Решение № 11288 от 20.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4302/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас в Агенция Митници, чрез юрк. Д. Толева-Илиева, срещу Решение 201 от 24.02.2023г., постановено по адм. д. 1142/2022 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменено по жалба на В. Генчев решение 32-157065/16.05.2022 г. на директора на ТД Митница - Бургас, с което е определена нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 19BG001007008080R4/21.08.2019 г. в размер на 8032,24 лв. и спрямо нея са определени вносно митническо задължение в размер на 803,22 лв. и задължение за ДДС при внос в размер на 1832,50 лв. и са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 346,74 лв. и ДДС в размер на 762,84 лв., ведно със задължението за лихви върху тях, считано от 21.08.2019г. до датата на уведомяването за решенето, както и лихви за забава за размера на дължимите вземания. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е извършил анализ на събраните доказателства и не е обсъдил всички относими факти и обстоятелства, в резултат на което погрешно е приел, че митническата стойност е определена в нарушение на материалния закон. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - В. Генчев, чрез адв. Р. Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Враца е законосъобразността на решение 32-157065/16.05.2022 г. към MRN 19BG001007008080R4/21.08.2019 г. на директора на ТД Митница Бургас към Агенция Митници, с което на основание чл. 70, § 1 и чл. 71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение, е определена нова митническа стойност в размер на 8032,24 лева; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение в размер на 803,22 лева; на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа на внесената стока и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон и е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС в размер на 9162,49 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен В. Генчев. Според фактическите установявания, на 21.08.2019 г. с МД с MRN 19BG001007008080R4/21.08.2019 г. В. Генчев е декларирал за режим допускане за свободно обращение на стока с описание употребяван пътнически автомобил катастрофирал, марка Фолксваген, модел Тигуан, брой места 5, товароносимост 0, първоначална регистрация 01.01.2013 г., цвят бял, обем 2000 куб.см, мощност 200 HPSAE, двигател бензин, шаси WVGBV7AX1DW543595. Към митническата декларация, са приложени: сертификат за тотална щета на МПС от щата Ню Джърси 25195341 (Salvage Certificate) (л. 98-100); фактура 34196/20.06.2019 г., съгласно която Global Auto Exchange като продавач се съгласява да прехвърли собствеността върху автомобил Фолксваген Тигуан 2013 с VIN WVGBV7AX1DW543595 за сумата от 2000 долара (л. 106-107); товарителница, неподлежаща на договаряне, издадена от Maersk Line, съгласно която автомобилът е натоварен в пристанище Нюарк и е с получаващо пристанище Бургас, България, с получател Солюшанс Ауто ЕООД (л. 101-103); фактура за океански товар 583250254 от 07.10.2019 г. (л. 104-105); фактура за внос 5609348488 от 19.08.2019 г., издадена от Маерск България Лимитед като представител на превозвача Maersk (л. 108-112). Въз основа на декларираните данни, към датата на приемане на МД размерът на митническата стойност е определен съгласно разпоредбата на чл.70, §1 от Регламент (ЕС) 952/2013, т.е. върху договорната стойност - действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Митническата стойност за стоката, определена въз основа на декларираните за нея елементи, според приложените фактура 34196/20.06.2019 г., издадена от Global Auto Exchange и фактура 583250254/07.10.2019 г., издадена от Marine transport logistics, е в размер на 4564,77 лв., включваща декларираната цена на автомобила в размер на 3511,36 лв. (2000 USD) и разходите за транспорт в размер на 1053,41 лв. (600 USD). Определени са и са взети под отчет публични задължения за мито в размер на 456,48 лв. и за ДДС в размер на 1069,66 лв. Със заповед ЗТД-1000-425/24.06.2021 г. (л. 145) директорът на ТД Южна Морска при Агенция Митници (към момента ТД Митница Бургас) е разпоредил изготвяне на обобщен анализ на данните от митническите декларации за режим допускане за свободно обращение и за режим транзит за стоки от позиция КН 8703, с държава на изпращане САЩ или Канада, за периода 01.06.2019г. - 01.06.2021г. Във връзка с извършения обобщен анализ е изготвен доклад, в който са изложени констатации, че за част от декларациите са налице данни за занижени митнически стойности на внасяните стоки (л. 148-162). Със заповед ЗТД-1000-451/06.07.2021г. директорът на ТД Южна Морска при Агенция Митници е разпоредил на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ да се извърши последващ контрол на митнически декларации за деклариране на автомобили от позиция 8703, изпратени от САЩ или Канада, за режим допускане за свободно обращение, приети в периода 01.06.2019 г. 01.06.2021г. (л. 167-168). При извършения последващ контрол от страна на митническите органи е анализирана събраната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на електронна страница www.autoauctions.io е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 11.06.2019 г. със статус продадена (SOLD) за автомобил със същия VIN номер на шаси и odometer 97640 actual miles в страната на износа. Констатирано е, че публикуваната продажна цена в размер на 3975 USD превишава декларираната пред митническите органи цена в размер на 2000 USD при допускане за свободно обращение. Със съобщение с peг. 32-400945/10.12.2021 г. В. Генчев е уведомен, че поради възникнали и неотпаднали основателни съмнения ще бъде определена нова митническа стойност на декларираната от него стока, при съобразяване на продажната цена, посочена в аукциона в размер на 3975 USD, увеличена с транспортните разходи, като в резултат МС на стоката, допусната до свободно обращение с МД с MRN 19BG001007008080R4/21.08.2019, е изчислена в размер на 8032,24 лева. Според представеното известие за доставяне, съобщението по чл.22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013 е получено на 25.01.2022г., (л. 53). В определения 30-дневен срок Генчев е изразил становище с рег. 32-33054/31.01.2022 г. (л. 44-45), където посочил, че декларираните стоки понастоящем не са под митнически надзор, поради което митническите органи не разполагат с правото да изпращат съобщение по реда на чл. 22, § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013. С оспореното решение е определена нова митническа стойност за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 19BG001007008080R4/21.08.2019 г. в размер на 8032,24 лв. и спрямо нея са определени вносно митническо задължение в размер на 803,22 лв. и задължение за ДДС при внос в размер на 1832,50 лв. и са определени за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 346,74 лв. и ДДС в размер на 762,84 лв., ведно със задължението за лихви върху тях, считано от 21.08.2019г. до датата на уведомяването за решенето, както и лихви за забава за размера на дължимите вземания. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно начина на формиране на митническата стойност по реда на чл. 70, § 1 от регламента и правомощията на митническите органи за последващ контрол върху данните при декларирането, при който те могат да не приемат декларираните договорни стойности, ако имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от регламента, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Посочил е, че когато митническата стойност не може да бъде определена при прилагане на общите правила на чл. 70 са предвидени вторични методи в чл. 74, § 2, букви а - г, които се прилагат последователно, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, и в чл. 74, § 3. Според съда, в тежест на митническите органи е да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, за да обосноват извършеното увеличаване на стойността на стоката, което не било направено в случая. В тази връзка е приел, че въпреки че разпечатката от интернет сайт може да обоснове възникналите основателни съмнения в договорната стойност, същата не е достатъчна за нейното определяне, тъй като не би могло да се разчита на достоверността на информацията в сайта, доколкото същата не представлява служебна или официална такава, а и не е отразено, че като купувач в покупко-продажбата на автомобила с идентичен номер на шаси за сумата от 3975 USD, за която се отнася представената разпечатка, е участвал именно В. Генчев. Прието е също така, че митническите органи не са оспорили автентичността на представените документи, доказващи придобиването на стоката, и не са посочили причината за незачитане на данните в тях, установяващи по категоричен начин осъществената сделка с предмет процесния автомобил; вида и техническите характеристики на същия; цената на придобиване; размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013, като в резултат не са успели да обосноват съмненията си в достоверността на декларираната митническа стойност, за което носят доказателствената тежест. При тези съображения първоинстанционният съд се е мотивирал, че като е определил нова митническата стойност на процесната стока единствено съобразно публикуваната информация за проведен аукцион за процесния автомобил в посочения интернет сайт, директорът на ТД Митници Бургас е издал един незаконосъобразен административен акт в противоречие с материалния закон, който следва да бъде отменен. Решението на Административен съд - Бургас е правилно и законосъобразно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито и ДДС. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Методите за определяне на митническа стойност на стоките са по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката, като се е позовал на налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси VIN WVGBV7AX1DW543595, открита на уебсайт www.autoauctions.io, с обявена продажна цена на аукцион с дата 11.06.2019 г. за сумата от 3975 USD, със статус продаден (SOLD), а наред с това, както правилно е съобразил и първоинстанционният съд в решаващите си мотиви, не е отразено, че именно Генчев е закупил процесния автомобил. Не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Ето защо, напълно необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена, на която се е позовал Генчев, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не обосновава определената от административния органи нова митническа стойност на стоката. Така определена тя е произволна, а изискването на чл. 70 МК е, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да положат необходимата грижа за установяване действителната, респективно - справедливата стойност на стоката, а не да определят такава въз основа на информация от интернет сайт, чиято достоверност не може да бъде установена и проверена. Освен това документите, доказващи придобиването на автомобила и продажната му стойност, а именно - сертификат за тотална щета на МПС от щата Ню Джърси 25195341 (Salvage Certificate); фактура 34196/20.06.2019 г., съгласно която Global Auto Exchange като продавач се съгласява да прехвърли собствеността върху автомобил Фолксваген Тигуан 2013 с VIN WVGBV7AX1DW543595 за сумата от 2000 долара; товарителница, неподлежаща на договаряне, издадена от Maersk Line, съгласно която автомобилът е натоварен в пристанище Нюарк и е с получаващо пристанище Бургас, България, с получател Солюшанс Ауто ЕООД; фактура за океански товар 583250254 от 07.10.2019 г.; фактура за внос 5609348488 от 19.08.2019 г., издадена от Маерск България Лимитед като представител на превозвача Maersk и др. не са били оспорени досежно тяхната автентичност. Предвид изложеното, а също и с оглед невъзможността да се установи категорично каква е действителната договорна стойност на стоката правилни са изводите на първоинстанционния съд, че за административният орган е било налице основание за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно - по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е сторил това, а е заместил декларираната цена на стоката с публикуваната в интернет сайт цена и е приел тази цена за договорна стойност на стоката по смисъла на чл. 70, § 1 и 2 от регламента, директорът на ТД Митница Бургас е допуснал нарушение на материалния закон, довело до незаконосъобразно определяне на процесната митническа стойност, съответно - и до незаконосъобразно определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС по така осъществения внос на лек автомобил. След като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд - Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като не е направено искане за това. Предвид на изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,