Решение № 9611 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13254/2017 г.

Решение № 9611 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13254/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството e по реда чл. 145 АПК във вр. с чл. 80а, ал. 3 от ЗДС. Образувано е по жалба, подадена от С. Куцаров от [населено място], срещу заповед № 3 С-213/23.10.2017 г. на министъра на отбраната на РБългария, с която е разпоредено принудително изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ апартамент [номер], находящ се в [населено място], [район], [жк], [жилищен адрес]. Твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като счита, че между него и Министерство на отбраната е налице валиден договор за наем, по който той е редовен платец. Заявява, че е правил искания за закупуване на имота, но по тях не е получавал отговор. Излага твърдения, че жилището се ползва от неговото семейство и от възрастната му майка. Ответникът - министърът на отбраната на РБългария, оспорва изложените в жалбата доводи. Твърди, че още през 2007 г. жалбоподателят е бил уведомен, че наемното правоотношение се прекратява, поради което е налице основание за изземване на жилището. Излага становище, че през голяма част от времето, през което Куцаров е обитавал жилището, е бил нередовен платец и към момента на издаване на заповедта дължи 1388 лв. за наем от април до ноември 2017 г. Заплатеният наем след прекратяване на договора е за ползването на жилището и от него не може да се прави извод за валидността на договора. Върховният административен съд, ІІІ отделение, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149 от АПК и е процесуално допустима. По делото е установено, че процесният недвижим имот - апартамент [номер], находящ се в [населено място], [район], [жк], [жилищен адрес] е частна държавна собственост, видно от приложения Акт за частна държавна собственост № 06361 от 09.08.2007 г. и е включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната. Със заповед № 1300/22.09.1989 г. в жилището е настанен С. Куцаров, заедно с четиричленното му семейство. Въз основа на заповедта е сключен договор за наем на 18.09.1989 г. между началника на КЕ на ГЖЧ, като наемодател, и С. Куцаров, като наемател, като в т. 1 от договора е посочено, че същият се отдава под наем до момента, когато наемателят загуби качеството си на военнослужещ. С предизвестие изх. № П-456/15.06.2004 г. изпълнителният директор на ИА "Държавна собственост на Министерство на отбраната" уведомява С. Куцаров, че прекратява договора за наем на основание чл. 27, т. 1 от Наредба № 3/1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО и го моли в едномесечен срок да освободи заеманото жилище. Предизвестието е връчено на 29.09.2004 г. на дъщерята на Куцаров - А. Станимирова. С второ предизвестие изх. № 6200-1365/19.04.2007 г. изпълнителният директор на ИА "Държавна собственост на Министерство на отбраната" е уведомил отново С. Куцаров, че прекратява сключения договор за наем на основание чл. 27, т. 1 и т. 5 от Наредба № 3/1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО. Предизвестието е съобщено на 10.07.2007 г. на сина на жалбоподателя - Н. Куцаров. След връчването на предизвестията за прекратяване на договора за наем е издадена обжалваната в настоящото производство заповед № 3 С-213/23.10.2017 г. на министъра на отбраната на РБългария, с която е разпоредено принудително изземване на недвижим имот - частна държавна собственост. Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Съгласно чл. 80а, ал. 3 от ЗДС, държавен имот, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Съгласно чл. 28 от Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на министерство на отбраната (отм.); наемните отношения се прекратяват по реда на ЗЗД на основанията, посочени в чл. 27 и в договора за наем, с едномесечно писмено предизвестие, което се връчва на наемателя по реда на ГПК. Връчването на двете предизвестия е редовно, предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Наредба № 3/1998 г., съгласно която предизвестието се връчва на наемателя по реда на ГПК. Действащият към този момент ГПК предвижда в чл. 46, ал. 2, че когато връчителят не намери призоваваното лице, той връчва призовката на пълнолетно лице от домашните му. В случая пълнолетните лица, чрез които е станало връчването, са се подписали в разписката и връчителят е удостоверил с подписа си датата и начина на връчването, както и качеството на лицето, на което е била връчена призовката. С оглед на посочената правна уредба и предвид писмените доказателства по делото, следва извод, че е спазена процедурата по прекратяването на наемното правоотношение. На ищеца е било връчено надлежно писменото предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 27, т. 1 и т. 5 от Наредба № 3/1998 г. Съдът приема, че към момента на прекратяване на наемното правоотношение са били налице материалноправните предпоставки уредени в чл. 27, т. 1 и т. 5 от Наредба № 3/1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на МО (отм.);. Наемните отношения се прекратяват на следните основания: т. 1. поради неплащане на наемната цена или припадащата се част от консумативните разноски за повече от един месец или поради системното им неплащане в срок и т. 5 - когато жилището е наето от лице, което не работи в Министерството на отбраната. По делото са представени справки, че Куцаров системно не е плащал консумативите за ползваното от него жилище: писмо изх. № 341/14.01.2009 г. на изп. директор на ИА "Социални дейности на МО", в което е посочено задължение от заплащане на вода от 221 лв. към 21.11.2008 г.; изпълнителен лист от 2005 г. за неплатен наем в размер на 685 лв. за периода 05.2003 г. до 28.02.2005 г. и такса битови отпадъци в размер на 176. 42 лв. за 2003 г., 2004 г. и 2005 г. В предизвестие № 2873/12.03.2009 г. е посочено, че през 1994 г. са били прекратени правоотношенията на Куцаров с Министерство на отбраната, с което още тогава той е изгубил правата си на наемател. Поради това с две писма: изх. № 2873/12.03.2009 г. и изх. № 13-00-1036/13.05.2014 г., съответно издадени от изпълнителния директор на ИА "СДМО" и от министъра на отбраната, му е било изрично отказано да бъде извършена продажба на процесното жилище. Въз основа на изложените съображения, следва да се приеме, че към момента на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят С. Куцаров е ползвал процесното държавно жилище без основание. Възникналото между него и МО наемно правоотношение въз основа на договор от 18.09.1989 г. е било прекратено с предизвестие, връчено му на 29.09.2004 г. Издадената заповед за изземване на държавното жилище е съобразена и с целта на закона. Още със сключения договор за наем през 1989 г. жалбоподателят е бил уведомен, че договорът ще е валиден до момента, в който той има качеството на военнослужещ и още при подписване на договора той е знаел какви са условията за ползването на жилището. Ведомствените жилища на МО служат за задоволяване нуждите на служителите на съответното ведомство и поради това наличието на служебно правоотношение е поставено от законодателя като условие за ползването под наем в такива жилища. Тези жилища нямат за цел да осъществяват социалната политика на държавата. Представените доказателства за здравословното състояние на жалбоподателя установяват заболявания /исхемична болест на сърцето, подагра/, които са типични за възрастта, на която е жалбоподателят. Здравословното му състояние, твърденията за съжителство с майка му и възраженията на жалбоподателя за липса на друго жилище, му дават право да кандидатства на общо основание за предоставяне на жилище. Законодателството ни урежда възможност за настаняване в общински жилища на лица с доказана жилищна нужда. При този ред на настаняване в общинско жилище могат да се преценят представените доказателства за здравословното състояние на жалбоподателя, както и твърденията му за съжителство с майка му. В настоящото производство тези твърдения не могат да бъдат обсъждани поради специалния ред, уреден за настаняване във ведомствения жилищен фонд на МО на определени категории лица, които отговарят на изискванията на Наредба № 3/1998 г. (отм.); и действащата към момента Наредба № Н-22 от 16 юли 2010 г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО и за изплащане на компенсаторни суми на военнослужещите и цивилните служители, които живеят при условията на свободно договаряне. Подадената от С. Куцаров жалба срещу заповед № 3 С-213/23.10.2017 г. на министъра на отбраната на РБългария е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение,