Решение № 7090 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3539/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Каскадас Резорт и СПА“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н „Приморски“, бул. „Княз Борис I“ № 362, бл.1, вх. Г, ет. 1, ап. офис Г1 чрез пълномощника адв. С. Петрова, срещу решение №1765 от 12.02.2026г., постановено по адм. дело №3093/2024г. на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу т.1 от Решение №830 от 04.12.2024г. на Министерски съвет на Република България за одобряване на помощ на кандидатите по Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, в частта, представляваща мълчалив отказ да бъдат верифицирани и определени за изплащане заявените от дружеството 3958 броя нощувки за периода 01.05.2024г. – 30.06.2024г. на обща стойност 64 713.30 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание процесуалния представител е заявил, че поддържа касационната жалба. Ответникът – Министерски съвет на Република България, чрез правен съветник В. Ангелова в съдебно заседание е заявила, че оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдения акт, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен, обоснован и мотивиран. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя писмени бележки. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище, че касационната жалба е неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания и след осъществяване на вменената му от закона служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 1765 от 12.02.2026 г., постановено по адм. дело №3093/2024г. Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на „Каскадас Резорт и СПА“ЕООД, против т.1 от Решение №830/04.12.2024г. на Министерски съвет на Република България за одобряване на помощ на кандидатите по Програмата, в частта, представляваща мълчалив отказ да бъдат верифицирани и определени за изплащане заявените от дружеството 3958 броя нощувки за периода 01.05.2024г. – 30.06.2024г. на обща стойност 64 713.30 лева. За да достигне до този правен резултат административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата за валидността му писмена форма, като конкретните фактически и правни съображения за издаването му се съдържат в доклада на министъра на туризма и в Протокол №18 от работата на оценителната комисия, така и в изготвената справка № 1 за размера на неверифицираните нощувки, които не отговарят на съответните критерии на Програмата, за отчетния период, в които е посочен броят на неверифицираните нощувки и лица по отношение на кандидата „Каскада Резорт и СПА“ ЕООД, както и конкретни основания за неверифицирането им. Съдът е приел, че обжалваното решение на Министерски съвет на Република България е издадено при спазване на регламентираната в Устройствения правилник на Министерски съвет процедура. Административният съд е приел за неоснователно възражението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради невръчване на уведомление за отстраняване на нередовности или непълноти на представените документи, поради което на дружеството е отнета възможността да обжалва евентуален отказ за предоставяне на хуманитарна помощ. Счел е, че описаната хипотеза е относима към непълнота на представените документи, респ. несъответствие между някои от приложените формуляри за кандидатстване доказателства, а не е свързана с преценка наличието/липсата на основания за предоставяне на подпомагане, тъй като същото е въпрос по същество. На следващ място административния съд е приел, че спорният въпрос по делото е броя на допустимите спрямо критериите на Програмата нощувки, реализирани от настанените в обекта на дружеството разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Посочено е, че в програмата и в допълващите я решения на Министерски съвет на Република България са посочени критериите, на които следва да отговарят кандидатите, както и настанените в съответните обекти лица, като изрично е посочени, че при несъответствие със заявените данни и служебно събраната информация, втората се приема за достоверна, както и че констатираните нередности или несъответствия с изискванията на Програмата представляват основание за отказ за предоставяне на средства. В представените два броя справки №1 е отразен размерът на неверифицираните нощувки и лица, които не отговарят на съответните критерии на Програмата за двата процесни периода, както и конкретни основания за неверифицирането им. Административният съд е приел за правилни констатациите на административния орган по отношение на неверифицираните нощувки на лица с предоставена временна закрила, които не са пререгистрирани в ДАБ в срока изискуем по Програмата. На това основание е отказано верифициране на 85 броя нощувки по отношение на 13 броя лица за отчетен период 01.05.2024г. – 31.05.2024г. и на 671 броя нощувки за 96 броя лица за отчетен период 01.06.2024г. – 30.06.2024г. Така посоченото е потвърдено от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. За неоснователно е приет довода на дружеството за противоречие на това основание с правото на ЕС, което има примат над националната правна уредба. Съдът е приел, че временната закрила е въведена с решение на Съвета на ЕС и се предоставя с решение на Министерски съвет, като същата е с определен срок. Пререгистрацията на съответното лице в ДАБ в определен срок е вид гаранция за наличието на това право към датата на подаване на формуляр за кандидатстване и съгласно правилата на Програмата липсата на същата представлява основание за неверифициране на нощувките. На следващо място относно отказ за верифициране на нощувките на лица със сключен активен трудов договор повече от 30 дни преди началото на отчетния период, съдът е приел, че с оглед справка №1 за отчетен период 01.05.2024г. – 31.05.2024г. неверифицираните нощувки на това основание са 46 броя за 2 лица, а за отчетен период 01.06.2024г. до 30.06.2024г. неверифицираните нощувки са 30 броя за 1 лице. Това основание за отказ за верифициране е въведено и Решение №535 от 29.07.2022г. на Министерски съвет. От приетата по делото експертиза е установено, че това отрицателно условие е налице по отношение на едно лице, като реализираните от нея нощувки за 01.05.2024г. до 31.05.2024г. са 23бр., а за периода 01.06.2024г. до 30.06.2024г. са 30 бр. Съдът е приел за неоснователно възражението на дружеството, че посоченото основание за отказ е в противоречие с нормативни актове на правото на ЕС. Същото не дискриминира лицата започнали работа и не ограничава правото им на труд, тъй като целта на подпомагането е предоставяне на помощ на лица с предоставена временна закрила, които нямат възможност за наемане на жилище, а наличието на трудови договори води до наличие на средства за издръжка. По отношение на следващото основание, на което не са верифицирани нощувките е отсъствието на лицата от територията на Република България във времето на отчетния период, като същото е въведено с Решение №400 от 29.05.2023г. на Министерски съвет на Република България. Неверифицираните нощувки на това основание са 36 броя за 5 лица за отчетен период 01.05.2024г. до 31.05.2024г. и 34 броя за 4 лица за отчетен период 01.06.2024г. до 30.06.2024г. Съдът е посочил, че в справка №2.1 за двата отчетни периода са изброени поименно лицата и броя на неверифицираните нощувки поради отсъствието им от територията на Република България по време на съответния отчетен период. Същото е потвърдено и от приетата по делото експертиза. Съдът е приел за неоснователно възражението на дружеството, че лицата с предоставена временна закрила се ползват от това право, вкл. и от представляващото част от него право на подслон, дори при временно и обосновано отсъствие то страната, поради което неправилно е отказано верифицирането на нощувките. За ирелевантни са приети доводите свързани с икономическия ефект от неверифицирането върху стопанисващия мястото за настаняване, където пребивава лицето и в частност невъзможността за повторно реализиране на предоставеното по Програмата легло на друго лице. По отношение на неверифицираните нощувки за лица с предоставена временна закрила, които не са получили одобрение за настаняване от работна група „За оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила“ към НОЩ е за отчетен период 01.05.2024г. до 31.05.2024г. – 1922 броя неверифицирани нощувки за 124 лиза и за отчетен период 01.06.2024г. до 30.06.2024г. 1845 броя за 62 лица. Съдът не е кредитирал приетата съдебно - счетоводна експертиза в тази част, тъй като е счел, че по делото няма доказателства, опровергаващи установеното от административния орган, в това число, че лицата, на които верифицирането на съответния брой нощувки е отказано по този критерии съгласно Правилата, не са били настанени в посочения от заявителя туристически обект към 31.10.2022г. и без прекъсване до 30.04.2025г. в същото категоризирано/регистрирано в НТР място за настаняване, или са били преместени по изключение в друго категоризирано или регистрирано място за настаняване с решение по инициатива и преценка на НОЩ. Следователно неверифицираните нощувки са резултат от обективно установима липса на реално непрекъснато настаняване на лицата в обекта на дружеството в предвидения в Програмата период, както и липса на настаняване на същите от работна група към НОЩ. Въз основа на което съдът е приел, че оспореният мълчалив отказ да бъдат верифицирани и определени за изплащане заявените от дружеството нощувки на обща стойност 64 713.30 лева е законосъобразен. Решението е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи основания, които да налагат неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и правилно тълкуване и прилагане на относимата нормативна уредба, след задълбочено обсъждане на доводите на жалбоподателя и на правнорелевантните факти, административният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила. С касационната жалба се оспорват правните изводи на административният съд, които касационната инстанция намира за правилни и обосновани, поради което по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК може да препрати към мотивите на първоинстанционния орган. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че административният акт не е мотивиран. В настоящия случай приложение следва да намери разпоредбата на чл. 22, т. 2 от АПК, в която е предвидено, че производството по раздел I, глава пета от АПК (чл.32-чл.64) не се прилага за индивидуалните административни актове на Министерски съвет, каквото по своя характер е процесното решение в обжалваната част по отношение на „Каскадас Резорт и СПА“ЕООД. В цитираните разпоредби се намира и нормата на чл. 59 от АПК, отнасяща се до изискването за форма на индивидуалния административен акт. Следователно решението на Министерски съвет е допустимо да не се съдържа изрично реквизитът по чл.59, т. 4 от АПК - фактически и правни основания за издаване на акта. Това законодателно разрешение кореспондира с уредбата по Раздел II „Подготовка, съгласуване и внасяне на проекти на актове за разглеждане на заседание на Министерския съвет“ от Глава Трета на Устройствения правилник на МС и на неговата администрация, където е предвидено, че въпросите за разглеждане от Министерския съвет се внасят задължително с писмен доклад, подписан от вносителя и съдържащ, наред с други реквизити, причините, които налагат приемането на акта, в т. ч. мярката по правителствената програма и/или стратегическия документ, в изпълнение на която той се предлага и правното основание, на което въпросът се внася за разглеждане от МС – чл. 35, ал.2. Така изискуемият доклад е с предназначение и последици на мотивировка на издадения от Министерски съвет индивидуален административен акт. В случая правилна е преценката на съда, че в настоящия случай са налице конкретни фактически и правни съображения за издаването на акта, тъй като същите се съдържат в доклада на министъра на туризма и в изготвената справка №1 за размера на неверифицираните нощувки, които не отговарят на съответните критерии. Несъстоятелно се твърди, че представените по делото Справка №1 е съставена специално за процеса. С писмо изх. №Т-91-00-14 от 02.12.2024г. главният секретар на Министерство на туризма е изпратил на главния секретар на Министерски свет допълнителни документи, от който и Справка №1, показваща конкретно размера на неверифицираните разходи, т.е. неодобрените от оценителната комисия нощувки, които не отговарят на съответните критерии на Програмата и съответно не са включени в Приложение №1, Приложение №5 към Протокол №18 на оценителната комисия. В направеното изложение в доклада на министъра на туризма е направено позоваване именно на Справка №1. Не се споделя твърдението на касационния жалбоподател, за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в непредоставяне на определен срок за отстраняване на несъответствие или непълноти. Правилно административният съд е приел, че така описаната хипотеза се отнася единствено за непълнота при представяне на документи или констатирано несъответствие на същите, но не е свързана с преценка за липсата или наличието на основание за предоставяне на подпомагане, какъвто представлява настоящия случай. На следващо място в т. 1, подточка 1.2 от решение №535 на Министерски съвет от 29.07.2022г. за изменение на Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на Министерски съвет от 2022г. е прието, че Помощта се предоставя за лице, което е с предоставена временна закрила в Република България и има издадена регистрационна карта на чужденец, на когото е предоставена временна закрила от Държавна агенция за бежанците за периода 1.06.2022г. до 30.09.2022г. включително, с изключение на лица с временна закрила, които имат регистриран трудов договор в НАП, след изтичане на 30-дневен срок от датата на уведомлението до съответната териториална дирекция на НАП, съгласно чл. 62, ал.3 от КТ. Следователно от правото да получат помощ са изключени лицата, който имат регистриран трудов договор. Така приетите правила са действащи и задължителни за административния орган да се съобрази с тях при извършване на верификация на заявените нощувки. Правилно административния съд е приел, че не е налице нарушение на правото на ЕС, в това число и че не е налице дискриминация спрямо лицата започнали работа, тъй като целта на предвиденото в Програмата хуманитарно подпомагане е именно да се подпомогнат лица, които нямат възможност за наемане на жилище, а наличието на трудов договор предполага получаване на трудово възнаграждение, въз основа на което лицето би могло да заплати с лични средства наетото жилище. Неоснователен е довода на касатора отнасящ се до неизплащане на средства за периода на отсъствие на лицето от страната или от обекта. С решение № 400 на Министерски съвет от 29.05.2023г. за изменение и допълнение Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на Министерски съвет от 2022г., изменена и допълнена с решения №535, 665, 856, 909, 963 и 1038 на Министерски съвет от 2022г. и с решения №141, 212 и 323 на Министерски съвет от 2023г. изрично е предвидено, че в Приложение №1, в раздел V „Разглеждане на заявления. Контрол“т.1. е направено изменение, че в предоставената информация от Главна дирекция „Гранична полиция“ се съдържат данни за излизане от територията на Р.България на лице с временна закрила и не е прекратена регистрацията му в ЕСТИ, администраторът на помощта не верифицира нощувките му в обекта за периода на престоя му извън територията на страната. Действително предоставянето на подслон е социална мярка, произтичаща от хуманитарния ангажимент, но с оглед изрично регламентираното в решение № 400 на Министерски съвет от 29.05.2023г. е предвидено, че помощта е дължима само по отношение на действително реализираните нощувки. На следващо място настоящият съдебен състав споделя изводите на административния съд по отношение на необходимостта от извършване на пререгистрация на лице ползващо се от временна закрила в ДАБ, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила като не е възприел приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съдебната експертиза е доказателствено средство, което с оглед на чл. 202 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът не е длъжен да възприеме, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая настоящия съдебен състав, счита, че правилно съда е извършил преценка на заключението на вещото лице и другите доказателства по делото и е приел, че същото не може да се съобрази при формиране на крайния извод на съда по отношение на неверифицирани нощувки за лица с предоставена временна закрила, които не са получили одобрение за настаняване от работната група „За оценка на уязвимост и определяне на нуждата от настаняване на украински граждани с временна закрила“ към НОЩ. От приетата по делото основната съдебно-счетоводна експертиза в отговор по точка 4 на раздел I на експертизата е посочено, изрично, че по този критерии посочените лица не са намерени в НОЩ и за тях не се установява решения. Тук е мястото да се посочи, че при оспорване на отказ за издаване на административен акт, съгласно чл. 170, ал. 2 АПК, в тежест на оспорващия е да установи, че са били налице условията за издаването му. Касационният жалбоподател обаче не е ангажирал доказателства и по този начин не е оборил установените в административното производство, респ. установените съдебното производство фактически установявания и свързаните с тях правни изводи. След проверка на наведените оплаквания и възражения в касационната жалба се установява, че същите са били обсъдени надлежно от първоинстанционния съд, поради което същите се споделят от настоящия касационен състав, въз основа което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалите мотиви на първоинстанционния съд. От изложеното по-горе се приема, че атакуваният съдебен акт като правилен, следва да бъде оставен в сила, тъй като не страда от релевираните в касационната жалба пороци, представляващи основания за неговата отмяна. С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото дружество за присъждане на претендираните разноски не подлежи на уважение. На основание чл. 143, ал. 3 касационният жалбоподател следва да заплати на ответника, своевременно претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, който се определят в размер на 102, 26 евро, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и конкретната правна и фактическа сложност на делото. Не се следва присъждане на разноски за първата съдебна инстанция, тъй като такива не са своевременно претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Четвърто отделение