Решение № 675 от 29.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3309/2008 г.

Решение № 675 от 29.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3309/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Н. Х. от АК Пловдив срещу решение от 10.01.2008 г. по гр. дело № 2531/2006 г. на Софийски градски съд, IIв състав, с което при повторното разглеждане на делото от въззивен съд по същество са отхвърлени искове на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ поради липса на пасивна легитимация в лицето на привлечения ответник М. на о. и н., в качеството му на работодател. По същество е прието, че пасивно легитимирана страна и работодател следва да е Регионален инспекторат по о. гр. С. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно, във връзка с формирането на решаващия за изхода на спора извод, кой е пасивно легитимирания ответник в случая. Ответникът в касационното производство М. на о. и н. поддържа доводи за липса на пасивна легитимация по иска С определение № 108 от 03.11.2008 г. състав на V г.о на ВКС е допуснал до разглеждане касационната жалба при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК предвид противоречиво решаване на въпроса за пасивната легитимация в трудовия спор за законосъобразност на уволнение от структури на МОН в хипотезата на чл. 61, ал. 2 от КТ и във вр. чл. 35, ал. 4 от ЗНП Жалбата по същество е неоснователна Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от КТ за длъжности, определени в закон и акт на Министерския съвет, трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган, като в настоящия случай ищецът е заемал, съответно е бил съкратен от длъжността "експерт по физическо възпитание" в И. по о. гр. С. към МОН със заповед на Министъра на о. и н., както предвижда чл. 35, ал. 4 от ЗНП. Считайки органа, издал заповедта, за пасивно легитимиран, ищцецът е предявил и поддържа иска иска си срещу МОН. За тези случай, между които и процесния, чл. 61, ал. 2 изрично предвижда горната особеност при възникване и прекратяване на трудовото правоотношение, но за да постанови, че тя не води до промяна на страните в трудовото правоотношение, съответно не обосновава извод, че работодател се явява по-горестоящия орган. Качеството на работодател обуславя пасивната материалноправна легитимация на ответника както в спора за законосъобразност на уволнението, така и при останалите трудови спорове, именно от това е изхождал закона при редакцията на чл. 61, ал. 2 от КТ. Някои съдилища неправилно приемат, че при трудов договор, сключен по реда на чл. 61, ал. 2 от КТ, споровете относно съдържанието на трудовото правоотношение легитимат като ответник по исковете предприятието-работодател, докато по спор относно уволнението, легитимиран е горестоящият орган, с който е сключен договорът. Не авторството на самото волеизявление, довело до възникване, съответно прекратяване на трудовото правоотношение, сочи коя е надлежната страна в трудовия спор по смисъла на чл. 357 от КТ, а закона, като дефинира нормативно като работодател предприятието, структурата, в която е създадено трудовото правоотношение за съответната длъжност. С разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда е възприет единен критерии, относим при определянето на страните в трудовия спор за всички случаи. Тълкуване, допускащо спорът относно прекратяване на личния трудов договор да се развие не с участие на работодателя, а при конституиране на по-горестоящия спрямо него орган, издал атакуваната заповед, няма опора в закона. Предвид горното, неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон от въззивния съд по решаващия въпрос надлежно ли е легитимиран посочения с иска ответник. Обжалваното въззивно решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г.о.