Решение № 11091 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9695/2015 г.

Решение № 11091 от 23.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9695/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Росен Димитров Костов срещу решение № 392 от 17.07.2015 г. по адм. д. № 242/2015 г. на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена подадената от него жалба против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 14- 0996-000299/27.10.2014 г. на Началник на сектор към ОД на МВР - Монтана, Сектор "ПП" гр. Монтана, упълномощен със заповед № 3-1.764/10.09.2012 г. на Директор на ОДМВР Монтана, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Счита, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Заявява, че съдът правилно е преценил, че от последното наказателно постановление, с което е лишен от контролни точки, до получаването на заповедта, са изтекли повече от две години, но неправилно приел, че заповедта е законосъобразна. Заповедта издадена на 27.10.2014 г. му е връчена на 21.04.2015 г. и към момента на връчването й са изтекли повече от предвидените в чл. 158, ал. 2 от ЗДвП две години, т. е. към момента на получаване на заповедта по силата на закона служебно са му възстановени изгубените контролни точки до максималния размер. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно, постановено при точно приложение на материалния закон. Доводът на жалбоподателя, че приложимата правна норма е тази на чл. 158, ал. 2 ЗДвП, която била пренебрегната от административния орган и съда, е неоснователен. Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка, съдът правилно приел, че случаят попада изцяло в хипотезата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП - пълна загуба на точки, на което материалноправно основание е издадена процесната заповед, с оглед на което разпоредбата на чл. 158, ал. 2 с. з. за служебно възстановяване на точки, е неприложима. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли подадената жалба съдът е установил, че за периода 2002 г. - 2013 г. от първоначално получените 39 контролни точки за отчет на извършените нарушения, жалбоподателят през 2004 г. е имал 39 к. т. поради тяхното служебно възстановяване. С влезли в сила 4 броя наказателни постановления от 2008 г. и 2009 г. са му отнети общо 27 к. т. или остатъкът от 39 к. т. е 12 к. т. С преминаването на допълнително обучение и въз основа на издадено удостоверение peг. № 133 от 27.02.2010 г. на "Рефлеж" ООД, гр. Монтана, на оспорващия са възстановени 13 контролни точки /1/3 от общия брой/ или към 1.03.2010 г. е имал налични 25 контролни точки. С влезли в сила 4 броя наказателни постановления, считано 14.04.2010 г. до 25.10.2012 г., на оспорващият са отнети общо 30 контролни точки, при наличието общо на 25 точки или същият е останал без контролни точки, поради което е загубил придобитата правоспособност. Въз основа на тези фактически констатации, които не се оспорват от жалбоподателя, съдът е направил извод, че е налице загуба на правоспособност за управление на МПС, по силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, в резултат на което и при неизпълнение на задължението за връщане на СУМПС, същото се изземва по надлежния за това ред, за което е издадена оспорена заповед. Решението е неправилно. С обжалваната пред съда заповед № 14- 0996-000299/27.10.2014 г. на Началник на сектор към ОД на МВР - Монтана, Сектор "ПП" гр. Монтана, упълномощен със заповед № 3-1.764/10.09.2012 г. на Директор на ОДМВР Монтана, на Росен Димитров Костов е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП - изземване на свидетелството за управление на водач на МПС, на който са отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. В мотивите на заповедта не са посочени влязлите в сила наказателни постановления въз основа на които на водача са отнети всички контролни точки. Следователно заповедта не е мотивирана, което е основание за отмяната й като незаконосъобразна. Представената по делото справка за издадените и влязли в сила наказателни постановления и отнетите контролни точки на жалбоподателя № 301000-13719 от 7.07.2015 г., подписана от директора на ОДМВР Монтана, е издадена след подаване на жалбата пред съда, поради което не може да допълни мотивите към заповедта. Като не е взел предвид, че обжалваната заповед не е мотивирана, съдът постановил неправилно решение, като отхвърлил подадената срещу нея жалба. От страна на административния орган по делото са представени заверени копия от всички издадени на жалбоподателя наказателни постановления, въз основа на които са отнети контролните точки, но това са доказателства, които не променят извода, че заповедта е немотивирана, поради което съдът не може да извърши проверка за законосъобразността й. С оглед на това не следва да се обсъждат другите твърдения на жалбоподателя относно неправилността на решението и незаконосъобразността на издадената заповед. В производството през административния съд не са поискани разноски, въпреки, че в адвокатското пълномощно е записано, че е внесена сума в размер на 100 лв., поради не следва не следва да се присъждат. В касационното прозводство не са направени и не са поискани разноски. Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение