Решение № 9964 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5497/2018 г.

Решение № 9964 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5497/2018 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. К. Ш., действащ лично и със съгласието на майка си И. В. Ш. и двамата от гр. С., ж. к. "Надежда -4", бл. ..., ет. ..., ап. ..., подадена чрез процесуалния им представител - адв. Генчев, срещу решение № 1269 от 28.02.2018 г., постановено по адм. дело № 14074/2017 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 114/26.10.2017 г. на директора на Национална професионална гимназия по прецизна техника и оптика (НПГПТО) "М. В. Ломоносов". По поддържаните оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяната му и присъждане на разноски съгласно представения списък. Ответникът - директорът на НПГПТО "М. В. Ломоносов" не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за основателна. С атакуваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Н. К. Ш.- ученик 11а клас специалност "Медицинска техника", действащ лично и със съгласието на майка си И. В. Ш. против заповед № 114/26.10.2017 г. на директора на НПГПТО "М. В. Ломоносов", с която на основание чл. 258, ал. 1, чл. 259 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) и чл. 57, ал. 1 от Наредба за приобщаващото образование (Наредбата /НПО) (отм.) и чл. 55, ал. 1, т. 4 от Правилника за дейността на училището (ПДУ) във вр. с. чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗПУО и при условията на чл. 59, ал. 1 и чл. 60, ал. 2 НПО му е наложена санкция "Преместване в друго училище". За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Административното производство е започнало по предложение (сигнал), внесено в деловодството на училището от класният ръководител Т. Ч., с което е сезирала ръководството за извършени от Н. Ш. нарушения на чл. 44, т. 2, т. 3 и т. 5 от Правилника за дейността на училището (ПДУ). За предложението на класния ръководител, за откриване на процедура по налагане на санкция и насроченото за 24.10.2017 г. заседание на Педагогическия съвет е надлежно уведомена майката И. Ш.. С писмо изх. № 024/20.10.2017 г. директорът на НПГПТО "М. В. Ломоносов", на осн. чл. 204, ал. 1 ЗПУО и чл. 60, ал. 1 от Наредба за приобщаващото образование (отм.) е уведомил АСП, ДСП Връбница за откритата процедура по налагане на санкция на Шаприн. По делото е приложена и извадка от дневник за работата на психолога на училището, за проведена на 18.10.2017 г. среща (консултация) с група ученици между които и жалбоподателя, по повод откритата процедура по налагане на санкция. При проведен на 24.10.2017 г. педагогически съвет (ПС) в т. 4 от дневния ред е било включено за обсъжда не предложение за налагане на санкции на ученици. Класният ръководител на 11а клас е докладвал за извършено от жалбоподателя нарушение изразяващо се в употреба на алкохол в учебно време и под въздействието на алкохола е създаден снимков материал, качен в социалните мрежи, уронващ престижа и доброто име на училището, както и участието му в група, упражнила физически и психически тормоз над ученици. По случая е била проведена дискусия и направено обсъждане. На заседанието на ПС е присъствал Н. Ш., заедно с майка си И. Ш.. Ученикът е бил изслушан в присъствието на психолог, като е заявил, че се е снимал, прескачал през дупката от счупен прозорец, бил встрани, но видял и чул за връзването на ученици. Майката е взела становище, че е редно за извършеното нарушение синът й да понесе наказание, но счита, че предложеното " преместване в друго училище" е несъразмерно тежко. След проведеното обсъждане и изслушване на ученика и неговия родител, предложението за наказание е било подложено на гласуване. За предложението са гласували 67, против 1 и въздържали се 7. Въз основа на проведеното гласуване е прието да се направи предложение до директора за издаване на заповед за налагане на санкция "преместване в друго училище" по чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗПУО. Съгласно разпоредбата на чл. 77, ал. 3 във вр. с чл. 65 ПДУ, психологът е присъствал на заседанието на ПС, ученикът е изслушан в негово присъствие, и предложението за налагане на санкция е било подкрепено и от психолога. За проведеното на 24.10.2017 г. заседание на ПС е съставен протокол № 3 от същата дата. Въз основа на взетото с цитирания протокол решение е издадена и процесната заповед. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при издаването й не са допуснати съществения нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Преценил е, че в своята съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновават наличие на посочените в заповедта фактически и правни основания за упражняване на регламентираното в чл. 203, ал. 2 ЗПУО правомощие на директора на НПГПТО "М. В. Ломоносов" за издаване на процесната заповед. Приел е, че ученикът, с оглед представените и приети по делото писмени доказателства - дневници, докладни и становища, има проблемно поведение в училище, спрямо него са изчерпани всички останали механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и преодоляване на това поведение, поради което законосъобразно административният орган е пристъпил към налагане на предвидената санкция. С оглед изложеното съдът е приел за доказано, че ученикът Шаприн е извършил установените нарушения, квалифицирани по чл. 44, т. 2, т. 3 и т. 5 ПДУ на НПГПТО "М. В. Ломоносов". Счел е, че посочените в административния акт фактически обстоятелства относно извършените нарушения, отразени в няколко пункта са подробно формулирани. Изложил е доводи, че актът е мотивиран, като изложените мотиви се съдържат в други документи, съставени с оглед предстоящото издаване на административния акт. Приел е също за доказани визираните фактически основания в оспорвания административен акт. В заключение е изложил, че релевантните за отговорността на жалбоподателя факти не са опровергани в настоящото производство. Въз основа на така изложените съображения първоинстанционният съд е обосновал краен извод, за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е неправилно. Съгласно чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗПУО за неизпълнение на задълженията, определени в закона, в нормативните актове по неговото прилагане и в ПДУ, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците, може да се наложи санкция "преместване в друго училище". Съгласно чл. 200, ал. 4 ЗПУО санкцията "преместване в друго училище" се налага за тежки или системни нарушения. А в разпоредбата на чл. 204 ЗПУО подробно е регламентирана процедурата по налагане на санкциите по чл. 199, ал. 1 от с. з. В настоящият случай първоинстанционният съд подробно е обсъдил в мотивите си проведената процедура по налагане на санкцията, като неправилно е приел, че същата е спазена. От доказателствата по делото се устанвовява, че за откриване на процедурата е уведомен родителят, ученикът е изслушан в присъствието на психолог преди налагане на съответната санкция, като му е дадена възможност да обясни фактите и обстоятелствата, родителят на ученика е присъствал на изслушването и е изразил мнение, но не е спазено изискването за уведомяване на съответната териториална структура за закрила на детето за откритото спрямо ученика производство по налагане на санкция. Независимо от обстоятелството, че уведомлението за откриване на производството по налагане на санкция, е изпратено до ДСП "Връбница" (л. 19 и л. 20), тъй като тя не е била компетентна и същото не е препратено до съответната компетентна ДСП "Сердика" по настоящ адрес на детето съгласно чл. 15, ал. 6 от Закон за закрила на детето (ЗЗДт), не може да се приеме, че изискването за уведомяване е спазено. При така установеното съдът неправилно е приел, че това обстоятелство не е съществено процесуално нарушение, опорочаващо процедурата по налагане на наказание на ученика, тъй като не би могло да повлияе върху съдържанието на акта. Неправилен е и изводът, че в случая не нарушено правото на защита на непълнолетното лице. Действително извършените от ученика действия в нарушение на чл. 44, т. 2, т. 3 и т. 5 ПДУ, състоящи се разпространяване в интернет пространството на негови снимки с бутилки алкохол, подронват доверието и авторитета на училището, както и факта, че е присъствал и наблюдавал връзването на негов съученик, представляват тежко нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 4 ЗПУО, обуславящо налагането на санкция по чл. 199, ал. 1, т. 4 ЗПУО, но при налагането й следва да бъдат спазени императивните изисквания на закона с оглед защита правата на санкционираното лице, в случая непълнолетен ученик, което в настоящия случай не е направено. Разписаната в закона административна процедура има за цел да гарантира правото на ученика, за да се защитят интересите му в производството по налагане на наказание от вида на изброените в чл. 199 ЗПУО. Предвид изложеното по-горе настоящата инстанция счита, че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отмененено. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана, поради което и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 1 АПК, му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции, в общ размер на 1015 (хиляда и петнадесет) лева от които 1000 ( хиляда) лева адвокатски хонорар за двете инстанции и 15 (петнадесет) лева - внесени държавни такси по жалбите. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във вр. с чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение