Решение № 6193 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10446/2012 г.

Решение № 6193 от 8.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10446/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП") против решение № 725/2012 г., постановено по адм. д. 2448/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен ревизионен акт (РА) № № 02001000806/20.09.2010 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № РД-10-356/19.11.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Бургас Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОУИ"), с който са установени задължения на "Интелект" ЕООД по ЗДДС в резултат от оказано право на данъчен кредит в размер на 69 388,30 лв. и както и е извършено увеличение на финансовия резултат по ЗКПО (отм.) и ЗКПО, от което са определени задължения по ЗКПО (отм.) и ЗКПО в общ размер на 51309,49 лв. и са присъдени разноски в размер на 6500 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е незаконосъобразно - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена изцяло жалбата против РА като излага много подробни съображения в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Интелект" ЕООД оспорва касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 725/2012 г., постановено по адм. д. 2448/2010 г. по описа на АС-Бургас е отменен РА № № 02001000806/20.09.2010 г. на ТД на НАП-Бургас, потвърден с решение № РД-10-356/19.11.2010 г. на директора на ДД"ОУИ", с който са установени задължения на "Интелект" ЕООД по ЗДДС в резултат от оказано право на данъчен кредит в размер на 69 388,30 лв. и както и е извършено увеличение на финансовия резултат по ЗКПО (отм.) и ЗКПО, от което са определени задължения по ЗКПО (отм.) и ЗКПО в общ размер на 51309,49 лв. и са присъдени разноски в размер на 6500 лв. Административният съд е приел, че оспореният РА е действителен данъчен акт, но в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от ЕТ "Дима-Д. Маркова" е незаконосъобразен, защото са събрани достатъчно доказателства за установяване реалността на доставките, които те отразяват. При установената фактическа обстановка, според която доставките са реално осъществени от преките доставчици и получателят "Интелект" ЕООД е използвал предмета им за извършване на последващи облагаеми доставки, административният съд е обосновал правен извод за незаконосъобразност на отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 6 от ЗДДС. С оглед изводите за реалност на спорните доставки съдът е приел, че е незаконосъобразно и извършеното увеличение на финансовия резултат за всички ревизирани периоди със сумите по спорните фактури, поради което и РА е незаконосъобразен и в частта относно приложението на ЗКПО (отм.), респективно ЗКПО. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната инстанция намира, че постановеното съдебно решение е обосновано с фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на данъчната ревизия и съдебната фаза на производството. АС-Бургас приема, че по категоричен начин е доказано извършването на доставките, както въз основа на писмените доказателства, така и въз основа на кореспондиращите им показания на свидетелката Димитрина Маркова и заключението на вещото лице, назначено в съдебната фаза на производството, като особено съществено за правилната преценка на осъществените факти е и обстоятелството, че безспорно е доказано извършването на последващи облагаеми доставки, което не би било възможно без реално получаване на услугите - набор на здравни досиета, предмет на спорните фактури. Касационната инстанция намира, че при преценка на доказателствата по делото и разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство, административният съд не е допуснал процесуални нарушения. Правилно решаващият съд е приел за установено, че "Интелект" ЕООД е получил от ЕТ "Дима-Д. Маркова" услуги с предмет набор на здравни досиета на работници и служители, които е предал на своите клиенти - работодатели, сключили договори за трудова медицина. От констатациите в РА и заключението на вещото лице се установява, както обстоятелството, че доставчикът е осчетоводил спорните фактури, като ги е включил в отчетните си регистри. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че няма данни относно начисляването на данъка по сметка 4532 (обстоятелство, относимо само относно признаването на право на данъчен кредит за периодите на 2006 г.). Видно от констатациите в РА органите по приходите са отразили, че данъкът е начислен, включително и по разчетните сметки с бюджета, от което следва да се приеме, че от проверените от тях счетоводни документи този факт е установен, независимо, че не са имали достъп до цялото счетоводство. От счетоводните записвания не е възможно да бъдат проследени разходи за извършените услуги, но от показанията на свидетелката Маркова съдът е приел, че тя е използвала личен труд, а техническите средства и софтуера са й предоставени от възложителя "Интелект" ЕООД. Обстоятелството, че в подадените в приходната администрация данни ЕТ "Дима-Д. Маркова" е отчела използване на подизпълнител не променят изводите на АС-Бургас, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява фактическото използване на подизпълнител. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, според които фактурираните доставки не са реални, защото съществува възможност служители на "Интелект" ЕООД да са извършили набирането на здравните досиета, а не ЕТ "Дима-Д. Маркова", както и че стойност на услугите е много висока, за да е реална. Следва да се има предвид, че обжалваният пред АС-Бургас РА е издаден след провеждане на ревизия по общия ред, а не при условията на чл. 122 от ДОПК, поради което фактическите констатации следва да се позовават единствено на събраните доказателства, а не на факти и обстоятелства, изброени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При определяне на данъчната основа за облагане по ЗДДС следна да се имат предвид общите правила на закона, а именно - договореното възнаграждение, защото няма данни за свързаност на страните по сделката. Фактическата възможност получателят на услуги да получи резултатът от тях и по друг начин, освен договорения, не изключва при упражняване на независимата му икономическа дейност да използва услугите на трето лице, а не трудът на свой собствен нает персонал. Допълнително в конкретния случай административният съд е приел въз основа на събраните доказателства, че дружеството получател на услугите не е разполагал с двама, а основно през повечето време от ревизираните периоди само с един технически сътрудник. Следователно фактическите констатации в РА, че "Интелект" ЕООД разполага с възможност със собствен персонал да изпълни предмета на договорените с ЕТ "Дима-Д. Маркова" услуги, защото има наети двама технически служители на трудов договор, не съответстват на събраните по делото доказателства. Всички фактическите твърдения в касационната жалба са обсъдени подробно от първоинстанционният съд, защото по същество повтарят мотивите на решението на ДД"ОУИ", с което е потвърден РА. Оплакванията свързани с изводите на съда, свързани с установената от него фактическа обстановка не кореспондират с правилата относно разпределението на доказателствената тежест в съдебната фаза на производството. Процесуалният закон не изисква наличие на определен конкретен вид доказателства за установяване на конкретни факти, които съставят хипотезата на осъществена облагаема доставка и в този смисъл е неоснователно оплакването, че съдът е кредитирал и се е позовал на приемо-предавателни протоколи, които имат идентично съдържание за предаване на извършената работа за всеки отделен период. Правилно съдът е приел, че с оглед идентичния характер на договорените услуги, тяхното отчитане също следва да бъде извършвано в сходна форма с промяна само на обем и период. При анализ на всички доказателства и установените от тях факти, съдът правилно е приел, че са достатъчни за да обосноват извод, че упражненото право на приспадане на данъчен кредит е възникнало. Този анализ съответства на тълкуването на приложимите норми, съдържащо се в решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз. Съгласно това решение чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В този смисъл доводите в касационната жалба, че по делото не са събрани доказателства относно регистрацията на доставчикът като администратор на лични данни, извършените разходи за хартия и ползването на активи, не могат да обосноват законосъобразност на отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит у получателят на услугите, чийто предмет той е използвал за последващи облагаеми доставки т. е. реално е получил и използвал като част от независимата си икономическа дейност. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенция от ответната страна, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение