Решение № 13503 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6391/2016 г.

Решение № 13503 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6391/2016 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 22.03.2016 г. по адм. д. № 3269/2015 г. Варненският административен съд е отменил заповед № КС-16/1.09.2015 г. на кмета на район "А." при община В.. Решението се обжалва с касационна жалба от кмета на район "А." при община В.. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. О. Я. Я. оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С оспорената пред Варненския административен съд заповед на кмета на район "А." при община В. е наредено на Я. Я. да премахне преместваем обект "Преместваема метално - дървена конструкция" в собствения му имот. Заповедта е издадена на основание чл. 57а, ал. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ЗУТ. Административният орган е приел, че ответникът Я. не е имал издадено разрешение за поставяне по реда на чл. 56 и сл. ЗУТ. Варненският административен съд е приел, че с оглед на предназначението на обекта той не може да бъде квалифициран като такъв по чл. 56 ЗУТ, за който се изисква разрешение за поставяне. При постановяване на решението Варненският административен съд не е допуснал нарушение на закона. В оспорената заповед на кмета на район "А." подробно е индивидуализиран обекта по вид на вложените в него материали, конструкция и размери. В заповедта липсват както фактически, така и правни основания, определящи обекта с предназначението на такъв по чл. 56 ЗУТ. Правилно първоинстанционният съд е приел, че определящо за това дали обекта се нуждае от разрешение за поставяне е неговото предназначение. В чл. 56 ЗУТ не са изброени изчерпателно дейностите, за които следва да бъде предназначен преместваемия обект, но във всички случаи предназначението следва да бъде за обслужваща дейност. Законодателят има предвид обществено обслужваща дейност, а не такава във връзка с нуждите на собственика и семейството му от жилище или от постройка на допълващото застрояване. Административният орган не е установил, че процесният обект има предназначение за обслужваща дейност по смисъла на чл. 56 ЗУТ. Като е отменил заповедта за премахване на преместваем обект по реда на чл. 57а ЗУТ първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон. Решението на Варненския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, на основание чл. 221, ал. 2 АПК