Решение № 151 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4589/2015 г.

Решение № 151 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4589/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 303 и сл. ГПК. Делото е образувано по молба на Б. В. Н. и Н. Н. Н., двамата от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 68 от 21.04.2010 г. по гр. д. № 107/2010 г. на Великотърновски апелативен съд в частта му, с която молителите са осъдени да заплатят на Г. Д. С. сумата 9 388 лв. необходими разноски и сумата 7 114 лв. стойност на извършени подобрения във вилна сграда и дворно място - парцел VII, пл. № 40 в кв. 5 по плана на вилната зона на [населено място]. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се ново обстоятелство, удостоверено с писмено доказателство, а именно удостоверение № 68 от 2.06.2015 г. на [община], че имотът попада в територия с активни свлачищни процеси, поради което собствениците са уведомени, че обитаването на сградите в района е рисковано и опасно. Ответникът Г. Д. С. в писмения си отговор намира молбата за неоснователна. С определение № 165 от 23.10.2015 г. молбата за отмяна е допусната до разглеждане. По основателността й съдът намира следното: За да постанови решението, предмет на отмяната, съставът на Великотърновски апелативен съд е установил, че ищецът по иска Г. С. е недобросъвестен владелец и за направените подобрения може да иска по-малката сума измежду увеличената стойност на имота и направените разноски. Съдът е приел, че през 2000 г. са извършени както укрепителни работи по вилната сграда, така и други подобрения, описани от вещото лице, които са на стойност 7 195 лв., а увеличената стойност е 9 434 лв. С оглед на това и тъй като искът е предявен за по-малка сума 7114 лв., то е уважен в пълен размер. По отношение на необходимите разноски за запазване на имота /вилна сграда и стопанска постройка/ съдът е намерил за безспорно, че през 2000 г. са извършени СМР с цел укрепване на сградата поради започнали около 1997 г. свлачищни процеси. Тези ремонтни работи са били наложителни за запазване на сградата, като са извършени въз основа на нарочен проект и стойността им възлиза на 9 388 лв., в какъвто размер е уважен иска. Съдът е намерил за неоснователно възражението на ответниците по иска, че укрепителните СМР са в нарушение на забрана за строителство в [населено място] съгласно заповед от 21.04.1997 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройствата, тъй като заповедта се отнася до ново строителство, а не до ремонтни работи. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая новото писмено доказателство, на което се позовават молителите е удостоверение № 68 от 2.06.2015 г. на [община], според което процесният имот попада в територия с активни свлачищни процеси, поради което собствениците са уведомени, че обитаването на сградите в района е рисковано и опасно; при извършена проверка е установено, че сградата е с множество хоризонтални и вертикални пукнатини под 45 градуса по ъглите и стените на конструкцията, което не позволява експлоатация на сградата. От една страна, обстоятелството, че имотът и сградата попадат в район с активни свлачищни процеси, не е ново за делото. Наличието на тези процеси и отражението им върху сградата е установено по време на разглеждане на делото и е обсъждано от съда в решението. От друга страна, констатациите в удостоверението за наличие на големи пукнатини и забрана за обитаване явно визират последици от нови свлачищни процеси, настъпили след приключване разглеждането на делото. Следователно касае се до нововъзникнали факти, които не са обхванати от силата на пресъдено нещо. Всъщност, с молбата за отмяна молителите се домогват да установят, че не всички укрепителни и заздравителни работи, за които на ответника е присъдено обезщетение, са реално извършени. Изтъкват, че новонастъпили свлачищни процеси са разкрили основите на сградата и благодарение на това е станало възможно да се огледат извършените скрити работи. Те се обърнали към специалист - вещо лице, което при оглед е посочило кои ремонти работи по проекта не са извършени на място и достигнало до извод, че изградената конструкция не е изпълнила предназначението си да предпази сградата от рухване и от съществено влошаване. Това заключение на вещо лице е приложено към молбата за отмяна, но то не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не е прието като такова и не може да бъде обсъждано. Предвид изложените съображения молбата за отмяна се явява неоснователна. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.