Решение № 12060 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13532/2015 г.

Решение № 12060 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13532/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "М.-К. Ф." ЕООД, представено от адв. У. Т., срещу решение № 6059/14.10.2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 10617/2014 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 2151401177/30.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С.. Доводите на касатора са за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на писмените доказателствени средства - фактури, счетоводни регистри и заключението на ССЕ при формиране на фактическия му извод за неосъществяване на доставките, по които с РА е отречено съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството. Противопоставя на направените в негова вреди изводи от отсъствието на доказателствени средства за превозването на стоката довод за осъществен превоз за сметка на предходен на прекия му доставчик. Иска отмяна на обжалваното решение и на РА. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., чрез повереника си юрисконсулт З. отрича основателността на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установените в тежест на "М.-К. Ф." ЕООД задължения за ДДС в размер 4 249.08 лева и за закъснителна лихва в размер 1 178.89 лева в резултат на извършена корекция на декларирания от РЛ резултат по ЗДДС за данъчен период м. 09.2011 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца, упражнено в този данъчен периоди. Отреченото данъчно право е в размера на определеното данъчно задължение по две фактури, издадени от "Г. В. Т. Ф." ЕООД с предмет на доставките стоки - различни видове плодове. Според органите по приходите доставките не са осъществени. Установяванията на администрацията се основават на резултатите от насрещни проверки на доставчика, както и на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Без информационни източници за превозване и предаване на вещите по сделките и за своене на склад от прекия доставчик не е приета за убедителна тезата за осъществен от предходния доставчик "С." ЕООД транспорт до склада на РЛ. Дисквалифициран е като основание за ползване на склад представения договор между "Г. В. Т. Ф." ЕООД и РЛ договор за предоставяне на безвъзмездно ползване на недвижим имот от 30.08.2011 г. Заключено е, че начинът на водене на счетоводна сметка 304 на доставчика не дава възможност да се прецени дали е разполагал със стоките по издадените към "М.-К. Ф." ЕООД фактури. Правно основание за разпоредения отказ на правото на приспадане на данъчен кредит са разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. С първоинстанционното решение спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит с последиците за съществуването на установеното с РА данъчно задължение и законосъобразността на утежняващия акт е разрешен в полза на администрацията. Прието е, че административният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Описан е динамичният фактически състав по издаването на РА. Съдът е възпроизвел констатациите на органите по приходите. Направил е и собствени установявания, основани на преценка на събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателствени средства - заключението на ССЕ. Ценил е източникът на специални знания за констатациите си, че непълнотата на представените счетоводни регистри изключва проверката за заприходяване на стоките по процесните фактури като складова наличност, а не се установява убедително и последващата реализация на стоките. Спорът по фактите е концентриран до придобиването от РЛ на правото да се разпорежда фактически като собственик с процесните вещи, като съдът е отрекъл да съществуват преки информационни източници за транспорт на стоките, което при действието на правилата за разпределение на доказателствената тежест изключвало възникването на обусловеното от осъществяването на правопораждащия фактически състав право на приспадане. Оспореният съдебен акт е правилен. Неоснователни са упреците на касатора за опущения на първостепенния съд при преценката на писмените доказателствени средства, които според него установяват осъществяването на пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/, своенето на данъчния документ от получателя - чл. 71, т. 1 ЗДДС, получаването на стоките/услугите по доставката /"...действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Отсъствието на който и да елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗДДС. З. и по хипотеза индивидуализирането на вещите, за които получателят е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик и на получените услуги следва да се извърши по друг начин, а не чрез посочването на вида им в данъчния документ. Съдът правилно е ценил заключението на ССЕ наред с другите доказателствени източници по правилото на чл. 202 ГПК и като е съобразил ползваните от вещото лице информационни източници. Заключението на експерта е писмено доказателствено средство за установяване на правно и доказателствено релевантни факти, за което е нужно притежаване на специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. /вж. чл. 195, ал. 1 от ГПК/. Дали с установените с източника на специални знания факти се обвързва съществуването на материалните предпоставки на спорното данъчно предимство е същината на отнесения пред съда данъчноправен спор. С арг. от чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за счетоводството счетоводните регистри на жалбоподателя и доставчиците, на записванията в които се основава заключението на вещото лице, са производни доказателствени средства, отразяващи систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Затова и по хипотеза отразената в регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по първичните и/или вторичните счетоводни документи. Счетоводната информация се цени в контекста на другите обстоятелства по делото - чл. 182, изр. 1 ГПК. Към тези други обстоятелства в случая следва да се отнесе отсъствието на информационна следа за пространствено придвижване на стоките, а видът им предполага създаването на множество информационни следи за превозване и предаване дори при твърдяния механизъм на транзитна продажба /арг. чл. 329, ал. 2 ТЗ. Неубедително е доказването с индицията на последващата реализация на стоки от вида на процесните, а и фактът на отчуждаване на стоките, следващо във времето придобиването не е доказан. Условие за възникване на претендираното от касатора данъчно предимство е правото на разпореждане като собственик с вещта да е придобито по облагаемата сделка, за която е издаден данъчния документ, а не да са придобити въобще. От своенето и последващата продажба на стоките и при преценката на другите доказателствени средства не е възможен единствено изводът вещите да са придобити по фактурираните от "Г. В. Т. Ф." ЕООД доставки, а това определя доказването като непълно. Неотносим е доводът, подкрепен с практика на СЕС и на ВАС, за недопустимост на данъчна практика ограничаваща правото на приспадане на данъчен кредит заради недоказана материална и персонална обезпеченост на доставчика. Определящите изводи на съда не са в решителна привръзка с установяването за отсъствие на лица, полагащи зависим труд за доставчика. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на обжалваното решение. При този изход на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 601.20 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но ще бъдат присъдени 527 лева, доколкото с нарочна молба от 26.10.2016 г. е поискано присъждане на тази сума. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение