Решение № 4275 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5165/2015 г.

Решение № 4275 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5165/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Д. Ф., чрез пълномощника му, адв. Халачева, срещу Решение № 438/9.03.2015 г., постановено по адм. д № 2300/2014 г. по описа на Административен съд Бургас. Изложени са съображения, че същото е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му. Ответникът - Регионален отдел "Национален строителен контрол - Бургас" към Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район, чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявеният от Стоян Фенеров иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, срещу Регионален отдел "Национален строителен контрол - Бургас" към Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в размер на 40 153.92 лева, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на иска до окончателното и заплащане, произтичащи от незаконосъобразни действия на ответника по събаряне на 10.09.2012 г. на постройка. Решението е недопустимо и ще следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено по следните съображения: С исковата молба, по която е образувано производство, ищецът е предявил на основание чл. 1 от ЗОДОВ иск за обезщетяване на причинени имуществени вреди срещу Регионален отдел "Национален строителен контрол - Бургас" към Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район. Исковата молба е оставена без движение с разпореждане на съда от 21.11.2014 г. Една от нередовностите, основала оставяне без движение на исковата молба е да се конкретизира ответника по иска. Със заявление от 11.12.2014 г. ищецът, чрез пълномощника си адв. Халачева е потвърдил, че ответник по иска е РДНСК Бургас, орган, който е осъществил незаконосъобразните действия по събарянето на собствената му постройка и чието незаконосъобразно действие основава предявения иск. При така предявения иск с определение от 12.12.2014 г. съдът е приел, че са налице процесуални предпоставки за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, като е конституирал като ответник по иска Регионален отдел "Национален строителен контрол - Бургас" към Регионална дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район. С решението си по делото е отхвърлил изцяло предявеният иск за причинени имуществени вреди против този ответник. Съгласно чл. 205 от АПК ответник по иска за обезщетение за вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия или бездействия е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно ал. 2 на текста се разглеждат по реда, установен в АПК, като за производството по чл. 203-207 от АПК законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи искът, като в този случай изискванията за пасивна материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и задължение на съда да върне исковата молба по чл. 130 от ГПК или да прекрати образуваното съдебното производство. В конкретния случай съдът правилно е приел, че не е налице неяснота относно ответника по спора, при изпълнение от пълномощника на ищеца на указанията, дадени с разпореждане от 11.12.2014 г. Съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразни действия или бездействия са причинени вредите. В случая изискванията на закона не са изпълнени, като искът не е предявен срещу носещото отговорност юридическо лице. Съгласно разпоредбата на чл. 1 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол, с този правилник се уреждат дейността, структурата, и организацията на работа на Дирекцията за национален строителен контрол /ДНСК/ към министъра на регионалното развитие и благоустройството. ДНСК е юридическо лице със седалище София - чл. 2 от Устройствения правилник на ДНСК. Нито Регионалните дирекции за национален строителен контрол, нито Регионалните отдели "Национален строителен контрол" са юридически лица - чл. 8 от същия Устройствен правилник. Следователно исковата молба е насочена срещу ненадлежен ответник и при посоченото, че в случая изискванията за пасивна материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална легитимация, предявеният иск се явява недопустим, като предявен срещу ненадлежен ответник. Като не е върнал недопустимата искова молба и не е прекратил производството по делото първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,