Решение № 3536 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6688/2014 г.

Решение № 3536 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6688/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив против решение № 899 от 02.04.2014 г. по адм. дело № 162/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменен РА № 241303483 от 01.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1305/18.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив към ЦУ на НАП. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Агроконсулт-Димитрови" ООД за данъчен период м. 11.2012 г. общо в размер на 4864, 77 лева на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по три броя фактури, издадени от " Лизингова къща София лизинг" ЕАД с предмет доставка на автомобил марка "PEUGEOUT" модел "PARTNER TEPEE ACTIVE". Касаторът поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отменено решението на административния съд и да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Агроконсулт-Димитрови" ООД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноски по делото. Подробни съображения излага в писмени бележки. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на спора пред административния съд е била законосъобразността на РА № 241303483 от 01.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 1305/18.12.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив към ЦУ на НАП. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Агроконсулт-Димитрови" ООД за данъчен период м. 11.2012 г. общо в размер на 4864, 77 лева на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС по три броя фактури, издадени от "Лизингова къща София лизинг" ЕАД с предмет доставка на автомобил марка "PEUGEOUT" модел "PARTNER TEPEE ACTIVE". За да уважи жалбата против РА съдът е обсъдил представените по делото писмени доказателства. Приел е за установено, че процесното МПС с "4 плюс 1 места" е обект на сделка по лизингов договор № 29367/15.11.2012 г., сключен между лизингодател - "Лизингова къща София лизинг" ЕАД и "Агроконсулт-Димитрови" ООД /л. 187 и сл./. Събрани са като доказателства регистрационен талон на автомобила № 0054633304/19.11.2012 г., издаден на името на "Лизингова къща София лизинг" ЕАД, Европейски сертификат за съответствие комплектовани автомобили от френската компания производител - PEUGEOT, в който е отразен идентификационен номер и категорията на автомобила - N1, свидетелство за регистрация на автомобила, в което същият е описан като товарен. В хода на ревизията е представена декларация, че процесният автомобил се използва за основните дейности на дружеството, а именно - за доставка на торове, семена и препарати за растителна защита до земеделските стопанства и за консултации по мярка 114 от ПРСР. При тези доказателства първоинстанционният съд е приел, че автомобилът е придобит за нуждите на икономическата дейност на ответника по касация. Счел е, че "N1" е категория превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3.5, т. Основното изискване за сертификат "N1" за автомобили с общо тегло до 3.5 тона е полезният товар да бъде над 2 пъти по-голям от теглото на допустимия брой пътници. Съдът е изтъкнал неприложимостта на Комбинираната номенклатура в ЕО и утвърдените с нея кодове за тарифно класиране на преминаващи през митниците на страните - членки стоки, тъй като същата не се използва за целите на облагането с ДДС, а за митнически цели, когато се осъществява въвеждане на стоки на територията на страна-членка. Предвид установеното, че автомобилът се използва в извършването на облагаеми доставки, свързани с икономическата дейност на жалбоподателя и че същият по силата на сертификат, издаден от производителя и талон за регистрация в МВР е товарен, първоинстанционният съд е преценил, че не са налице основанията на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, досежно отказа за правото на приспадане на данъчен кредит за закупен автомобил. Счел е, че са налице законовите предпоставки за приспадане на данъчен кредит по повод придобиването на горепосочения автомобил, тъй като същият не представлява "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и следователно не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, както неправилно е приел органът по приходите. Решението е правилно. Постановено е след преценка на всички събрани доказателства и при правилно приложение на материалния закон. В случая спор по фактите не е налице и същите правилно са установени от административния съд. Спорът е дали процесният автомобил представлява "лек автомобил" по смисъла на § 1, т. 18 от ЗДДС, поради което по отношение на същия са приложими ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Даденото от съда разрешение на спорния въпрос е правилно и се споделя изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Според легалното определение в § 1, т. 18 от ЗДДС, "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Административният съд правилно е приел, че процесният автомобил е товарен от категория N1, като се е позовал на свидетелството за регистрация в КАТ, както и на представения европейски сертификат. Следва да се отбележи, че талонът за регистрация на автомобила съставлява официален документ, който не е оспорен от ответника по делото. Настоящият състав намира за неоснователно възражението на касатора, че автомобилът не отговаря на критериите на "Комбинирана номенклатура" на ЕС, създадена с Регламент № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. за тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа за да бъде тарифиран в позиция 8704 "товаро-пътнически превозни средства", а отговаря на критериите за лек автомобил и се отнася в позиция 8703. Процесното МПС е от категория N1-моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари и същото е закупено в България и следователно критериите на Комбинираната номенклатура на ЕС не са приложими в конкретния случай. Поради изложените съображения, правилно административният съд преценява като незаконосъобразен отказа на органа по приходите да признае правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. В решение по дело С-118/11 на Съда на Европейския съюз е прието, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за получаване на автомобила от лизингополучателя, следва да е установена пряка и непосредствена връзка между доставката на автомобила и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на данъчен кредит. СЕС приема в т. 63 от решението си, че ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС. Следва да се отбележи също така, че в ревизионното производство и в производството пред съда не са събрани доказателства автомобилът да е ползван за нужди, различни от икономическата дейност на предприятието. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, при липса на посочените от касатора нарушения и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не представя доказателства за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,