Решение № 11614 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5580/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Д. И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - [населено място], срещу Решение 472 от 01.04.2024 г., постановено по адм. дело 731/2023 г. по описа на Административен съд Монтана. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважен предявеният от него иск срещу Административен съд Пазарджик. Ответникът - Административен съд Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Монтана се е развило по исковата молба на К. Д. И. против Административен съд Пазарджик, с която на основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е претендирал обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на Административен съд Пазарджик, при постановяване на Решение 609 от 19.07.2021 г. по адм. дело 1110/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 2в ЗОДОВ, която урежда ред за разглеждане на искове срещу държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз (ЕС). Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърди, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд, а според чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ - когато искът по, ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. Извъндоговорната отговорност за нарушения на правото на ЕС е уредена в чл. 340, пар. 2 от ДФЕС като е посочено, че в случай на извъндоговорна отговорност, Съюзът в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите-членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от неговите институции или служители, при изпълнението на техните задължения. Условията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти от нарушения на правото на Съюза, се извежда от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС, Съдът). Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три кумулативни условия: когато нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправните субекти, нарушението на нормата е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. На доказване подлежат посочените предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване е на ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, при липсата на което и да е от тях не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон на обжалваното решение са неоснователни. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск по чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ. В мотивите на обжалваното решение съдът е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. В тежест на ищеца е да докаже фактите, на които основава претенцията си, което в случая не е сторено и обуславя неоснователност на исковата претенция. Предявеният иск се основава на твърдени съществени нарушения на правото на Европейския съюз от страна на Административен съд Пазарджик, при постановяване на Решение 609 от 19.07.2021 г. по адм. дело 1110/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, като ищецът сочи за нарушени разпоредбите на чл. 22а от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, чл. 6, чл. 7 и чл. 13 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейския съюз и чл. 41 и чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз. Правилно съдът е приел, че в случая с постановеното решение от Административен съд Пазарджик не са допуснати съществени нарушения на правото на Европейския съюз. Сочените от ищеца разпоредби, които счита за нарушени, съдържат основни правни принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза. Както е записано в чл. 51 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разпоредбите на настоящата Харта, които съдържат принципи, могат да бъдат прилагани чрез законодателни и изпълнителни актове, приети от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, както и чрез актове на държавите-членки, когато те прилагат правото на Съюза при упражняване на съответните им компетенции. Позоваването на тези принципи пред съд е допустимо само за тълкуване и проверка на законността на такива актове. При положение, че съдебното решение, с което ищецът не е съгласен и счита, че рефлектира негативно в правната му сфера, е влязло в сила, съдът, който разглежда исковите претенции по чл. 2в ЗОДОВ, няма задължение да извършва проверка за законосъобразността му. Редът за контрол върху влезли в сила съдебни актове е посочен в Глава четиринадесета на АПК Отмяна на влезли в сила съдебни актове, а не в производството, което се е развило пред Административен съд Монтана. Съгласно чл. 237, ал. 1 на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Отмяната е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове и е допустима по отношение на актове, които се ползват със сила на присъдено нещо или с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Липсват данни по делото ищецът да е искал отмяна на посоченото от него решение. В случаите, в които се търси обезщетяване на понесени от граждани и организации вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, съдът дължи произнасяне само относно твърдения, които имат за предмет наличието на явно нарушение на норми с базисно значение от правото на Европейския съюз. Поставянето на такова изискване, което внася необходимия баланс в процеса на търсенето на имуществена отговорност на държавата за вреди, е в съответствие с присъщия на правния ред на всички държави членки принцип на правна сигурност. Отделно от доказателствата по делото, не се установява в производството по адм. дело 1110/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик ищецът да е бил лишен както от ефективни правни средства за защита пред съд, така и от справедлив съдебен процес. В производството ищецът е участвал активно, като всички негови искания са били обсъдени. Производството пред всички инстанции е било разгледано по указания от закона процесуален ред, в разумен срок, като със съдебните актове е даден отговор по повдигнатия за решаване спор, с подробни и ясни мотиви. Не се установява, каквото и да било ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от ХОПЕС по отношение на К. Д. И.. Обстоятелството, че със съдебното решение е постановен резултат, от който ищецът не е останал доволен, не може да се счете за съществено нарушаване на правото на Европейския съюз. По посочените съображения настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че не е установена първата предпоставка за ангажиране отговорността на Административен съд Пазарджик по реда на чл. 2в ЗОДОВ, а именно съществено нарушаване на правото на Европейския съюз, поради което предявеният иск за обезщетение се явява неоснователен. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение