Решение № 6254 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2021 г.

Решение № 6254 от 26.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1189/2021 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Варна към Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. София, чрез юрисконсулт С. Ж., срещу Решение № 336 от 17.11.2020 г., постановено по адм. дело № 463/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Добрич, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 223-ФК/17.08.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – гр. София и осъдена НАП да заплати на "Марпест" ЕООД разноски в размер на 450, 00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва като неправилен извода на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на процесуалноправни разпоредби, както и поради несъответствието й с материалния закон и целите му. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде потвърдена, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Марпест" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Т. Ч., взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на АС - Добрич, както и да присъди разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, АС - Добрич е отменил ЗНПАМ № 223-ФК/17.08.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – гр. София, с която на "Марпест" ЕООД е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), принудителна административна мярка (ПАМ) - "запечатване на търговски обект" – магазин за кожена галантерия и детски играчки, находящ се в гр. Каварна, ул. "Георги Кирков" № 1, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и в изискуемата писмена форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила, при допуснато противоречие на материалния закон, както и при несъответствие с целите му. От фактическа страна не е било спорно, че на 14.08.2020 г. в 13: 40 часа, при извършена проверка в магазин за кожена галантерия и детски играчки, стопанисван от "Марпест" ЕООД в гр. Каварна, органите по приходите, съгласно отчет от ПОС терминала, са установили, че на 09.08.2020 г. след извършено разплащане с карта чрез ПОС терминал на стойност 117, 30 лева, в дневния финансов отчет за 09.08.2020 г. разплащането с карта е в размер на 68, 80 лева. Видно от изведения за 09.08.2020 г. КЛЕН разплащанията с карта са частично отразени във фискалното устройство, доколкото във ФУ е регистрирана единствено сума в размер на 68, 80 лева, а за разликата 48, 50 лева не е издаден ФКБ от въведеното в експлоатация ФУ в обекта, с което е била нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Посочените обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка сер. АА № 0360069/14.08.2020 г., подписан от присъствалите при проверката продавач в търговския обект и служители на НАП. След сравнително тълкуване на разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, и чл. 36, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е обосновал извод, че заповедта по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се издава след съставяне на акт, с който да бъде установено и квалифицирано извършеното административно нарушение. В случая заповедта не съдържала позоваване на АУАН, което я определяло като издадена в противоречие с установените принципи в ЗАНН за установяване на противоправни деяния, за които се налагат ПАМ. Като самостоятелно основание за унищожаемост на административния акт е възприето несъответствието му с целите на чл. 22 ЗАНН и противоречието с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 ЗАНН. Според съда мотивите за срока на мерките са бланкетни, не е бил търсен баланс между личните интереси на адресата на акта и обществения интерес, поради което и засягането на правната сфера на адресата надвишавало най-необходимото за целта на мярката. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В конкретния случай съдът е установил, че от "Марпест" ЕООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Дружеството не е оспорило описаната в заповедта за налагане на ПАМ фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. При тези факти следва да бъде прието, че са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Съгласно чл. 186, ал. 1 ЗДДС принудителната административна мярка се прилага независимо от ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството. Обратно на приетото от първостепенния съд - образуването на административнонаказателно производство по ЗАНН със съставянето на АУАН не е условие за налагането на мярката. За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти, каквото в случая е налице. Видно от протокола за проверка от 14.08.2020 г., след извършено разплащане с карта чрез ПОС терминал на стойност 117, 30 лева, в дневния финансов отчет за 09.08.2020 г. разплащането с карта е в размер на 68, 80 лева, като в същия размер, съгласно изведения КЛЕН, е и сумата, регистрирана във ФУ. Следователно "Марпест" ЕООД не е изпълнило задължението си по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за издаване на фискална касова бележка за разликата от 48, 50 лева. Наред с изложеното неправилно АС - Добрич е приел, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена в нарушение на материалния закон и неговите цели. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. В настоящия случай наложената ПАМ съответства и на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като в тази връзка съдържанието и предпоставките за налагането на ПАМ я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началника на отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна, дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. На следващо място - противно на приетото от първоинстанционния съд, заповедта е мотивирана и относно срока на налагане на мярката. При съобразяване на принципа на съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 1 – ал. 5 от АПК, правилно е определен 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок, съответстващ на тежестта и вида на нарушението, местоположението, разнообразието на предлаганите стоки, както и на обстоятелството, че нарушението е за първи път, доколкото при проверката не са установени други нарушения на фискалната дисциплина от страна на проверяваното дружеството. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Марпест" ЕООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 223-ФК/17.08.2020 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – гр. София. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация "Марпест" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на в полза на НАП – гр. София разноски за държавна такса от 70, 00 лева и за юрисконсулт за всяка инстанция по 100, 00 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо за двете инстанции разноски в размер на 270, 00 лева. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,