Решение № 15325 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1768/2011 г.

Решение № 15325 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1768/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Районно управление "Полиция" (РУП) гр. Несебър против Решение № 1451/13.12.2010 г., постановено по адм. дело № 1876/2010 г. по описа на Административен съд гр. Бургас, с което е обявен за нищожен акт - Наказателно постановление № II-278/04.12.2009 г. за налагане на ПАМ на Тодор Илиев Илиев от гр. Поморие - "отнемане на разрешение за носене № 346446/18.06.2003 г., разрешение за съхранение № 90/03.09.2009 г. и изземване на ловен автомат МР-153, кал. 12 № 0615322752 за срок от 5 години". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорения акт бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба - Тодор Илиев Илиев от гр. Поморие, редовно призован, чрез процесуалния си представител ангжира становище за неоснователност на жалбата. Ответникът - Директора на "Областна дирекция" на МВР Бургас, редовно призован, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната адмнистративна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд гр. Бургас е обявил за нищожен акт - Наказателно постановление № II-278/04.12.2009 г. на Началника на РУП гр. Несебър за налагане на ПАМ на Тодор Илиев Илиев от гр. Поморие - "отнемане на разрешение за носене № 346446/18.06.2003 г., разрешение за съхранение № 90/03.09.2009 г. и изземване на ловен автомат МР-153, кал. 12 № 0615322752 за срок от 5 години". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че към момента на издаване на административния акт неговият издател не е разполагал с материална компетентност. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е издаден от некомпетентен орган и е нищожен. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. От ангажираните в хода на съдебно-административното производство доказателства е установено, че към датата на издаване на оспорения административен акт - 04.12.200 9 г., неговият издател - Началника на РУП гр. Несебър е бил в отпуск по болест, поради временна неработоспособност, в периода от 16.11.2009 г. до 20.11.2009 г. и от 23.11.2009 г. до 15.12.2009 г. При тези фактически обстоятелства решаващият съд правилно е приел обжалвания административен акт за нищожен. За да е законосъобразен, административният акт следва да е издаден от компетентен орган, т. е. от орган, оправомощен за това в пределите на неговата компетентност. Съгласно правната теория, компетентността е нормативно призната способност на даден орган да издаде определен акт. Компетентността за издаване на административни актове може да произтича от закон или друг нормативен акт или чрез възлагане от друг орган, който притежава първоначална компетентност по силата на закон или нормативен акт за издаване на административен акт по определен кръг от въпроси, т. е. така наречените случаите на законно упражняване на "чужда компетентност". Липсата на компетентност във всички случаи води до нищожност на административния акт и е отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК и след като е установена от съда, оспореният административен акт следва да бъде прогласен за нищожен на това основание. Подробно мотивираният извод за нищожност на оспорения административен акт е в съответствие с фактически установеното по делото и с материалния закон. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд гр. Бургас съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение