Решение № 7111 от 13.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез пълномощника си адв. А. Пачаманов, срещу решение 5582/06.10.2021г. по адм. дело 8708/2020г. на Административен съд София - град, с което е отменена в цялост негова заповед 03-РД/1483 от 12.06.2020 година. Наведени са доводи за неправилност на решението, като необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт в неговата цялост и постановяване на друг такъв, по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди издаденият акт. Алтернативно се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, в случай че са налице основания за извършване на нови съдопроизводствени действия. Претендира присъждане на разноски. Представена е писмена защита. Ответната страна ЕТ Агрокомерс - Ж. Фегали чрез процесуалния си представител адв. Д.Енчев, в писмен отговор, оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна. При подробно изложени съображения прави искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представя писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно като материалнонезаконосъобразно и необосновано. При подробно изложено съображения, счита че съдебното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу заповед 03-РД/1483 от 12.06.2020г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . Настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на Административен съд- София-град е отменена по жалба на ЕТ Агрокомерс-Ж. Фегали , заповед 03-РД/1483 от 12.06.2020г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с която е отказано изплащане на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ на жалбоподателя по заявление за подпомагане с ИН2931010064 от 07.02.2019 г. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023г. и е върната преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , за ново произнасяне по заявление за подпомагане с ИН2931020063 от 07.02.2019 г. по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя подадено от ЕТ Агрокомерс-Ж. Фегали в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. За да постанови посочения резултат, административният съд е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на защита на едноличния търговец, а от там и до незаконосъобразност на наложените финансови корекции. Административния съд е приел, че изложените мотиви в обжалвания акт не изпълняват изискванията на чл. 59, ал.2, т. 4 от АПК, тъй като в мотивната част на заповедта освен изложените от фактическа страна констатации е налице и цитиране на легалните дефиниции за понятието изкуствено създадени условия дадено в Наредбата и Регламентът, но липсва правен анализ, изследване на обективни и субективни критерии и обосноваване на причинната връзка между установените факти и извода за наличие на улика за координация на действията на множество бенефициенти за получаване на безвъзмездни средства. Според административния съд не може само чрез твърдения за общи адреси за кореспонденция, участие на едноличните търговци в дружества и сдружения свързани с М.Стайков да се обоснове наличието на хипотезата на изкуствено създадени условия. В мотивите си съда, е посочил че самата заповед пресъздава текста на писмото на Специализираната прокуратура и постановлението на СпП. В заключение административния съд е достигнал до извода, че в обжалваният административен акт изложените фактически основания за свързаност не могат да обосноват изкуствено създадени условия за получаване на предимство, доколкото същата се обосновава само на справки от търговския регистър и свързаността между оспорващия и посочените два еднолични търговеца, но други доказателства в рамките на производството, както и правен анализ на същите, извън посочването на дефиницията за изкуствено създадени условия не са били осъществени от административния орган. Прието е също, че в големия обем на административния акт са изложени факти, които не се отнасят до едноличния търговец, както и че може да се направи извода за наличие на връзки на този търговец с други фирми, но не и изкуствено създадени условия. Съдът счита, че не са описани обективни обстоятелства, а само са описани някои факти, както и че няма никакви фактически констатации относно субективния елемент, въз основа на което е направен извода, че не се установяват предпоставки за прилагане на чл.8, ал. 7 от Наредба 6/26.10.2018 г., тъй като не е установен фактическия състав на изкуствено създаване на условия, които да обосноват отказ за изплащане на помощта по одобрения проект на едноличния търговец. Въз основа на което е прието, че обжалвания административен акт е незаконосъобразен като постановена в нарушение на материалния закон и е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че първоинстанционното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е действал в съответствие с вмененото му съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, задължение да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, при което изяснил напълно спора от фактическа страна, обсъдил релевираните от страните доводи и изложил конкретни мотиви, изцяло съобразени с данните от приобщените по делото доказателства. Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на направената от съда констатация, че административният акт е издаден в нарушение на изискванията на чл. 59 от АПК, както и довода на касатора, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. Фактическите и правни основания за издаване на акта, относно отказа за финансово подпомагане, съставляващи мотиви на административния орган са посочени формално, както правилно е приел административния съд. Правилно съдът е приел, че не е налице извършен правен анализ и изследване на обективния и субективния критерии и обосноваване на причинната връзка между установените факти и извод за наличие на данни за координация на действията на бенефициенти при получаване на безвъзмездни средства. В конкретния случай административният орган е посочил, че извършил проверка в Търговския регистър и е установил свързаност, както и че същия се е позовал на представените доказателства от специализираната прокуратура, административният орган не е изложил мотиви относно осъществяване на фактическия състав на чл.8, ал. 7 от Наредбата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за отказ от финансово подпомагане е необоснована и издадена в нарушение на приложимия материален закон. Съгласно чл. 8, ал. 7 от Наредбата, финансова помощ не се предоставя на кандидат и ползвател на помощта, за който се установи наличие на изкуствено създадено условие за получаване на помощта или за осигуряване на предимство в противоречие с целите на мярката. В случая, правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва правен анализ, както и изследване на обективния и субективния критерий и обосноваване на причинната връзка между установените факти и изводи за наличие на улика за координация на действията на множество бенефициенти за получаване на средства. Действително, в заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане, изрично е посочено, че са налице изкуствено създадени условия, изразяващи се в предприемане на целенасочени действия, с цел заобикаляне изискването на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата, посредством разделяне на дейностите по различни, свързани помежду си проекти. Налице е позоваване и на чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г., според който без да се засягат специфичните разпоредби в секторното законодателство в областта на селското стопанство, не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. В тази връзка следва да се отбележи, че на национално ниво системите за оценяване по процесната мярка са уредени в Наредба 6/2018 г. и по-конкретно - в чл. 8, ал. 7 от същата. ДФЗ носи основната отговорност за ефективното и ефикасно изпълнение на програмата и следователно изпълнява значителен брой функции, свързани с управлението на мерките и мониторинга, финансовото управление и контрола, както и подборът на проекти. Задължение на управляващия орган/разплащателната агенция е да гарантира адекватно разходване на средствата от Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор на ниво икономически оператори, като по този начин гарантира спазване на принципите на икономичност, ефикасност и ефективност. В тази връзка, съдът обосновано е приел, че административният орган е нарушил материалния закон, доколкото в случая не се установяват предпоставките, за прилагане на чл.8, ал. 7 от Наредба 6/26.10.2018г., тъй като не е установен фактическия състав на изкуствено създаване на условия. Преценката налице ли са "изкуствено създадени условия" предполага изследването на обективен и субективен елементи, като в този смисъл е и решение на СЕС от 12.09.2013 г., постановено по дело С-434/12, според което за установяване на обективния елемент са от значение обстоятелствата, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане няма да може да бъде постигната, а относно субективния - да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага, в противоречие с целите на същата схема. В оспорената заповед, в преобладаващата си част са изложени факти, които не са свързани с едноличния търговец. Правилно е и отбелязването, направено от АССГ, че в атакувания акт са изложени факти, въз основа на които може да се направи извода за наличието на връзки на търговеца с други търговски дружества, но от така описаните обективни обстоятелства не следва извода за изкуствено създадени условия за получаване на помощта, тъй като липсва анализ на същите и установяване на причинно следствената връзка помежду им. В тази връзка следва да се отбележи, че дейностите по мярката, за които останалите цитирани в акта бенефициери са кандидатствали не са идентични с дейността за която е кандидатствал оспорващия. ЕТ Агрокомерс Ж. Фегали е кандидатствал по мярка Преструктуриране и конверсия на лозя с дейност Изграждане на автоматизирана система за капково напояване в землището на гр.Сунгурларе / бивше землище на [населено място]/, докато ЕТ Топаз Д. Балджиев и ЕТ Грозд - Г. Няголов са кандидатствали по мярката за дейност Промяна местонахождението на лозята . В оспорения акт не се сочи каква е връзката между търговците описани в акта и оспорващия търговец с оглед заявената дейност по мярката. Следва да се подчертае, че позоваването в обжалваната пред първата инстанция заповед на писмо и данни, получени от Специализираната прокуратура, във връзка с досъдебни производства, касаещи трето лице, не съставлява самостоятелно основание за отказ от финансиране на заявлението за подпомагане, нито освобождава административния орган от задължението му да извърши проверки спазени ли са изискванията за получаване на финансиране по мярката. В случая ДФЗ е посочил и представил като доказателства единствено писмото на прокуратурата и извадки от Търговския регистър за свързаност на посочените в акта му лица. Следва да се отбележи и че в цитираното по-горе, решение на СЕС по дело С-434/12, е посочено, че органът не може да откаже подпомагане единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази мярка, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане. В случая, органът по никакъв начин не е доказал, че извършената инвестиция, за която е подадено заявлението за подпомагане, не е в съответствие с целите на секторното законодателство и по-конкретно - със заложените в Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019-2023 г., една от мерките по която програма е "Преструктуриране и конверсия на лозя", по която е кандидатствал ЕТ "Агрокомерс-Ж. Фегали . По делото, противно на твърденията на касационния жалбоподател не са установени, нито обективно, нито субективно преследвани и постигнати, други цели от ползвателя на помощта, нито има данни за получена или търсена облага, различна от целта на подпомагане, за да са налице изкуствено създадени условия. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства и като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, неоснователно се явява искането на процесуалния представител на изпълнителния директор на ДФЗ за присъждане на разноски по делото. При този изход на спора жалбоподателят дължи на ответната страна направените в касационното производство разноски, които съобразно представения списък възлизат на 9000 лева платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. За прецизност следва да се посочи, че касационният жалбоподател не е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение