Решение № 13111 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2015 г.

Решение № 13111 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3595/2015 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Степер" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Стрелбище", бл. 19, ЕИК 130258349 срещу решение № 299 от 19.01.2015 г. по адм. д. № 3697/2014 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу дадено задължително предписание, обективирано в протокол за проверка на документи № К-083681 от 10.03.2014 г. към констативен протокол № 0151360/25.02.2014 г. на старши инспектор в РД гр. София при Комисията за защита на потребителите. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че актът бил издаден от лице без компетентност. Не бил посочен реда, срока и органа, пред който може да бъде обжалван. Изпълнението се изисквало "незабавно", без да се посочи разумен срок. Иска отмяна на решението и произнасяне на ново, с което съдът да отмени атакувания административен акт. Ответникът - старши инспектор в РД-София към Комисията за защита на потребителите, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. По същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на "Степер" ЕООД срещу задължително предписание, обективирано в протокол за проверка на документи № К-083681 от 10.03.2014 г. към констативен протокол № 0151360/25.02.2014 г. на старши инспектор в РД гр. София при Комисията за защита на потребителите. Съгласно текста на предписанието, със същото, дружеството е задължено незабавно да приведе описани гаранционни карти в съответствие с чл. 119 от Закона за защита на потребителите, като в гаранционната карта се изпишат правата на потребителите, произтичащи от чл. 112-115 от същия закон. По делото няма спор относно фактите. Спорът е по приложението на закона. Установено е по несъмнен начин, че правата на потребителите, респ. отговорността на търговеца, изписвани в текста на предоставяните от "Степер" ЕООД търговски гаранции на стоките, са маркирани само с посочване разпоредбите на чл. 112 - чл. 115 ЗЗП. С обжалваното решение, за да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесното предписание, АССГ е приел, че същото има характер на административен акт, издаден от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при спазване на материалния и процесуалния закон, и в съответствие с целта на закона. Решението на АССГ е валидно и допустимо, а по същество - правилно. Разпоредбата на чл. 193, т. 2 ЗЗП задължава длъжностните лица от контролните органи по чл. 191 ЗЗП да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Тези задължителни предписания са волеизявление на компетентния административен орган, с което пряко се засяга правната сфера на техните адресати, като ги задължават да извършват или да се въздържат от определени действия. Те предизвикват самостоятелно правни последици, като възлагат задължения спрямо адресатите си. А неизпълнението на тези предписания е въведено като юридически факт в чл. 230 ЗЗП, с който правната норма свързва реализиране на административнонаказателна отговорност. Ето защо, както правилно е приел първоинстанционният съд, пораждането на самостоятелен правен ефект върху адресата не характеризира тези актове като част от производството по издаване или изпълнение на индивидуални актове по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, а същите представляват административни актове, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Касационната инстанция не споделя възражението на касатора относно липсата на компетентност у лицето, дало процесното предписание. Както по-горе съдът посочи, нормата на чл. 193, т. 2 ЗЗП задължава длъжностните лица от контролните органи по чл. 191 ЗЗП да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Адриана Шаранкова е старши инспектор при РД гр. София - Комисия за защита на потребителите и има качеството на длъжностно лице от контролните органи по чл. 191 ЗЗП, на които по закон е възложена компетентност да дават задължителни предписания по този закон. Спорът по делото е относно законосъобразността на даденото предписание, във връзка с приложението на чл. 119, ал. 1 и ал. 3 ЗЗП. Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗП търговска гаранция е всяко задължение, поето от търговеца или производителя към потребителя в допълнение към неговото задължение по този закон да осигури съответствие на стоката с договора за продажба, да възстанови заплатената сума или да замени или поправи стоката, или да предостави друг вид обслужване, свързано със стоката, когато тя не отговаря на спецификациите или евентуално на други изисквания, несвързани със съответствието на стоката с договора за продажба, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция или в съответната реклама, направена в момента на сключване или преди сключване на договора. Търговската гаранция обвързва този, който я предоставя, съобразно условията, посочени в заявлението за предоставяне на търговска гаранция и в рекламата за нея. Тя е формално волеизявление - предоставя се в писмена форма или на друг траен носител, достъпен за потребителя (чл. 118 ЗЗП). Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 ЗЗП разписва задължително съдържание относно правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - чл. 115 ЗЗП. Това е правото на потребителя да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, като му бъде посочена възможността да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Това е правото на потребителя да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока, когато в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, продавачът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба. Потребителят има също право, когато не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 ЗЗП, да избира дали да иска разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума или намаляване на цената. Тези права на потребителя не са посочени в приложената гаранционна карта. Под ясна, разбираема и лесна за четене информация по смисъла на чл. 119, ал. 3 ЗЗП законодателят има предвид описание на правата, а не препращане към текстове от нормативен акт, който потребителят не е длъжен да има при покупката, за да бъде информиран. Като е приел, че оспорените задължителни предписания са издадени при осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в специалния закон, административният съд е достигнал до съответния на закона правен извод. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция не споделя възраженията на касатора, обективирани в касационната жалба: Непосочването на възможност и срок за обжалване на предписанията рефлектира единствено върху правото на жалба, което е признато от АССГ и жалбата е разгледана по същество. Незабавността на изпълнението е свързана с поставената цел относно защита правата на потребителите. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд