Решение № 12946 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 566/2014 г.

Решение № 12946 от 30.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 566/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП против Решение № 6971/13.11.2013 г., постановено по адм. д. № 6878/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Ромб" ООД чрез адв. Младенов оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание и в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на настоящето обжалване е решение на Административен съд София-град, с което е отменен ревизионен акт № 2021209000/05.03.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 885/20.05.2013 г. на Директора на Д "ОДОП"- София, с който за данъчни периоди м. 04 и 06.2012 г. на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 8 223.49 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Порше Интер Ауто БГ" ЕООД с предмет на покупка на нов автомобил, марка "Фолксваген", модел "Passat Variant Comfortine 1.8 TSI". За да отмени РА, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите в хода на ревизионно производство, възложено по реда на номенклатура ДОПК. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по съществото на спора законосъобразно е приел позоваването на § 1, т. 18, изречение второ от ДР на ЗДДС от страна на приходната администрация, за да откаже право на данъчен кредит, за неправилно. Касаторът оспорва обосноваността на направените от съда правни изводи относно наличието на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Касационните оплаквания са неоснователни. Правилни и обосновани са изводите на съда относно действителността на издадения РА, липсата на съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка по спора въз основа на която е направил фактически изводи, които не са спорни между страните. Спорни са правните изводи относно това налице ли е пречката по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС във вр. с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. В случая "Ромб" ООД е регистрирано по ЗДДС и извършва дейност производство и реализация на биологически активни вещества. Между "Ромб" ООД и "Порше ауто интер БГ" ЕООД е сключен договор № 1216/11.06.2012 г. за продажба на автомобил, марка "Фолксваген", модел "Passat Variant Comfortine 1.8 TSI". Автомобилът притежава сертификат за съответствие на ЕО, издаден от производителя. Представено е свидетелство за регистрация на товарен автомобил, брой места 4+1, категория N1. Закупеният автомобил е заведен счетоводно като дълготраен материален актив по сметка 205 транспортни средства, данъчния амортизационен план и счетоводния амортизационен план на дружеството към 30.06.2012 г. Според ревизиращите органи съгласно легалното определение по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС процесният автомобил е лек, тъй като същия е предназначен за превоз на пътници, тъй като липсва оборудване сочещо на обратното, а именно че е предназначен за превоз на товари. Позовал се е на разпоредбата на чл. 149 от ЗДвП. При определяне типа на автомобила се е позовал на Комбинираната номенклатура на ЕС, съгласно която превозните следства, които са предназначени за превоз на пътници и на товари се квалифицират в позиция 8703-пътнически и товаропътнически. Приел е, че процесния автомобил не може да се класифицира по позиция 8704 - автомобили за превоз на стоки. Поради това е прието, че ревизираното лице неправомерно е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС е отказано на дружеството правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е правилно и обосновано, постановено е при изяснена фактическа обстановка, което е довело и до правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Правилно административният съд е приел, че процесният автомобил не е лек, а е товарен автомобил. Понятието лек автомобил има легално определение § 1, т. 18 от ЗДДС, съгласно което "лек автомобил" е автомобил, в който броят на места за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. В съответствие с доказателствата по делото административният съд е съобразил, че случаят попада в първото от двете изключения на разпоредбата - легално определение. Видно от свидетелството за регистрация процесният автомобил е регистриран, като товарен от категория N 1. Това доказателство е съобразено от съда, още повече, че талонът за регистрация на автомобила съставлява официален документ, който не е оспорен от ответника по делото. Настоящият състав намира, че неоснователно е позоваването от страна на Д "ОУИ" София на обстоятелството, че автомобилът не отговаря на критериите на Комбинирана номенклатура" на ЕС, създадена с Регламент № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. за тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа за да бъде тарифиран в позиция 8704 "товаро-пътнически превозни средства", а отговаря на критериите за лек автомобил и се отнася в позиция 8703. Според настоящият състав процесното МПС е от категория N1-моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари, с техническа допустима маса не повече от 3,5 тона и същото е закупено в България и следователно критериите на Комбинираната номенклатура на ЕС не са приложими в конкретния случай. Поради така изложените съображения, правилен е извода на административния съд, че незаконосъобразно органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, поради това че е придобит лек автомобил. В касационната жалба се оспорва изводът на административния съд, основан на данни, събрани в хода на ревизионното производство, че с въпросния автомобил се извършват конкретни облагаеми доставки - отдаване под наем. В тази насока, щом става дума за дълготраен материален актив на дружеството-ревизирано лице, този актив може да бъде използван за последващи облагаеми доставки, дори да не е доказано използването му за такива в ревизирания период, още повече, че обслужвайки стопанската дейност на ревизираното лице този актив участва косвено в облагаемия оборот. Изпълнено е изискването на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС стоката да се използва за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и не е имало основание за отказ на данъчен кредит. В този смисъл е и тълкуването на чл. 168, буква а от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, дадено от Съда на ЕС в решение по дело С-118/11, съгласно което, когато става дума за автомобил, който е ДМА, ако данъчнозадълженото лице придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие има право на незабавно приспадане на ДДС (т. 63). С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение, с която е отменен РА, досежно непризнато право на данъчен кредит е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски в размер на 650 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение