Решение № 7743 от 19.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 6892/22.11.2021 г., постановено по адм. дело 3346/2021 г. по описа на Административен съд София-град. С него по жалба на В. Ангелов, [ЕГН], е отменена заповед 1428/16.03.2021г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е прекратено служебното правоотношение като държавен служител на длъжност главен експерт с ранг V-ти старши в дирекция Договориране по прилагане на мерки за развитие на селските райони (ДПМРСР), отдел Договориране на частни мерки (ДЧМ) в ДФЗ, считано от 16.03.2021г., поради съкращаване на длъжността и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски. Касаторът оспорва съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според изложените съображения в касационната жалба, изводът на съда за фиктивно съкращаване на процесната длъжност главен експерт, заемана от В. Ангелов, е неправилен и в противоречие с доказателствата по делото. От страна на административния орган е установена необходимостта за промяна в числеността на отдел ДЧМ, която е извършена по надлежния ред. В жалбата са развити подробни аргументи в тази насока. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърдена законосъобразността на оспорения административен акт. Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение, като алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - В. Ангелов, чрез адв. П. Василев от САК, оспорва касационната жалба като неоснователна по аргументи, развити в писмен отговор и претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт в срока за неговото оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на делото пред административния съд е била законосъобразността на заповед 1428/16.03.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и считано от 16.03.2021 г., е прекратено служебното правоотношение на В. Ангелов, в качеството му на държавен служител на длъжност главен експерт с ранг V-ти старши в дирекция ДПМРСР, отдел ДЧМ в ДФЗ (поради съкращаване на длъжността). Според фактическите установявания на първоинстанционния съд, в началото на 2017 г. В. Ангелов е заемал длъжността главен експерт с ранг I-ви младши в ДПМРСР, отдел ДЧМ при ДФЗ. На 30.10.2017 г. Между министъра на околната среда и водите, изпълнителния директор на ДФЗ и държавния служител е сключено споразумение за временно преместване на служителя в Министерството на околната среда и водите на длъжност заместник главен директор в главна дирекция Оперативна програма околна среда за срок от 4 г. Със заповед 1451/01.04.2020 г. Ангелов е преназначен на длъжност главен експерт с ранг V-ти старши в ДПМРСР, отдел ДЧМ в ДФЗ. Служебното правоотношение за временното преместване в друга администрация е прекратено по искане на органа по назначаването със заповед 501/15.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите. По реда на чл. 99 от АПК със Заповед РД-255/30.03.2021 г. е изменен диспозитива на заповед 501, както следва: да се прекрати временното преместване, като се уведоми ДФЗ. Държавният служител е изразил писмено желанието си да бъде възстановен на заеманата длъжност главен експерт в дирекция ДПМРСР, считано от 15.03.2021 г., след което от изпълнителния директор на ДФЗ е издадена и процесната заповед за прекратяване на служебните правоотношения, считано от 16.03.2021 г. От правна страна административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при наличие на реквизитите, изискуеми от специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл, а в хода на производството не са констатирани съществени нарушения на процедурните правила, водещи до нейната отмяна. Крайните изводи на решаващия съд са за материална незаконосъобразност на заповед 1428/16.03.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, тъй като към датата на издаването не е налице реално съкращаване на длъжността главен експерт, заемана от служителя Ангелов. Направеното заключение е мотивирано вследствие извършения анализ на доказателствата по делото. Освен относимите нормативни текстове от ЗДСл. и Устройствения правилник на ДФЗ, при постановяване на решението са обсъдени поименните длъжностни разписания за отдел ДЧМ към дирекция ДМПРСР на ДФЗ към 15.03.2021 г., 16.03.2021 г. и 14.05.2021 г. Функционалният анализ на административния състав е показателен за увеличението на длъжностите главен експерт от 22 на 31 щатни бройки, а общата численост от 50 на 64 щатни бройки в отдел ДЧМ при сравнение на поименните разписания към 14.05.2021 г. и от 16.03.2021 г. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че единствената цел с промяната в щатното разписание е била прекратяване на правоотношението с В. Ангелов, а не оптималното функциониране на администрацията. Последното нарушава и принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по делото не е спорна и същата е била установена правилно от решаващия съд. Спорът по делото е правен и е съсредоточен върху преценката за достатъчност и оптималното разпределение на наличния човешки ресурс между отделите на ДФЗ - Контрол на обществените поръчки (КОП) и Договориране по частни мерки, съгласно ежегодния анализ и отчет на работата в дирекцията и мотивираното искане за преразпределение вх. 03-0416.1454 от 16.03.2021 г. Посоченото обстоятелство обуславя основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. за прекратяване на служебното правоотношение в случая и респективно, крайният извод относно незаконосъобразност на процесната заповед 1428/16.03.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Мотивната част в обжалваното решение е последователна и логически издържана, поради което се споделя от касационната инстанция. Повторното излагане на мотивите на първоинстанционния съд, довели до отмяна на процесния административен акт, не е необходимо с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Доводите в касационната жалба са насочени основно срещу крайния извод от съда, че промяната в щатното разписание цели единствено прекратяване на правоотношението с държавния служител, а не оптималното функциониране на администрацията на ДФЗ. Касаторът е направил опит да аргументира позицията си с обстоятелствата, изложени в мотивираното искане за преразпределение вх. 03-0416.1454 от 16.03.2021 г. и разпределението на служителите между отдели КОП и ДЧМ. На първо място, решаващият съд правилно е определил приложимите текстове от ЗДСл. и Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията и въз основа на тях е извлякъл правните белези на понятието нормативно определена позиция. В тази връзка е съобразена и трайната съдебна практика на ВАС относно предпоставките, за да се приеме, че една длъжност е реално съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Необходимо е да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира като наименование или нормативно определена позиция в щатното разписание на съответното звено от администрация и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Двете предпоставки следва да са дадени кумулативно. В резултат от комплексната оценка на доказателствата по делото, решаващият съд е формирал издържано заключение, че ако действително е имало необходимост от допълнителна длъжност младши експерт в отдел КОП, то е било налице и възможност за преместване на някоя от незаетите длъжности от други отдели, а не да трансформира заетата позиция от жалбоподателя. Детайлната информация за реалното увеличение на общата численост на администрацията в отдел ДЧМ от 16.03.2021 г. до 14.05.2021 г. също опровергава изложените съображения от касатора. В допълнение към мотивите на оспорения съдебен акт следва да се посочи, че непосредствената близост в датите на заявлението за възстановяване на длъжност, подадено от служителя от 15.03.2021 г. и мотивираното искане за преразпределение от 16.03.2021 г., повдига допълнителни съмнения относно законосъобразността на оспорената заповед 1428/16.03.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Законовото сонование не е било установено от касатора по надлежния процесуален ред в хода на съдебното производство до момента, включително чрез използване на възможността за представяне на писмени доказателства пред касационната инстанция, съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК. При установената фактическа обстановка по делото и изложените мотиви, обоснован се явява и изводът на първоинстанционния съд за липса на първата от посочените по-горе предпоставки - длъжността главен експерт да не съществува като нормативно определена позиция в отдел ДЧМ, дирекция ДМПРСР при ДФЗ. Настоящият съдебен състав подкрепя изцяло и извода на решаващия състав на АССГ за нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Този принцип има конкретно съдържание, което задължава всички административни органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо (ал. 1). Съгласно чл. 6, ал. 4 от АПК, при наличие на две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са доказани наведените с касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалният закон. Като правилно и обосновано, решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане в тази насока, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноските за заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция. Размерът на договорения и платим в брой хонорар според договора за правна защита (л. 443 от Том II) възлиза на 1 000 лв. При преценка на възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението се констатира, че същият действително надхвърля размера по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 500 лв. На тази плоскост - настоящият съдебен състав намира, че фактическата и правна сложност на казуса в съвкупност с разпределението на доказателствената тежест между страните, не обосновават двукратно увеличение на възнаграждението. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,