Решение № 2625 от 25.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2020 г.

Решение № 2625 от 25.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8681/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Администрацията на Министерския съвет на Република България (АМС на РБ), чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 8200 от 19.12.2019 г., изменено с Определение № 1948 от 11.03.2019 г., постановени по адм. д. № 12091 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2019 г. С обжалваното решение АМС на РБ е осъдена да заплати на Б. Б. сумата от 300, 00 лв., ведно със законната лихва върху сумата до момента на изплащането й. Наред с това, АМС на РБ е осъдена да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 500, 00 лв. за сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател поддържа становище, че съдът неправилно е направил извод, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и по – конкретно липсва причинно – следствена връзка между незаконосъобразен административен акт и твърдените вреди, за които се претендира обезщетение. В допълнение се твърди, че направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл. 304 АПК не могат да се интерпретират като имуществена вреда по смисъла на чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, която да произтича пряко от административна дейност. Изразява се становище, че съдът неправилно приложил към настоящия случай Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ОСС, Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/2016 г. и Тълкувателно решение № 2 от 19.05.2015 г. на ОСК на ГК на Върховния касационен съд и на Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 1 от 2017 г. Мотивира се, че производството по чл. 304 АПК и производството по оспорване на наказателните постановления са несравними по предмет, по начин на провеждане и като резултат. Наред с другото, акцентира се върху това, че сезиралият наказващия орган не е страна в производството, поради което разглеждането на искането му е недопустимо. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на предявения иск. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба, а по същество моли да бъде уважена. Ответникът – Б. Б. не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на подробно изясненото по делото от фактическа страна, по което касационният жалбоподател не спори, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за основателен. Направил извод, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на АМС на РБ, доколкото е налице незаконосъобразно бездействие по изпълнение на съдебно решение, което е в полза на Б.. То било установено от заместник – председателя на АССГ с негово нарочно разпореждане, оставено в сила от тричленен състав на АССГ. Съдът приел за доказана и втората предпоставка на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – настъпилата за Б. имуществена вреда. Мотивирал се, че производството пред заместник – председателя на АССГ започнало по молба на Б., представляван от адв. Дундов, с когото настоящият ответник по касация имал сключен договор за правна защита и съдействие. Платеното по този договор адвокатско възнаграждение било претендирано като имуществена вреда, тъй като не било присъдено с разпореждането на заместник – председателя на АССГ. В допълнение съдът изложил мотиви, че е налице и причинна връзка между поведението на администрацията и претърпените вреди. Доколкото не е налице ред за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл. 304 АПК, съдът счел, че по аналогия следва да приложи цитираните по-горе две тълкувателни решения. Приел, че лихвата е дължима считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. По тези причини съдът постановил решението, предмет на касационен контрол. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Събрал е относимите към спора доказателства, като въз основа на техния анализ е формирал обосновани и верни изводи. Неоснователно се възразява от касационния жалбоподател, че съдът неправилно приел наличието на причинно - следствена връзка между бездействието за изпълнение на съдебното решение и твърдяната имуществена вреда, както и относно приетото с обжалваното решение, че сторените разноски за адвокатско възнаграждение съставляват претърпяна вреда по смисъла на чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Във връзка с тези доводи, релевирани и в първоинстанционното производство, съставът на АССГ е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия съд и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение Върховният административен съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В тази насока позоваването от съда на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ОСС, Първа и Втора колегии на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/2016 г. е удачно. Както е възприето в мотивите на това решение, доколкото гражданинът не може сам да се защити, възнаграждението, платено на адвоката за осъществяване на правна защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт (в случая с констатираното бездействие за изпълнение на съдебното решение) и е непосредствена последица от него. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление (в случая посоченото неизпълнение) и потърсената от адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие - Б. не би потърсил адвокатската помощ, ако решението беше изпълнено. В този смисъл потърсената адвокатска помощ и платеното адвокатско възнаграждение е пряка и непосредствена последица от констатираното неизпълнение. Б. е имал право на преценка как да се защити, избрал е производството по чл. 304 АПК, като за целта е направил разноски за възнаграждението на адвоката, притежаващ специални знания, необходими за защита на правата му. В допълнение, правилно е съобразено от първоинстанционния съд и това, че не е налице друг ред за обезщетяване на претърпяната вреда - сторените от настоящия ответник по касация разноски, а това е условие на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от същия. Неоснователни са и оплакванията на касационния жалбоподател, свързани с липсата на качеството "страна" в производството по чл. 304 и чл. 306 АПК на лицето, сезирало председателя на АССГ. В това производство посоченото лице не е просто "сигналист". Б. е бил страна в производството по адм. д. № 10485 по описа на АССГ за 2017 г., с което е обявена нищожността на точка 7 от Протокол № 2 от 6.07.2017 г. на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС и преписката е върната на органа за ново произнасяне при съобразяване на мотивите на решението, като именно неизпълнението на това решение е повод за образуване на производството за налагане на наказание по чл. 306 АПК по негова молба. В този смисъл възражението, че производството е административно-наказателно по характера си и в него страни са председателят на АССГ, в качеството му на наказващ орган, и председателят на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС на РБ, като административнонаказателно отговорно лице, не прави искането за репариране на претърпените вреди във връзка със заплатеното адвокатско възнаграждение недопустимо. На последно място, неоснователно е и оплакването, че сумата е присъдена ведно със законната лихва по причина, че адвокатският хонорар се присъждал без лихвата. В случая не са присъдени разноски за производството, ведно с лихвата. Както се посочи, предмет на първоинстанционното производство пред АССГ е била претенцията на Б. за обезщетяване на претърпени имуществени вреди, произтекли от заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение и тъй като претенцията правилно е счетена за основателна, следвало е да се присъди ведно с лихвата, както е предявена - считано от датата на подаване на исковата молба (23.10.2019 г.). Доколкото видно от диспозитива на обжалваното съдебно решение съдът е осъдил АМС на РБ да заплати на Б. обезщетението в размер на 300, 00 лв., ведно "... със законната лихва върху сумата до момента на изплащането й", без да е посочен началният момент, от който е дължима, въпреки изрично изложените в тази насока съображения в мотивите, според настоящия съдебен състав е налице очевидна фактическа грешка, отстранима от съдебния състав, постановил решението след връщането му в АССГ в производство по чл. 175 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение, като правилно, следва да се остави в сила. По съображения, свързани с изхода на спора в касационното производство и направеното искане от ответника по касация, подкрепено с доказателства, нему се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400, 00 лв. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение