Решение № 736 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13757/2013 г.

Решение № 736 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13757/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 5546 от 16.08.2013 г. по административно дело № 4449 по описа за 2012 г. на Административен съд - София-град (АССГ) е: 1) отхвърлена жалбата на МБАЛ "ТОКУДА БОЛНИЦА СОФИЯ" АД гр. София срещу писмена покана № 29-02-17/28.03.2012 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) за доброволно възстановяване на суми в частта й за сумата от 1415 лв., получена без правно основание за дейността по клинични пътеки през 2011 г.; 2) отменена по жалба на МБАЛ "ТОКУДА БОЛНИЦА СОФИЯ" АД гр. София писмена покана № 29-02-17/28.03.2012 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса за доброволно възстановяване на суми в частта й за 15501 лв.; 3) осъдена Столичната здравноосигурителна каса да заплати на МБАЛ "ТОКУДА БОЛНИЦА СОФИЯ" АД гр. София сумата от 1472 лв., представляваща направените от жалбоподателя разноски в производството, съразмерно на уважената част от жалбата. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на Столична здравноосигурителна каса, подадена от пълномощника юрисконсулт Дянкова, в частта му, с която е отменена процесната писмена покана за сумата от 15501 лв. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът иска отмяна на решението в атакуваната му част и потвърждаване изцяло на писмената покана като законосъобразна. Възведена е и претенция за присъждане в полза на СЗОК на юрисконсултско възнаграждение и деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация МБАЛ "ТОКУДА БОЛНИЦА СОФИЯ" АД гр. София, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Иванов, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното съдебно решение да се потвърди, като също претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, за който предлага да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението в атакуваната му част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С писмена покана изх. № 29-02-17/28.03.2012 г., издадена от директора на СЗОК, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, е постановено МБАЛ "ТОКУДА БОЛНИЦА СОФИЯ" АД гр. София да възстанови получени без правно основание суми от бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в общ размер от 16916 лв. поради различни нарушения от лечебното заведение на изискванията по чл. 176 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2011 г. (НРДМД-2011). В поканата са посочени като нарушени изискванията на НРДМД-2011 г. за клинични пътеки (КП) № № 30, 32, 102, 106, 140, 141, 246 и 273, и подробно са описани случаите на истории на заболявания на конкретни пациенти, във връзка с проведеното лечение на които административният орган твърди, че изпълнителят на болнична медицинска помощ е нарушил изискванията. В хода на производството пред Административен съд - София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства и е назначил необходимите поради нуждата от специални знания в областта на медицината за изясняване на възникналите по делото съществени за изхода му въпроси (чл. 195, ал. 1 от ГПК) съдебно-медицински експертизи, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства и експертни заключения (обсъдени по реда на чл. 202 от ГПК), издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Въз основа на съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната покана в отменената й от съда част поради нарушения на материалноправните изисквания на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), НРДМД-2011 и приложение № 18 по клинични пътеки към него (отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК). Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - то е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен в оспорената му част (в останалата си част е влязъл в сила и не следва да бъде коментиран), като не страда от пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на твърдяните от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, изключващи правото на директора на СЗОК, регламентирано в чл. 76а, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗЗО да поиска от изпълнителя на медицинска помощ възстановяване на сумата от 15501 лв. Изложените мотиви в писмената покана в противната насока са опровергани от заключенията на вещите лица, извършили възложените им съдебно-медицински експертизи. Противно на твърдяното в касационната жалба, съдът с основание е кредитирал компетентно изготвените експертни заключения от вещите лица, всяко от които е лекар със съответната специалност и медицинска практика, позволяващи му качествено да изпълни възложените му задачи (което се е случило). Доказано е безспорно, че за клиничните пътеки и историите на заболяванията, които тази сума касае, са налице основните компоненти на КП (обема/броя от задължителни основни диагностични и терапевтични процедури, при отчитането на които клиничната пътека се счита за завършена), което налага извод, че лечебното заведение основателно е получило от касата дължимите за проведеното лечение по тях суми, и съответно незаконосъобразно СЗОК претендира връщането им. Фактическите констатации касателно визираните по-горе клинични пътеки и истории на заболявания на извършилите възложената им медицинска проверка на изпълнителя на болнична медицинска помощ, лекар-контрольор от СЗОК и главни експерти от НЗОК, обективирани в съставените констативни протоколи и протокол за неоснователно получени суми, са неверни и непълни, което е довело и до незаконосъобразност на издадената въз основа на тях писмена покана в тази й част. В тези случаи са били изпълнени изискванията за завършени клинични пътеки в НРДМД-2011, в това число диагностично-лечебния алгоритъм, залегнал в КП, наличието на индикации за хоспитализация и изпълнени критерии за хоспитализиране. При това положение и предвид нормативната уредба, регламентираща дейността на лечебните заведения, оказващи болнична медицинска помощ по клинични пътеки, както и задължението на НЗОК/РЗОК да финансира тази оказана помощ съобразно параметрите на сключения между лечебното заведение и касата индивидуален договор, с писмената покана в отменената й част материално незаконосъобразно директорът на СЗОК е поискал възстановяване на суми, които са основателно получени от изпълнителя на медицинска помощ. Правно основание за тези плащания са отношенията между НЗОК и МБАЛ "ТОКУДА БОЛНИЦА СОФИЯ" АД, възникнали от сключения между помежду им договор № 22-2513/23.02.2011 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, а фактическо основание (т. е. оправдателната причина) за тях е действителното изпълнение на отчетените медицински дейности. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него част на писмената покана, не може да бъде възприета. Като е уважил частично подадената до него жалба като основателна, Софийският градски административен съд е постановил правилен съдебен акт в атакуваната му част, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба не следва да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на направените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Основателно обаче при този изход на спора се явява искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което настоящият тричленен състав на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, трябва да осъди СЗОК да заплати на "МБАЛ "ТОКУДА БОЛНИЦА СОФИЯ" АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,