекция по труда" - София, подписана от Георги Милчин за изпълнителен директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", но за последния не са представени доказателства за оправомощаването му да изпълнява тези функции. За да обяви нищожността на процесния акт, първоинстанционният съд обосновано е приел, че той е издаден при липса на материална компетентност, доколкото не се е установило издателят му да е оправомощен за това надлежно. Инвокираните от касатора и повереника му възражения срещу така постановеното решение не могат да бъдат споделени. На първо място, неоснователно е касационното оплакване по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Решението е валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на акта. В случая не е налице липса или ненадлежно упражняване на правото на съдебно производство, което би обусловило наличието на приложното поле на чл. 221, ал. 3 от АПК, и съответно би довело до обезсилване на съдебното решение. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Развитите в касационната жалба и в съдебно заседание от юрк. Стоянова съображения в тази връзка, не обосновават недопустимост на проверяваният съдебен акт и на първоначалната жалба. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Тезата на касатора за противното не може да бъде споделена. Доводът, развит в касационната жалба и в съдебно заседание, че процесното писмо не съдържа отказ за издаване на предписание по чл. 405а, ал. 1 от КТ, а има само уведомителен характер, и следователно жалбата срещу него е следвало да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, е несъстоятелен. С оспореното пред Софийския градски административен съд писмо, подписано от Лилия Бочева, последната, вместо съгласно общото правило на чл. 31, ал. 2 от АПК да изпрати жалбата на Асенов на компетентния орган, се е произнесла на практика по съществото на искането му, като е формирана воля за отказ от уважаването му, и са изложени фактически и правни основания за това. Издаденият при липса на материална компетентност отказ, обективиран в процесното писмо, е нищожен на основание чл. 146, т. 1 от АПК, поради което в производството по оспорването му първоинстанционният съд правилно е констатирал тази нищожност и с решението си по делото я е обявил, съгласно чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК, и съобразно правилото на чл. 173, ал. 2 от АПК е разпоредил изпращане на преписката на компетентния да се произнесе по нея административен орган със съответните задължителни указания (адекватно формулирани в мотивите на проверяваното решение) по тълкуването и прилагането на закона. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че представената с касационната жалба за пръв път заповед от 10.05.2011 г. е оспорена като антидатирана, а и да не е, тя не е нововъзникнало обстоятелство, защото изхожда от ръководителя на администрацията, към която касатора се числи, и видно от датата на издаване, му е била известна. В тази връзка трябва да се има предвид, че АССГ стриктно е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК, като с определението си от 20.09.2011 г. изрично е указал на първоначалния ответник (сега касатор) да представи доказателства относно оправомощаването на подписалия за директор процесното писмо. Извън горното, с цитираната заповед касаторът се домогва тепърва да установява доказателствени факти от значение за законосъобразността на атакувания пред първата инстанция административен акт. Съгласно чл. 219, ал. 2 от АПК, не се допускат доказателства, несвързани с касационните основания, а нормата на чл. 220 от АПК въвежда императивно забрана за фактически установявания в касационното производство, като повелява, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон, въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Предвид изложеното, като е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, а по искането на ответника по касация да му се присъдят сторените деловодни разноски в първоинстанционното производство настоящият съдебен състав не дължи произнасяне, още повече, че направените разноски по делото са присъдени от АССГ на Асен Асенов, а последният не се е възползвал от възможността по чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК да поиска допълване или изменение на решението в частта му за разноските. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,