Решение № 15434 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5140/2010 г.

Решение № 15434 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5140/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление на МВР (РУМВР) - Елин Пелин, против решение № 72/01.02.2010 г. по адм. д. № 782/2009 г. по описа на Административен съд - София област (АССО). От изложените оплаквания се извежда основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК за касиране на съдебния акт като неправилен. Ответникът - Ивайло Радославов Григоров, чрез процесуалния си представител адв. Гергинова от САК, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна. Върховният административен съд, седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Адм. д. № 782/2009 г. по описа на АССО е образувано по жалба на Ивайло Радославов Григоров от с. Долна Малина, против заповед № 1272/29.07.2009 г. на началника на РУМВР - Елин Пелин, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до решаване въпроса за отговорността". Заповедта е подписана от лице, титулувано като началник на РУ, като в мотивите й е цитирана заповед № Iз-1393/09.08.2007 г. на министъра на вътрешните работи, овластяваща определени категории длъжностни лица, в т. ч. издателя на акта, с правомощия за прилагане на ПАМ по ЗДвП. В първоначалната жалба са развити доводи за нищожност на заповедта, като подписана от лице без представителна власт. Евентуално се поддържат и оплаквания за незаконосъобразността й поради нарушения на материално-правните норми и административнопроизводствените правила. С оспореното решение състав на АССО, позовавайки се на заключение на съдебно-графическа експертиза, посредством което е установено, че подписът в заповедта не е положен от лицето, заемащо длъжността "началник на РУМВР - Елин Пелин", е обявил същата за нищожна по съображения, че е постановена от лице, различно от сочения издател, без необходимата материална компетентност за това, Недоволен, началникът на РУМВР - Елин Пелин оспорва решението. Представя справка изх. № 1129/18.02.2010 г., от която е видно, че за периода 6.07.2009 г. - 31.07.2009 г. е ползвал платен годишен отпуск и е заместван от началникът на група "Противодействие на престъпността" ("ПП") в управлението, който е постановил оспорения акт. Атакуваното решение е постановено в нарушение на приложимия материален закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Видно от доказателствения материал, приложен към административната преписка, срещу ответника по касационната жалба е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1272/29.07.2009 г. за това, че на 25.07.2009 г. около 3.00 ч. в с. Долна Малина е управлявал МПС с рег. № СО 4881 АВ, след подаден сигнал със стоп палка е отказал да спре, а в последствие и да се подложи на проверка за употреба на алкохол с техническо средство. С обжалваната пред АССО заповед № 1272/29.07.2009 г. на началника на РУ на МВР - Елин Пелин, отказът е квалифициран като виновно нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 2 и чл. 103, предл. 2-ро ЗДвП и по отношение Григоров е приложена предвидената в чл. 171, т. 1, б "б" ПАМ до решаване на въпроса за отговорността. С нормата на чл. 171 ЗДвП са уредени видовете ПАМ и материалноправните предпоставки за тяхното прилагане. По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 с. з. ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 4 и т. 5, буква "а" и т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Към делото е представена заповед № Iз-1393/09.08.2007 г., с която министърът на вътрешните работи е делегирал правомощия на началниците на РУМВР, като ги е упълномощил да налагат ПАМ по чл. 172, ал. 1 ЗДвП (л. 54). Следователно компетентността на съответните органи е регламентирана чрез материалната норма на чл. 172, ал. ЗДвП, която определя обсега, материята и мястото в йерархията, при които е валидно волеизявлението им, т. е. определя конкретни параметри на понятието "волеизявление", които косвено от своя страна обуславят понятието "компетентност". Съгласно чл. 40, ал. 1 ППЗМВР, районното управление на областната дирекция на МВР се ръководи от началник, който е пряко подчинен на директора на областната дирекция. Началникът ръководи, организира и отговаря за дейността на районното управление и осъществява оперативно взаимодействие с държавните органи на съответната територия. По своя характер оспорената заповед на началника на РУМВР - Елин Пелин съставлява индивидуален административен акт, чиито режим за издаване е регламентиран със ЗДвП и посредством който се прилага ПАМ при наличието на условия, определени от този специален закон. Между страните няма спор, че компетентността за издаване на актове относно прилагане на ПАМ по ЗДвП принадлежи на началника на РУМВР, според чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Спорът е правен и по съществото си се свежда до това - компетентно ли е друго лице да действува вместо титуляра, в произтичащите му от цитираната норма функции и правомощия, респ. доколко допуснатата непрецизност при изписване името на издателя в титулната част на акта води до незаконосъобразност на обективираното в него волеизявление. Прехвърлянето на правомощия за издаване на индивидуални административни актове е допустимо в рамките на регламентираното в закона, като може да бъде предписано изрично или да произтича от формулировката на правната норма. Основание за упражняване на чужда компетентност съставлява делегирането на правомощия или заместването. При делегиране на права се касае за прехвърляне на част от правомощията, принадлежащи на титуляра на подчинени нему органи и поради това, че е административна функция, делегирането може да бъде валидно осъществено само при наличие на закон, който да го допуска (разрешава). Докато в хипотезите на заместване на определения по закон орган (заместникът) се прехвърля пълния, определен от закона обем на правомощия на титуляра, в негово отсъствие. Заместването е хипотеза, при която служител, основавайки се пряко на своето служебно положение, действува вместо замествания. Или това е правна възможност за по-долустоящ орган, изрично определен от закона, да изпълнява временно цялата компетентност, която има по-горестоящият нему орган, в негово отсъствие, като правата на замествания възникват от юридическия факт на назначаването му като заместник. Ето защо по-долустоящият орган при заместването е винаги определен "еx lege", поради което не се касае за прехвърляне на компетентност чрез института на делегиране на права и за невъзможност да бъде пределегирани такива, в каквато насока е защитната теза на ответника по касационната жалба. В този смисъл и за повече подробности: Виж решения по адм. д. № 7161/2002 г. и адм. д. № 14945/2008 г. на тричленен състав на ВАС, както и ТР № 4/22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ОС на ВАС. В конкретния казус е приложим институтът на заместване на титуляра и с оглед ангажираните писмени доказателства е видно, че началникът на РУМВР - Елин Пелин е възложил на йерархично подчинен орган да го замества във връзка с ползван отпуск, в т. ч. да изпълнява и функциите му по налагане ПАМ по ЗДвП. Според съдържанието на заповед № 164/16.07.2009 г. на началника на РУМВР - Елин Пелин (л. 45), посредством правилата на института на заместване, във връзка с ползване на платен годишен отпуск, титулярът е упълномощил (възложил) на началник група "ПП" при РУМВР - Елин Пелин да изпълнява длъжността началник на управлението за периода 17.07.2009 г. - 13.08.2009 г. включително, като обработва всички материали и документи относно дейността на управлението с изключение на тези, свързани със ЗКВВООБ и кадровата дейност. Оспорената заповед е издадена в изпълнение на тези именно правомощия, а наличието на нарочен акт за определяне на права на издателя на заповедта сочи, че констатираната от съда нищожност не съществува. С атакуваното решение не е изследван основния юридически факт за заместването на титуляра на датата 29.07.2009 г., което съставлява съществено процесуално нарушение - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро АПК. Допуснатото нарушение е довело до едностранчиво мотивиране на съдебното решение, без да се направи цялостна проверка на основателността на оплакванията и от тук, да се прецени законосъобразността на заповедта на административния орган. При наличния доказателствен материал делото е останало неизяснено откъм фактическа страна, поради което не може да бъде проверен основния поддържан довод в касационната жалба, че актът е подписан от надлежно упълномощен заместник на титуляра. С оглед липсата на мотиви по съществото на спора за незаконосъобразност на заповедта (извън приетата нищожност) и необходимостта от събиране на нови доказателства относно авторството на подписа (ако жалбоподателят твърди, че той не е положен от Главен инспектор Благоев - началник група "ПП" при РУМВР - Елин Пелин) и обстоятелството, че началникът на РУМВР е ползвал платен годишен отпуск на посочената в заповедта дата, Върховният административен съд не може да се произнесе за първи път по законосъобразността на акта, а и страната, която е била увредена от допуснатите нарушения, има право на законосъобразно двуинстанционно съдопроизводство по заявения от нея (или касаещ интересите й) правен спор. На това основание съдебното решение следва да бъде отменено и при нормативно въведената с чл. 220 АПК забрана за установяване на нови факти от касационната инстанция, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,