Решение № 202 от 16.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2012 г.

Решение № 202 от 16.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 248 от ГПК. Образувано е въз основа на постъпилата молба от Прокуратурата на Република България с искане да бъде изменено постановеното решение № 163 от 14.06.13 г. в частта, в която Прокуратурата е осъдена да заплати държавна такса в размер на 400 лв. като в тази част или бъде отменено поради недължимост на сумата или бъде намален дължимия размер на пет лева. Позовава се на нормата на чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК. За постъпилата молба противната страна е била уведомена на 12.08.13 г., с оглед изискването на чл. 248, ал. 2 от ГПК, но в предоставения й 7-дневен срок не е изразила становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: Независимо, че в нормата на чл. 248 от ГПК изрично това не е посочено, настоящият съдебен състав намира, че същата е приложима и при неправилно определен от съда размер на следващата се държавна такса и съдът, по искане на страната, може да допълни или измени постановеното от него решение в частта му за таксата. Това е така, защото законодателят - в раздел II от ГПК заедно е уредил въпросите за задължението на страните да внасят такси и разноски и за възможността те да бъдат освободени от внасянето им, поради което е логично и аналогично - възможността за изменение от страна на съда на определения размер да е приложима както за разноските, така и за държавната такса. В конкретния случай - след като е допуснал касационно обжалване, със свое решение № 163 от 14.06.13 г. - ВКС е отменил въззивно решение № 334 от 3.08.12 г. по в. гр. д. № 406/12 г. на Плевенски окръжен съд и вместо това е постановил друго, с което е осъдил Прокуратурата освен да заплати на П. Г. Б. от [населено място], област П. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 изр. 1 от З. общо сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконното повдигнатото му обвинение и неоснователно водено срещу него досъдебно производство № С 118/98 г. от РП Червен бряг и 380 лв. /триста и осемдесет/ лева, направени разноски по делото, още и по сметка на В. сумата от 400 лв./четиристотин лева/ - държавна такса. Държавната такса е определена съгласно общата норма на чл. 73, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси. Определянето на таксата по общия ред е неправилно при наличието на специалните норми на чл. 10 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /З./ и чл. 2а от Тарифата /в сила от 30.05.2008 г. - ДВ, бр. 50 от 2008 г./, определящи начина, по който се събира държавната такса по искове за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 10, ал. 3 от З. - ответникът в производство /в случая Прокуратурата/ следва да заплати на ищеца внесената държавна такса от 10 лв. - за първата инстанция. Така заплатената такса вече е присъдена по делото като част от направените от ищеца разноски. Следователно - в случая Прокуратурата е дължала само възстановяване на внесената държавна такса, която сума вече е присъдена и неправилно е задължена да внася държавна такса по сметката на ВКС в размер на 400 лв. В тази част следва постановения акт да бъде изменен, като се отмени задължаването й за внасяне на държавна такса. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение