Решение № 8235 от 31.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Ц. Александров от гр. София, чрез адвокат В. Волева, срещу решение 235/13.01.2023 г, по адм.дело 7054/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният от касатора иск срещу НАП ТД гр. София за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху сумата. В жалбата си поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно основания по чл. 209 т.3 АПК, тъй като първоинстанционният съд неправилно е счел, че искът за неимуществени вреди не е доказан по основание и размер. Ищецът претендира и разноските сторени в хода на двете съдебни инстанции в пълен размер деловодни и адвокатски възнаграждения. В съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът не е явява, но се представлява от адв. Янева, преупълномощена от адв. В. Волева. Ответникът Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната част. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение АССГ е уважил претенцията на Александров за присъждане на имуществени вреди, като за да постанови този резултат административният съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника по предявения иск, но е отхвърли претендираните неимуществени вреди състоящи се в негативни изживявания, душевно страдание, неудобство, безпокойство, както и срам във връзка с проведеното спрямо него ревизионно производство. Съдът е счел, че касаторът не е доказал претенцията си, както и че органът по приходите е действал в рамките на законовите си правомощия във връзка с провеждането на ревизионно производство Не се спори по делото, а е и установено от приложените доказателства, че РА P-22221017000021-091-001/30.01.2018г. е отменен по съдебен ред с влязло в сила Решение 5469/04.09.2019г., постановено по адм.дело 6783/2018г. по описа на АССГ. За да отхвърли исковата претенция, първоинстанционният съд е приел от фактическа и правна страна, че ищецът не е доказал изцяло настъпването на неимуществени вреди във връзка с осъществената по отношение на него данъчна проверка от страна на органа по приходите, както и че органът по приходите е действал в рамките на законовите си правомощия, като е спазен редът по ДОПК. Съдът е счел, че твърдяното в исковата молба притеснение не може да се характеризира като продължително и интензивно. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо, но неправилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон трябва да са налице всички изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно е, че има отменен по съдебен ред административен акт ревизионен акт отменен от АССГ като необоснован. Съдът е допуснал да бъдат изслушани свидетелски показания по повод настъпилите неимуществени вреди за ищеца.От показанията се установява, че по време на ревизионното производство от ищеца са изисквани множество документи за представяне пред НАП, което го притеснявало, създавало му негативни чувства и му е оказало негативно влияние за продължителен период от време. Видно от преписката, действително ревизионната процедура, заедно с обжалването на РА по съдебен ред, е продължила повече от две години, което обосновава продължителността на негативните чувства и емоции у касатора Александров. Свидетелите и доказателствата по делото пък обосновават интензитета на засягане на душевния мир на ищеца, които свидетелстват за това как се е чувствал той изпитвал е постоянно напрежение, притеснение, срам, раздразнение, страх за репутацията и доброто си име. Освен това, същата процедура е била предприета и по отношение на родителите на Александров, което логично и житейски е усилило изпитваните от него негативни чувства и емоции. В случая, както правилно е приел съдът, действията на органа по приходите са били в изпълнение на законово регламентирана процедура и същия е действал в рамките на законовите си правомощия.Процедурата обаче, е продължила много дълго време, както сочат доказателствата по преписката и извън обичайното за подобен род данъчни проверки. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика, "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинноследствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт. В този смисъл, настоящият състав на Трето отделение, ВАС, намира че причинно-следствената връзка между отменения ревизионен акт и неимуществената вреда също е доказана. Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че исковата претенция за присъждане на неимуществени вреди следва да бъде уважена. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периодът, през който те са търпени. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно §1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането от което се претендират вреди. Подлежат на обезщетяване и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налагат същите да бъдат възмездени. При приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, настоящият съд намира, че сумата от 1000 лв. се явява справедливо обезщетение за причинените на лицето неимуществени вреди, съобразно обстоятелствата при които е извършено увреждането, продължителността им и въздействието върху психо-емоционалното му състояние. Върху приетата от настоящия състав сума за обезщетение за претърпени неимуществени вреди следва да се присъди законната лихва, считано от 26.09.2019. Решението на АССГ е постановено на 25.09.2019 год. и същото е влязло в сила на 25.09.2019 год., следователно от 26.09.2019 год. /като ден, следващ влизането в сила на съдебното решение/ се дължи законната лихва върху присъденото обезщетение до окончателното изплащане на сумата. По разноските: Съгласно разпоредбата на чл.10, ал. 3 Ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Не е обжалвано съдебното решение по отношение на присъдените на НАП разноски, поради което същото като влязло в сила не следва да се отменя. На касатора се дължат направените деловодни разноски в хода на настоящата съдебни инстанция, включително и за адвокатско възнаграждение в пълен размер, както и тези които не са били уважени от първоинстанционния съд, съобразно направеното от касатора искане в размер на 308лв Общата сума е в размер на 1113 лв, представляващи сумата от разноските пред настоящата инстанция 5 лв. държавна такса и 800 лв. адвокатско възнаграждение и 308 лв., неуважени разноски пред АССГ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, Трето отделение