Решение № 3916 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7601/2021 г.

Решение № 3916 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7601/2021 г., I о., докладчик председателят Благовеста Липчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 3877/14.06.2021 г., постановено по адм. дело № 12546/2020 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена негова заповед за налагане на "Марая 2013" ЕООД, гр. София на принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК- С812- 0083132/20.11.2020 г. запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че оспорената заповед е съобразена с тежестта на установеното нарушение и е издадена в изпълнение на императивната норма на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Изтъква, че неиздаването на касов бон е тежко нарушение, което винаги обуславя налагането на ПАМ за срок, съответстващ на половината от предвидения нормативен максимум. Намира, че изложените в акта мотиви са конкретни и изцяло обосновават продължителността на срока на налагане на ПАМ. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – "Марая 2013" ООД, гр София, чрез процесуален представител, в представен писмен отговор оспорва основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел, че изложените в заповедта мотиви не са съобразени с конкретната фактическа установеност и не обосновават формираната воля за налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Посочил е, че продължителността на налагането на процесната ПАМ не е подкрепено с конкретни фактически установявания и не е съобразено с принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 АПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Основателно касаторът поддържа, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В случая, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е установено, вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 15.11.2020 г. на стойност 10. 80 лв., търговецът не е издал фискален бон при извършване на плащането. Наред с това е констатирано, че е налице положителна разлика в касата в размер на 75, 40 лв., което е квалифицирано като нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Неговото извършване не е опровергано от показанията на разпитания свидетел П. С., чиито изявления не следва да бъдат кредитирани поради опровергаването им от свидетеля Е. Я. и констатациите в съставения Протокол за извършена проверка. Обосновано решаващият състав е подчертал, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст първоинстанционният съд не е съобразил, че констатираната положителна касова разлика в размер на 75, 40 лв. /при единична цена на закупения от проверяващия телешки бургер в размер на 10, 80 лв./ е индиция, че нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС не е извършено еднократно. От това следва, че начинът и видът на организиране на отчетността в обекта създават предпоставки за отклонение от данъчно облагане, от което произлизат конкретно определени вредни последици за фиска. При тези релевантни факти и обстоятелства, налагането на ПАМ за срок от 14 дни е в корелация с целената превенция за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Не би могло да се приеме, че определената от органа продължителност на срока на ПАМ засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, с оглед на което настоящият състав намира, че е спазен принципа по чл. 6, ал. 2 АПК. Като е достигнал до друг краен извод и е отменил оспорената заповед, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена.. При този изход на спора в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство в общ размер от 200 лв. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение