Решение № 12531 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4473/2018 г.

Решение № 12531 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4473/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на М. М. от с. [населено място], общ. [община], обл. [област] срещу решение № 33 от 22.01.2018 г., постановено по адм. дело № 299/2017 г. на Административен съд – гр. Смолян, с което е отхвърлена жалбата на М. М. срещу Заповед № 366 от 10.07.2017 г. на Заместник - Кмета на община Рудозем, с която на жалбоподателя е наредено да премахне незаконен строеж "Дървен навес с предназначение гараж", намиращ се в имот № 00040, собственост на Държавата – МОСВ, с. Рибница, изпълнен без разрешение за строеж от М. М. и с което последният е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Твърд, че в противоречие със съдопроизводствените правила не е допуснат до разпит поискан от него свидетел, който да установи предназначението на спорния строеж, предвид твърдението му, че ще се използва за оранжерийни цветя. Твърди и необоснованост на решение, тъй като не са взети предвид всички относими факти, като например, че в спорния имот има и други извършени строежи, както и поради липса на мотиви в оспореното решение. Иска оспореното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – гр. Смолян или алтернативно да бъде постановено друго решение по същество, с което се отменя заповедта. Претендират разноски за две инстанции. Ответникът Заместник - кмета на община Рудозем, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд – гр. Смолян Заповед № 366 от 10.07.2017 г. на Заместник - Кмета на община Рудозем, на жалбоподателя е наредено да премахне незаконен строеж "Дървен навес с предназначение гараж", намиращ се в имот № 00040, собственост на Държавата – МОСВ, с. Рибница, изпълнен без разрешение за строеж от М. М. За да постанови оспореното решение Административен съд – гр. Смолян е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ и при представена заповед за заместване, при издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ – дървен навес - и е извършен без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Приел е и че не са налице предпоставките по § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ да се прием, че строежът е търпим, тъй като имота, в който е реализиран строежа е земеделска земя, няма одобрен подробен устройствен план, а според съда едно от условията на закона за допустимост на строежа е той да отговаря на предвижданията на ПУП. Приел е и че е неоснователно възражението, че се касае за оранжерия по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, за която не се изисква разрешение за строеж, тъй като обекта представлява строеж, а не оранжерия. Оспореното решение на Административен съд – гр. Смолян е правилно. При постановяване на оспореното решение АС – гр. Смолян не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както и нарушения на закона. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато такова предвид това, че съдът не е допуснал до разпит на поискания свидетел. Това е така, тъй като правилно е прието, че въпросите за които е поискан разпита на свидетеля са неотносими към спора. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, като въз основа на събраните доказателства са направени правилни изводи. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. От доказателствата по делото, включително приетата и неоспорена от страните СТЕ, се установява, че спорният дървен навес представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Дори да се приеме, че се касае за оранжерия по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ, за която не се изисква издаване на разрешение за строеж, то за същата е било необходимо наличието на одобрен инвестиционен проект по чл. 142, ал. 1 и 4 от ЗУТ, нещо което не е налице и което прави строежа незаконен. Следва да се посочи и че строежът е извършен в чужд имот без съответно учредено право за това. Видно освен това от представено по делото уведомление от М. от 31.07.2017 г. до кмета на община Рудозем, т. е. след издаване на оспорената заповед, същият е посочил, че към момента на това уведомление и занапред спорният навес ще се ползва като оранжерия, а към момента на издаване на заповедта не се е ползвал като такава. Въпреки и това и по – горните съображения дори да се приеме, че строежът ще се ползва за оранжерия, същият е незаконен и като такъв подлежи на премахване. Законосъобразна е преценката на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на оспорената заповед, поради това, че спорният строеж не се явява търпим и като такъв подлежи на премахване. Търпимите строежи по смисъла на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са тези, които макар и да са изградени без строителни книжа отговарят на нормите по устройство на територията към момента на извършването им или по сега действащите норми. Посочените норми обаче въвеждат времево ограничение за това кои строежи могат да се приемат за търпими, а именно тези които са извършени до 31.03.2001 г., като това е най–късната допустима дата по закон. От доказателствата по делото се установява, че спорният строеж е извършван някъде към началото на 2017 г. (сигнал на кмета от 24.04.2017 г., от който се установява, че строежът е в процес на извършване), и съответно не може да се приеме за търпим, поради това, че излиза извън времевите предели по закон, които допускат установяване на търпимост на строежите. По тези съображения е правилен като краен резултат извода на АС – гр. Смолян, че разпоредбите на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и § 16 от ПР на ЗУТ не са приложими. Най–накрая неотносимо към спора е възражението на касатора, че в държавния имот, в който той е построил дървения навес, са налице и други строежи. Това е така, тъй като е в правомощията на кмета и общинската администрация при установени такива същите да бъдат премахнати, но не се отразява на незаконността на спорния по това дело строеж. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС – гр. Смолян е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, но като недоказано същото не следва да се уважава. Това е така, тъй като заместник – кмета на община Рудозем е представляван в производството от адвокат, а доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение по делото не са представени, поради което претенцията му за разноски като недоказана не следва да се уважава. Искането на касатора за присъждане на разноски предвид изхода на спора е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,