Решение № 6252 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 935/2017 г.

Решение № 6252 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 935/2017 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационната жалба на С. Т. А., от гр. С., против решение № 1719/6.12.2016 г. постановено по адм. дело № 493/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и излага подробни съображения. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът орган по задържане, разузнавач в сектор "БОП" - Б. при ГДБОП - МВР, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. Т. А. срещу заповед за задържане рег. № 12316 ЗЗ-5/20.07.2016 г. с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, издадена от разузнавач в сектор "БОП" - Б. при ГДБОП - МВР. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2, т. 1 - 6 от ЗМВР, при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазен е материалният закон, същата е издадена и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила, тъй като не са налице наведените от касатора отменителни основания. Пред първоинстанционния съд е оспорен индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР "задържане за срок от 24 часа". Основание за задържането е наличието на данни, че лицето е заподозряно в извършване на престъпление от общ характер по смисъла на чл. 321 и чл. 255, ал. 1, т. 2 и чл. 255а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) като участник в организирана престъпна група, извършваща престъпления срещу данъчната и осигурителната система, във връзка с образувано ДП с рег. № 19/2016 г. по описа на ГДБОП-МВР. Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа, е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При налагането и административния орган действа при условията на оперативна самостоятелност. За разлика от мярката за неотклонение "задържане под стража" по чл. 56 от НПК, при задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е достатъчно "данните" да са от такова естество, че към момента на задържането да позволяват да се направи обоснован извод за съпричастност на лицето към извършено престъпление. Следователно, за прилагането на принудителната административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновно извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Ангелова е задържана във връзка с определение по ЧНД № 1891/15.07.2016 г. на Специализирания наказателен съд и е разрешено извършването на претърсването и изземване в къща с прилежащите й постройки, находяща се в гр. С., ул. "Р." №..., обитавана от С. Т. А.. Следователно е обоснован изводът, че към момента на издаване на оспорения административен акт е имало основание да се предполага, че същата може да е съпричастна към извършено престъпление. Информацията е доведена до знание на полицейския орган. Законът не изисква "достатъчно данни" по см. на чл. 207, ал. 1 НПК, че е извършено престъпление, като основание за образуване на досъдебно производство. Правилно първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са осъществени. Неоснователно е възражението за неправилна преценка на първоинстанционния съд досежно нарушение на формата на издадения административен акт. Същият следва да съдържа реквизитите, изчерпателно изброени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Видно от съдържанието на заповедта при издаването й са посочени фактическите и правните основания за издаването, с което е спазен чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за изплащане на правната помощ, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение