Решение № 4630 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2016 г.

Решение № 4630 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4528/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Е. Н. Д. от гр. С., подадена чрез пълномощник, против решение № 7816/12.12.2015 г., постановено по адм. д. № 7936/2015 г. по описа на Административен съд С. - град в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата на Д. срещу АУЗ № 64/23.03.2015 г. на орган по приходите в отдел "МДТ", район С./Триадица, Столична община, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция "Общински приходи", Направление "Финанси и стопанска дейност" към Столична община, по отношение на установените задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2014 г. Касаторът излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Иска отмяна на решението с постановяване на ново по съществото на спора, с което съдът да отмени оспорения акт за установяване на публични вземания от местни такси. Претендира присъждането на всички направени по делото съдебни разходи. Ответникът - директорът на Дирекция "Общински приходи" при Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение Административният съд С. - град е отхвърлил жалбата на Е. Н. Д. по отношение на оспорения от нея размер на задължение за ТБО за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2014 г., установен с акт за установяване на задължение № 64/23.03.2015 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК от старши инспектор, оправомощен със заповед № РД-09-3917/21.10.2008 г. на кмета на Столична община, мълчаливо потвърден от директор Дирекция "ПАМДТ", чийто правоприемник е Дирекция "Общински приходи". За да постанови този акт, съдът е приел, че обжалваният АУЗ е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Заключил е, че задължението за ТБО е определено в съответствие с чл. 66, ал. 1 ЗМДТ и чл. 22 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, приета с решение № 894 по Протокол № 93 от 23.11.2006 г. на Столичния общински съвет. Първоинстанционният съд е приел за неоснователни поддържаните доводи, че има основание за освобождаване от такса битови отпадъци за процесния период, тъй като декларация за освобождаване не е подавана от касатора за притежавания от него недвижим имот. Решението в обжалваната част е правилно като краен резултат. По делото е безспорно, че Е. Н. Д. е собственик на 1/4 идеална част от недвижим имот, подробно описан в АУЗ, находящ се в гр. С., район С., бул. "Ц. ш." № 1, ет. .... Не е било спорно, че имотът попада в района, в които се предоставят услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Основните оплаквания на касационния жалбоподател, сочени и пред първоинстанционния съд, се свеждат до това, че неправилно е определен размерът на ТБО през процесния период. Възраженията са неоснователни. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Видно от разпоредбата на чл. 71 ЗМДТ, не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, предл. първо - когато услугата не се предоставя от общината и предл. второ - имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; Пред първоинстанционният съд страната не е оспорила обстоятелството, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по почистване териториите за обществено ползване са предоставяни от Столична община в района, в който попада имотът на жалбоподателката. При определяне на таксата съдът е установил, че имотът попада в границите на населено място, в което услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се осъществява. Съгласно предл. второ на чл. 71, т. 1 ЗМДТ, за да бъде освободен от таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, собственикът на недвижимия имот следва да изпълни двете кумулативно предвидени предпоставки - да не ползва имота цялата година и да е подал декларация. По делото няма данни, а и касаторът не оспорва, че за 2010 г. и за 2011 г. не е подавал декларация за освобождаване от заплащане на такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Ирелевантни са доводите относно невъзможността декларацията да бъде подадена. За периода 2012 г. -2014 г. жалбоподателката е подала в срок декларации по Наредбата. Това обстоятелство е отчетено в мотивите на административния акт и органът не е определил такса за сметосъбиране и сметоизвозване за този период. Що се отнася до услугите по поддържане чистотата на обществените територии и обезвреждане в депа, същите са предоставяни от Столична община за конкретния район; страните не спорят за тези обстоятелства, поради което ТБО за тези услуги се дължат от съсобственика и законосъобразно са определени с АУЗ. Размерът на задълженията са определени по реда на чл. 66 ЗМДТ в годишен размер за всяка услуга поотделно. За 2010 г. - 2011 г. административният орган законосъобразно е определил такси за трите вида услуги, предвид липсата на декларации за освобождаване от задължението за плащане на таксата по сметосъбиране и сметоизвозване, а за 2012 г. - 2014 г. е изключил задължението за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, съобразявайки подадените декларации. В касационната жалба за първи път са наведени доводи за непредоставяне на услугата като цяло, което по същество се отнася само до услугите по поддържане чистотата на обществените територии и обезвреждане на битови отпадъци за периода 2012 - 2014 г. Декларираният от касатора съсобствен имот, находящ се на бул. "Ц. ш." в гр. С., е включен в границите, в които общината предоставя тази услуга, като фактически са извършвани действията в обхвата на услугата. Обстоятелството, че услугата е престирана, не е оспорено пред първоинстанционния съд. Почистването на териториите за обществено ползване е включено в заповедта на кмета като вид услуга, която се предоставя. Услугата не е обвързана от фактическото ползване на имота от задълженото лице, поради което освобождаване от плащане е допустимо само ако услугата не се предоставя. По аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане се дължи, когато общината ползва съоръжения за обезвреждане. В случая е ноторно, че Столична община поддържа депо за обезвреждане на битови отпадъци, поради което такса за тази услуга касаторът дължи. Първоинстанционният съд е достигнал до съответен на закона и доказателствата по делото краен извод, че при издаване на АУЗ е съобразен териториалния обхват на услугата, честотата и видовото предоставяне, поради което таксата за битови отпадъци за периода 2010 г. -2014 г. се дължи от Е. Д. на основанията и в размерите, установени от административния орган. Едва в последващото производство, във връзка с направено искане за прихващане и възстановяване, органът следва да определи конкретните задължения за местните такси. По изложените съображения постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилно е определен и размерът на присъдените разноски. С оглед изхода на правния спор искането на касационния ответник за присъждане на разноските по делото е основателно. Съдът приема, че претендираното адвокатско възнаграждение е доказано и по размер, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на Столична община разноски по делото в размер на 300 лева. Воден от горното, Върховният административен съд