Решение № 10285 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5319/2010 г.

Решение № 10285 от 8.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5319/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Любен Кирилов Александров и Албена Христова Станева срещу решение № 4 от 18.02.2009 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 38-ми състав по адм. д. № 6190/2007 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. Алтернативно правят искане след отмяна на обжалваното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - кмета на СО - район "Панчарево", с представено по делото писмена становище, излага доводи за основателност на касационната жалба. Ответниците физически лица, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което правят искане за потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № Рд-46-243 от 09.08.2007 г., издадена от кмета на СО - район "Панчарево" на основание § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и във връзка с § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. С оспорената заповед е утвърдена оценка за земя от 600 кв. м. от имот № 1518, кадастрален район № 6111, местност "Терасите", землището на с. Герман. Съдът е прогласил за нищожен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че заповедта е издадена при груби нарушение на административнопроизводствените правила и при съществено нарушение на приложимия материален закон. Съдът е приел, че посочените фактически основания не съответстват на правното основание, посочено в оспорената заповед. По реда на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ може да се оцени само част от новообразуван имот, която се владее от бившия ползвател, а не може да се оценява целия ползван имот. Съдът е приел, че реда по който е следвало да се направи оценка на имота е този предвиден с § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. и то при условие, че искането за преобразуване на правото на ползване в право на собственост е подадено в предвидения преклузивен срок. В случая по недопустим начин и в пълно противоречие на приложимия закон, административния орган е издал заповед на неприложимо правно основание, което е дало основание на съда да я прогласи за нищожна. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на релевираните касационни отменителни основания. Съдът правилно е тълкувал и приложил нормите на § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изм. и допълнение на ППЗСПЗЗ и на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Обоснован, с оглед данните по делото, е изводът му, че в случая не са налице основанията на § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Според този текст, правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизане в сила на ПНИ могат да подадат молба за оценка, до кмета на общината, която следва да съдържа данни за имота и подобренията, които ще се оценяват, както и данни за собственика и ползвателя. В § 31, ал. 2 на същия текст е посочено, че оценката се извършва от техническата служба на общината в 3-месечен срок от влизане в сила на ПНИ по посочените в т. 1, 2 и 3 начини и механизми. Нормата на § 31 е съобразена и е във връзка с приложението на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно която оценките на земите, сградите и подобренията на земята по § 4а, 4б, 4в и 4з се извършват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице в 3-месечен срок от влизането в сила на ПНИ, при условията и по реда, определени в правилника за прилагане на закона. Именно в § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са определени условията и редът за извършване на оценките, посочен и по-горе. Тези заповеди подлежат на обжалване от собствениците на земите и ползвателите по реда на АПК. От логическото и систематическо тълкуване на тези норми в тяхното единство, следва, че законодателят е разписал ред за оценяване на разликите над 600, съответно 1000 кв. м, (ограничение по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ) до размера на фактически ползваната земя, които с влизането в сила на ПНИ, са придадени към имоти на ползватели, в случаите когато от тях не може да се образува самостоятелен имот, съответно в случаите по § 4в, когато земята подлежи на връщане и следва да бъдат оценени подобренията в нея. Посоченото оценяване може да бъде инициирано, както от страните, така и от администрацията, но и в двата случая едва след влизане в сила на ПНИ, т. е. след като с плана имотите са отредени съобразно установено право на собственост. При нормално развитие на процедурата, ПНИ се одобрява и с него се отреждат имоти на ползвателите едва след като за същите е довършен процеса по трансформация на правото на ползване в право на собственост. В настоящия случай, независимо, че ПНИ е влязъл в сила, не е приложим посочения ред, тъй като ползвателят не се легитимира като собственик след приключила процедура за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Обосновано съдът е приел, че тази процедура не би могла за бъде реализирана, тъй като искането е подадено значително след като е изтекъл и последния новиран преклузивния срок, в който ползвателите са имали възможност да направят искане за трансформиране на правото им на ползване в право на собственост. В случая е налице пълно несъответствие между фактическата установеност и правното основание, на което административния орган е издал оспорената заповед. Обосновано решаващият съд е приел, че е налице пълна липса на условията, визирани в хипотезата на посоченото правно основание, което съставлява особено съществен порок, даващ основание за обявяване на нищожност на оспорената заповед. С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,