Решение № 2064 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9615/2011 г.
ВАСVI отделение10.02.2012 г.докладчик Румяна Папазова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 2418 от 19.05.2011 г., постановено от Административен съд София - град по адм. дело № 6414 по описа за 2010 г. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2064 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9615/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столичната здравноосигурителна каса, гр. София, против решение № 2418 от 19.05.2011 г. по адм. дело № 6414 по описа за 2010 г. на Административен съд София - град, с което е отменена издадената от касатора писмена покана изх. № 29-07-23/2.07.2010 г. Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, неправилно прилагане на чл. 233 - 235 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.), на Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 от ЗЗО и на § 10 от ПЗР на НРД 2010 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г. за 2010 г.). Ответницата Соня Тодорова Иванова в качеството на ЕТ "АИПСМ - Д-р Соня Тодорова", гр. София, е оспорила касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е писмена покана изх. № 29-07-23/2.07.2010 г., издадена от Директора на Столичната здравноосигурителна каса (СЗОК), гр. София, с която ЕТ "АИПСМ - Д-р Соня Тодорова", гр. София - изпълнител на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) по кардиология по индивидуален договор (ИД) с НЗОК № 22-0426 от 4.03.2009 г. - е задължена да възстанови сума с общ размер 768.50 лв., произхождаща от превишение на регулативните стандарти за специализирани медицински дейности (СМД) - бл. МЗ-НЗОК № 3 - за първо и второ тримесечия на 2009 г. След като е подложил на задълбочена преценка събраните по делото доказателства, Административен съд София - град е обосновал правилния извод за незаконосъобразност на оспорената писмена покана поради издаването й при съществено нарушение на административно-производственото правило на чл. 35 от АПК, задължаващо административния орган предварително да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Този правилен извод произтича от констатираното в хода на съдебното производство разминаване между данните в електронните отчети, които са мотивирали издаването на оспорения акт и данните в хартиените отчети, които са анализирани от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Оспорената писмена покана е издадена и на погрешно посочено материалноправно основание, а именно клаузата на чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор с НЗОК № 22-0426 от 2010 г., която е в сила от 1.01.2010 г. Развитите в касационната жалба подробни съображения относно приложимите административнопроизводствени правила при провеждане на контролното производство не обосновават касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Административното производство е било проведено по реда на чл. 76а, ал. 1 - 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), приложим на основание § 10 от ПЗР на НРД за 2010 г. Процесуалната разпоредба на чл. 76а, ал. 2, изр. 2 от ЗЗО създава право в полза на лицето - обект на проверката да представи писмено възражение срещу съставения протокол за неоснователно получени суми пред директора на РЗОК в 7-дневен срок от връчване на протокола. Касаторът не е оспорил обстоятелството, че на 18.06.2010 г. провереният изпълнител на медицинска помощ е депозирал писмено възражение пред Директора на СЗОК, с което е оспорил констатациите в протокола за неоснователно получени суми № ФВ-119 от 16.06.2010 г. с оглед съдържащата се информация в непроверените от контролния орган хартиени носители. Целта на създаденото процесуално право на възражение е постигането на пълна яснота относно всички факти и обстоятелства от значение за случая. Административният орган не е извършил проверка и не е обсъдил по същество възражението, направено от изпълнителя на медицинска помощ, в резултат на което е издал писмената покана преди да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за законосъобразността й. Неоснователни са касационните доводи, релевиращи необоснованост на извода на първоинстанционния съд за недоказано превишение на регулативните стандарти за СМД за първо и второ тримесечие на 2009 г. на стойност 768.50 лв. Както сам е посочил касаторът в жалбата си, съгласно раздел II в частта Заплащане за специализирана извънболнична медицинска помощ от Решение № РД-УС-04-17 на НЗОК от 20.01.2009 г. за определяне на условията, на които трябва да отговарят изпълнителите на медицинска и дентална помощ, реда за сключване на договорите с тях и други условия по чл. 55, ал. 2, т. 2, 4, 6 и 7 ЗЗО, в сила от 1.01.2009 г., изпълнителите се отчитат не само с представен електронен отчет за извършената дейност на ЗЗОЛ, отразена в амбулаторни листове в определен от НЗОК формат, но и с представени фактура, финансово - отчетни документи и първични медицински документи. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че първоинстанционният съд въобще не е разгледал заключението на вещото лице Евгени Григоров в частта по т. 5, в която е потвърден размер на превишението на РС съгласно електронните отчети на обща стойност 768.50 лв. (31 бр. направления за първо тримесечие и 22 - за второ тримесечие на 2009 г.). Първоинстанционният съд е обсъдил заключението на вещото лице в посочената част, но освен това е обсъдил и становището му, че разликата между електронните и хартиените отчети се дължи на факта, че изпълнителят на СИМП има две работни места (в ДКЦ и като лекар на индивидуална практика) с един УИН и с два различни кода на РЦЗ, което при електронната обработка не се е отчитало до края на 2009 г. Според хартиените отчети превишенията на издадените направления бл. МЗ-НЗОК № 3 са в рамките на разрешените надвишения - 1 бр. за първо тримесечие на 2009 г. и 6 бр. за второ тримесечие на 2009 г. Така констатираните противоречия дискредитират фактическите констатации на административния орган и водят до извод за недоказано превишение на определените регулативни стандарти като фактическо основание за издаване на оспорената писмена покана. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което писмената покана е отменена като процесуално и материално незаконосъобразна, следва да бъде оставено в сила. Ответницата по касация не е представила доказателства за направени разноски за водене на делото в касационната инстанция, поради което искането й за присъждане на разноски е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,