Решение № 1525 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4105/2017 г.

Решение № 1525 от 5.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4105/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР срещу решение № 20 от 20.01.2017 г., постановено по адм. дело № 258/2016 г. по описа на Административен съд - С., с което по жалба на Д. С. М. е отменена издадена от касатора заповед № УРИ 3282з-813/2.04.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като незаконосъобразно и необосновано. Моли за отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. Д. М., чрез процесуален представител-адв. Владимиров оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е материално незаконосъобразна, допуснато е нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Настоящата инстанция намира крайният извод на решаващия съд за материална незаконосъобразност на оспорената заповед за правилен, но въз основа на различни съображения. Ответника по касация е санкциониран за "тежко нарушение" на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 19.02.2014 г., около 00,57 часа, докато е ползвал почивка по време на смяната му на ГКПП-К. П. войвода/от 0,00 часа на 18.10.2014 до 08,00 часа на 19.10.2014 г./ е приел пакет от пътуваща жена в лек автомобил "Шкода", с турски рег. № 22 DL583,управляван от турския гражданин D. L. и в присъствието на М. С. Д.- командир на поделение на същото ГКПП, с цел по-късно, около 00,59 ч. служителката безпроблемно да пропусне да влязат в страната без да бъде извършена проверка на соченият автомобил. Прието е, че с тези действия са нарушени изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Инструкция рег. № н_Iз-1405 от 24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на Граничните контролно- пропускателни пунктове, Обн. ДВ, бр. 64/2009 г., следствие на което при извършена на 30.10.2014 г. щателна митническа проверка на автомобила е установено, че е оборудван с тайник за нелегално превозване на лица и стоки през държавната граница -нарушение на дължимото поведение съгласно т. 13, т. 19, 20, 42 и 45 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Тези факти не се оспорват от страните. Настоящата съдебна инстанция не споделя заключението на първоинстанционния съд, че е нарушена разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, тъй като преди налагане на дисциплинарното наказание не са приети писмените обяснения на служителят. С обобщената справка рег. № 4074р-1128/2.02.2015 г. Мушев е запознат лично на 3.02.2015 г., като саморъчно е записал, че е запознат и с правото да даде допълнителни обяснения или възражения. На 5.02.2015 г., с обобщената справка е запознат и служителят подпомагащ защитата на Д. М.. По делото е представено възражение Мушев от 4.02.2015 г., както и възражение на подпомагащия защитата му служител М. Д. от 6.02.2015 г., които са депозирани именно и във връзка със запознаването с обобщената справка от проведеното дисциплинарно производство. И върху двата документа е поставена резолюция на дисциплинарно наказващия орган с дата от 1.04.2015 г., че е запознат. Съдът не е разгледал спора по същество, макар и да е установил фактите по делото, а отменил оспорената заповед, единствено поради установеното от него нарушение на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Ето защо, доколкото няма спор по фактите, относно прилагането на материалния закон следва да се произнесе настоящият съдебен състав. От събраните доказателства по делото - изводът е- служителят не е нарушил чл. 7, ал. 1, т. 4 от Инструкция № Iз-1405/24.07.2009 г. за реда за осъществяване на граничната проверка на граничните контролно-пропускателни пунктове (отменена, но в сила към момента на издаване на оспорената заповед). Съгласно същата-при влизане в страната документът за пътуване на чужденеца се приема лично от граничния полицай, който извършва проверка в АИС "Граничен контрол", при която проверява и дали чужденецът, превозното средство и предметите, които превозва, няма да застрашат обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения на някоя от държавите членки". По делото е установено, че на посочената в заповедта дата служителят е изпълнявал служебните си задължения на "вход"на ГКПП "К. П. войвода". Съгласно § 1, т. 5 от допълнителната разпоредба на инструкцията "Гранична проверка на първа линия" е проверката, осъществявана на самото гише/кабина за гранична проверка, а съгласно т. 6 на същия § - "Гранични проверки на втора линия" се извършват на специално определено за тази цел закрито място, различно от гишетата/кабините за гранична проверка. Нормата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от приложимата инструкция не въвежда императивно изискване за извършване на "физическа" проверка на превозното средство, в какъвто смисъл е прието от наказващия орган. С оглед и на обясненията на свидетеля Игнатов се налага извод, че физическата проверка не е задължителна, а допълнителна такава и към същата се пристъпва единствено в случай, че в АИС "Граничен контрол" по отношение на конкретно превозно средство е наличен сигнал за нередност, респективно при наличие на някакво съмнение. В случая е установено, че турският гражданин многократно е влизал в страната, без да съществуват данни, че до този момент са му извършвани физически проверки и е имало проблем. Така че на 19.10.2014 г. за служителят Мушев/ и то по време на ползване на почивка/ не е имало нито причина, нито повод за предположение, които да налагат да извърши действия по претърсването на автомобила. Обстоятелството, че в този автомобил единадесет дни по-късно е разкрит тайник за нелегално превозване на лица и стоки, не формира извод за виновно неизпълнение на служебните му задължения, и то за това, че неизвършването на физическата проверка от Мушев. е именно с цел да се осигури безпрепятствено преминаване на турския гражданин през граничния пункт, както е посочено в заповедта. Предвид изложеното не са налице извършени деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, каквото тежко дисциплинарно нарушение е вменено във вина на ответника по касация. Заповедта правилно е отменена, макар и на други основания, и съдебното решение като законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР заплати на Д. С. М. сумата 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Възражението за прекомерност е формално и неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,