Решение № 5126 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14911/2008 г.

Решение № 5126 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14911/2008 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Калоферова, срещу Решение № 1045/27.10.2008 г., постановено по адм. д. № 2208/08 г. по описа на Административен съд гр. София (АС), с което е отменен Ревизионен акт № 2006-668/21.8.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД - София в потвърдената му част с Решение № 362/27.2.2008 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че в хода на данъчната ревизия не са събрани доказателства досежно приложението на чл. 64 от ЗДДС (отм.), тъй като не е установен факта на реалност на доставката. Подробни доводи излага досежно липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата "ЛАДЖЪР" ЕООД, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратураq излага доводи за основателност на жалбата в частта относно доставките на "Униконт" ООД, а в останалата част за неоснователност. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване приет от АС е бил РА № 2006-668/21.8.2007 г., издаден от орган по приходите при ТД - София в потвърдената му част с Решение № 362/27.2.2008 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, с която на "ЛАДЖЪР" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Савелия" ЕООД, "Униконт" ООД и "Промис-Д" ЕООД за данъчни периоди м. 01, 02, 03, 04 и 06 на 2006 г. Относно доставчика "Савелия" ЕООД, съдът е приел за безспорно установено както в хода на ревизията така и от приетото като неоспорено заключение на ССЕ, че спорните фактури са издадени към "Ладжър" ЕООД и данъка е начислен по реда на чл. 55. ал. 6 от ЗДДС (отм.), като разплащанията са извършени в брой, а данъка е внесен по "ДДС-сметка" на доставчика. Основанието за отказано право на данъчен кредит в РД е факта на ненамиране на декларирания данъчен адрес за част от доставките на предходния доставчик "Рафид Импекс" ЕООД. За друга част е намерен предходен доставчик "С и М -2000" ЕООД и е установено, че данъка е начислен като задължение към бюджета, но не е открит на декларирания адрес, физическото лице Йордан Йорданов, посочено като предходен доставчик. Правното основание посочено в РА е чл. 63, която съдържа легално определение на понятието "данъчен кредит", вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.), относно понятието за доставка. В решението на Директора на Дирекция "ОУИ" е посочено, че не са налице предпоставките на чл. 64 от ЗДДС (отм.) и не е установено, че липсват пречките, визирани в чл. 65 от закона. За да отмени обжалвания РА в тази му част съдът се е позовал на факта, че въведеното за първи път в решението правно основание на чл. 65 от ЗДДС (отм.) не е конкретизирано и не следва да бъде обсъждано от съда. Относно наличието на предпоставките на чл. 64 от ЗДДС, съдът се е позовал на приетия по делото договор от 8.05.2006 г. между "ЛАДЖЬР" ЕООД и "Савелия" ЕООД, ведно с 3 броя Приемо-предавателни протоколи, които са обсъдени в съвкупност с приетото по делото заключение на ССЕ и СТЕ от които се установява, че софтуера предмет на договора е инсталиран. Заключението е кредитирано досежно извода, че доставчика е изработил софтуер, интегриран в ERP системата Имперо на "Ладжър" ЕООД, същият работи и е доставен на клиентите на Ладжър ЕООД след 15.06.2006 - за модула фактуриране, след 12.06.2006 - за модула документи и след 20.06.2006 - за модула производство, както и че изработеният от "Савелия" ЕООД софтуер отговаря на зададените от "Ладжър" ЕООД технически изисквания, a EPR системата Impero се ползва от клиентите на Ладжър ЕООД - Елпром-ЕМС, Хела-Бориславов, Вертикал-7, Медицинска Техника Инженеринг, както и от самия жалбоподател. В заключение съдът е приел, че са налице доказателства установяващи реалност на доставките с предмет на договорите - доработка на софтуер, графичен дизайн и изготвяне на уебдизайн на софтуерно приложение-уеб сайтове, поддръжка на софтуерно приложение, т. е налице са предпоставките на чл. 64 от ЗДДС (отм.), вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.). По отношение доставките, получени от "Промис-Д" ЕООД съдът е приел, че в хода на съдебното обжалване е оборено установеното с РА за липса на доказателства относно начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и начина на разплащане между страните. До този извод съдът е достигнал слез анализ на приетото като неоспорено от страните заключение на допълнителната ССЕ, от която се установява, че доставчикът е включил издадените от него данъчни фактури в Дневниците за продажби и Справка - Декларации за ДДС за съответните данъчни периоди, че данъчните фактури са осчетоводени като приходи от продажба на услуги за данъчен период 01-31.01.2006 г. и че "Промие Д" ЕООД се е разчел с републиканския бюджет, като с платежно нареждане от 13.4.06 г. данъкът е внесен ефективно. Подробно съдът е обсъдил приетия по делото договор от 19.12.2005 г. между "Ладжър" ЕООД и "Промие Д" ООД, задание за разработка за модули и ППТ от 17.01.2006г, договор от 9.02.2006 г. между същите страни, задание за разработка на модул фактуриране и ППТ от 7.03.2006, протоколи за предаване и е приел, че са налице доказателства за фактическо извършване на услугите, поради което не е налице основанието на чл. 63 във връзка с чл. 6 от ЗДДС (отм.) за отказ да се признае данъчен кредит по процесните фактури. По същество съдът се е произнесъл и относно доставчика "Униконт" ООД и е отменил РА в тази му част. Решението е правилно в частта относно доставчиците "Промис Д" ООД и "Савелия" ЕООД, а по отношение на доставчика "Униконт" ООД е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Безспорно за доставчика "Савелия" ЕООД е установеното в хода на ревизията, че данъка е начислен като задължение към бюджета и е внесен по ДДС сметка. Както правилно е посочил АС правото основание за отказ на правото на данъчен кредит в обжалвания РА е разпоредбата на чл. 63, вр. чл. 6 от ЗДДС. В решението на Директора на Дирекция "ОУИ" за Ладжър" ЕООД е прието, че не са налице предпоставките на чл. 64 от ЗДДС (отм.) и не следва да липсват пречките, визирани в чл. 65 от закона. В хода на ревизията са връчени съобщения на предходните доставчици по реда на чл. 32 от ДОПК и същите не са представили изисканите документи и писмени обяснения във връзка с доставката. Тази нова правна квалификация, с оглед ТР № 5/04 г. на ОСС на ВАС е допустимо да бъде направена за първи път в решението на Директора на Дирекция "ОУИ", но както е приел съдът липсва конкретизация на същата, поради което правилно не е обсъждана с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 5 от ДОПК. По същество правилно съдът е приложил материалния закон, като е приел, че са налице предпоставките на чл. 64 от ЗДДС (отм.), вр. чл. 6 от ЗДДС (отм.). В съответствие със съдопроизводствените правила съдът е кредитирал заключението на ССЕ, като го е обсъдил ведно с останалите писмени доказателства по делото: договор от 8.05.2006 г. между "ЛАДЖЬР" ЕООД и "Савелия" ЕООД, ведно с 3 броя приемо-предавателни протоколи. Установено е, че програмния продукт е изработен и впоследствие използван от ответника по жалбата и трети лица, Безспорно установен е факта на реалност на доставката, същата е използвана за последващи доставки и данъка е начислен в счетоводството на доставчика и внесен по ДДС сметка на доставчика, като е неоснователен в тази насока довода в касационната жалба. Относно доставчика "Промис-Д" ЕООД правилно съдът е приел, че е оборено установеното с РА, за липса на доказателства относно начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и начина на разплащане между страните. До този извод в съответствие със съдопроизводствените правила съдът е достигнал като е кредитирал, като неоспорено от страните заключение на допълнителната ССЕ, от което се установява, че след проверка в счетоводството на доставчика, на посочен адрес и в присъствие на представител на дружеството, че данъка е начислен, като издадените от него данъчни фактури са включени в Дневниците за продажби и Справка - Декларации за ДДС за съответните данъчни периоди и осчетоводени от "Промис Д" ЕООД като приходи от продажба на услуги за данъчен период 01-31.01.2006 г. и доставчикът се е разчел с републиканския бюджет. От приетото по делото платежно нареждане от 13.4.06 г. се установява, че данъкът е внесен ефективно. Заключението е обсъдено ведно с приетите по делото писмени доказателства, които обосновават и извода за фактическо извършване на услугите, поради което правилно е приел, че са налице всички предпоставки за признаване правото на данъчен кредит визирани в чл. 64 от ЗДДС (отм.), а доводите в жалбата в тази си част са неоснователни. В частта досежно доставките на "Униконт" ООД, обжалваното решение, като недопустимо, следва да бъде обезсилено. От данните по делото се установява, че с Решение № 362/27.2.2008 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София е отменен РА по отношение на данъчните задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 05 и м. 07.2005 г. В тази част, за тези данъчни периоди жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото с определение на съда от 30.06.2008 г. Видно от констатациите в РА, процесните доставки на "Униконт" ООД са осъществени именно в тези два периода м. 05 и м. 07.2005 г., за които е отменен РА. Доставки за процесните в настоящото производство данъчни периоди м. 01, 02, 03, 04 и 06 на 2006 г. не са извършвани от този доставчик, поради което като се е произнесъл по същество и е отменил РА, в частта досежно "Униконт" ООД съдът е постановил недопустимо решение, тъй като съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК Ревизионният акт може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 от кодекса. решението е недопустимо и в частта, с която е отменено Решение № 362/27.2.2008 г. на Директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София, тъй като същото с оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК не е предмет на съдебен контрол, а само РА, в частта в която е потвърден с решението. Като е отменил решението на Директор на Дирекция "ОУИ" с отделен диспозитив на решението си, съдът се е произнесъл при липса на право на производство. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, I отделение