Решение № 15666 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9814/2011 г.

Решение № 15666 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9814/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Николай Вълчев Каравълчев от гр. Пловдив, ж. к. "Тракия" № 42, против решение № 249/13.05.11 г. по адм. д. № 810/10 г. по описа на Административен съд - Хасково с молба за отмяната му като неправилно. Началникът на РДНСК Южен централен район и министърът на регионалното развитие и благоустройството, ответници по касационната жалба, не вземат становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятно за страната решение в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Хасково е отхвърлил оспорването на касатора срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-85/25.11.10 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "вилна сграда", намиращ се в чашката на яз. "Ивайловград", м. "Голямата нива", ПИ 000830, землище с. Камилски дол, общ. Ивайловград, отдел 399в-ДГФ, извършен от Каравълчев. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Постановено е при съвкупна преценка на доказателствата по делото и безспорни установявания относно правнорелевантните факти - наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, изграждането му в терен, държавна собственост - ДГФ, водозаливаема зона на яз. "Ивайловград"- при липсата на устройствена основа, одобрен инвестиционен проект и влязло в сила разрешение за строеж. Изложени са мотиви относно страните в административното производство, при което съдът е приел, че неучастието на съпругата на оспорващия (адресат на заповедта) не е опорочило административната процедура, тъй като издадената в тази процедура заповед не засяга защитени от закона нейни законни права и интереси, нито създава задължения за нея. Обсъдено е оплакването относно опорочена процедура по връчване на констативния акт по реда на § 4, ал. 1, изр. 2 ДРЗУТ, като е прието, че нарушението не е съществено и не обосновава незаконосъобразност на обжалваната заповед. При липсата на ангажирани от оспорващия доказателства за установяване времето на извършване на строежа съдът обосновано е приел за меродавен периодът 2008 - 2009 г., установен от административния орган и правните му изводи относно неприложимостта на разпоредбите на § 184 ПРЗЗИДЗУТ и § 16 ПРЗУТ са възприети в съответствие с материалния закон. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна изцяло. В последната се акцентира на вече изложени в първоначалната жалба оплаквания, отхвърлени от първоинстанционния съд с обосновани и законосъобразни мотиви. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира неговата недопустимост в частта, в която е постановено по отношение на държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Страни в производството по издаване на заповеди по чл. 225, ал. 1 ЗУТ са административният орган и адресата на заповедта. За трети лица, вкл. собственика на терена, върху който е осъществен незаконния строеж, заповедта не създава права и задължения, нито засяга техни законни права и интереси. Ето защо държавата неправилно е конституирана като заинтересована страна по делото, поради което в частта по отношение на нея като постановено спрямо ненадлежна страна решението се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено. При липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК решението в останалата му част следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение,