Решение № 4202 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11948/2009 г.

Решение № 4202 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11948/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Трифон Петров Трифонов чрез пълномощника му - адвокат Тинка Узунова против решение № 1113 от 24.06.2009 г. по адм. дело № 43/2009 г. на Варненския административен съд. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Варна относно имоти номера 4696 и 1864. Позовава се на противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В действителност в обстоятелствената част на жалбата се развиват доводи само за допуснато нарушение на процесуалните правила за пълно изясняване на спора от фактическа страна. Ответната и заинтересованата страни не изразяват становище по жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че проектираният имот по плана на новообразуваните имоти се покрива с границите по предходния кадастрален план и по помощния план. Спазени са и разпоредбите на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ за изработването му. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Трифон Петров Трифонов против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на Варненска област за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Варна относно имот № 4696. Възражението му е било, че с решение на ОСЗ му е признат имот с площ от 2.000 декара, а с плана на новообразуваните имоти му е отреден имот пл. № 4696 с площ от 1616 кв. м. В хода на съдебното производство е застъпена теза, че намаляването на площта на имота е резултат от неправилно заснемане на границата му в северозападна посока - към новообразуван имот № 1864. От данните по приложената административна преписка, съдът е установил, че с решение № 1478 от 19.04.2007 г., ОСЗГ е признала право на собственост на наследниците на Паунка Атанасова Петрова в стари реални граници върху лозе от 2.000 декара в местността "Папаз чаир", представляващо имот пл. № 3835. Отбелязано е, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. Такъв е създаден и одобрен с оспорената заповед на областния управител. В него на наследниците на Паунка Атанасова Петрова е отреден имот № 4696 с площ от 1616 кв. м. За изясняване на възраженията на жалбоподателя, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза. С нея се установява идентичност между имота, признат за възстановяване с решението на ОСЗГ и новообразувания имот. Липсата на материализирани на място граници се замества от съществуващите особености на терена - скат в североизточния край и каменна подпорна стена в югозападната част. С тези граници и площ той е заснет в помощния кадастрален план. Вещото лице изрично е отбелязало в констативната част на заключението, че северозападната граница с имот № 1864, която се посочва от жалбоподателя при огледа на място не кореспондира с кадастралната основа от 1956 г. Съдът е изследвал и правата на собственицата на имот № 1864 - Пенка Атанасова Андреева. На нея е възстановено с решение № 432 от 29.07.1997 г. на поземлена комисия правото на собственост в стари реални граници върху лозе от 2.000 декара в същата местност при описаните граници по кадастралния план от 1956 г. Новообразуваният за него имот № 1864 по плана на новообразуваните имоти е с площ от 1595 кв. м. Втора съдебно-техническа експертиза е установила, че местоположението и границите на признатия за възстановяване имот по помощния кадастрален план съвпадат с тези по плана на новообразуваните имоти. При тези данни по делото, съдът е приел на първо място, че при изработването на плана на новообразуваните имоти са спазени нормативните изисквания на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. Конкретно по отношение имота на жалбоподателя е съобразил пълното припокриване на границите по предходния кадастрален план, помощния план и плана на новообразуваните имоти. Заключеният между тях имот е с по-малка площ от признатата за възстановяване. В същото време съдът е отчел и доказаните права на заинтересованата страна, по отношение на която също е налице припокриване на границите по предходните планове, По тези съображения е счел оспорената заповед на областния управител за утвърждаването на плана за законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. И разпоредбата на § 4к, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ и тези на чл. 28, ал. 1, 2 и 3 от ППЗСПЗЗ посочват, като източници на плановете на новообразуваните имоти предходните кадастрални и помощни планове. Те са изходната база, върху която се извършва проектирането на новообразуваните имоти, като се спазват останалите правила на чл. 28 ППЗСПЗЗ и се отчитат признатите права на бившите собственици и съответно на ползвателите. В конкретния случай ползватели на имота няма. Поради това отреденият имот на жалбоподателя е в границите, с които той е заснет по предходните планове, където площта също е била по-малка в сравнение с признатата за възстановяване от ОСЗГ. Съдът е установил всички тези основни за спора обстоятелства по категоричен начин със заключенията на две съдебно-технически експертизи, които не са оспорени от страните по делото и са взаимно непротиворечиви. В същото време е установено и точното заснемане на имота на заинтересованата страна, който съставлява северозападната граница на процесния имот. По този начин категорично е опровергано възражението на жалбоподателя за преместване на тази граница в неговия имот, като причина за намаляване на площта му. В касационната жалба се прави довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в отказ на съда да допусне до разпит свидетел. Такъв е поискан с молба от жалбоподателя от 30.01.2009 г. Посочено е, че той следва да установи фактическото положение на имоти към момента на придобиването му от наследодателката на жалбоподателя. Поддържано е и в съдебното заседание на 27.05.2009 г., на което съдът с протоколно определение го е оставил без уважение. С това не е нарушил правилото на чл. 171, ал. 4 от АПК, тъй като е недопустимо в производството по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ с гласни доказателства да се установяват граници на бивши имоти. Още повече, че по този начин страната се опитва да опровергава извършени още през 1956 г. заснемания на процесния и съседните нему имоти и отразяването им в кадастралния план. По тези съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение, като правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила ще следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение