Решение № 10995 от 19.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3652/2017 г.

Решение № 10995 от 19.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3652/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба, подадена от Министъра на икономиката против решение № 1190/31.01.17 г., постановено по адм. дело № 6985/2016 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, в ЧАСТТА, с която е отменено писмо № К-26-Н-13/09.05.2016 г. издадено от същия административен орган в качеството му на ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 (ОП "РКБИ"). Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението в оспорената му част, като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Н. Б." ЕООД, чрез процесуалния си представител, е депозирал писмено становище аз неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за частична основателност на касационната жалба и неправилност на решението, поради липса на мотиви дали е налице нарушение и дали има или би имало за последица нанасяне на вреда на бюджета на ЕС и ако е така, дали са налице основания за финансова корекция. Не би могло да се приеме, че неприемането на нормативен акт относно размерите на финансовите корекции в проценти, изключва възможността за изпълнение на задълженията, съгласно цитираните регламенти, като се има предвид и чл. 46, ал. 2 ЗНА, води до приложимост на разпоредбите на ЗУСЕСИФ и пр. и че финансовите корекции могат да се осъществяват по административен ред. При позоваването на нарушение по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, не са обсъдени доказателства в административното производство събрани в присъствие на представител на жалбоподателя при съпоставка в приложените в съдебното производство и не са изложени мотиви дали спазването на посочения срок би довело до различно произнасяне с оглед на преценка дали нарушението се явява съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Според становището на прокурора, решението в обжалваната му част се явява неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и следва да се отмени, като на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да се върне за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението в оспорената му част, състав на Върховния административен съд, седмо отделение, е отменил писмо рег. № К-26-Н-13/09.05.2016 г. на министъра на икономиката и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007 г. -2013 г. (УО). Прието, че оспореното писмо представлява годен за обжалване административен акт, който е издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Изрично в мотивите си съдът е посочил, че липсата на правни основания за налагане на финансовата корекция препятства проверката за законосъобразност на акта от гледна точка на съответствието му с материалния закон. С оглед изложените съображения, съдът по жалбата на "Нетуоркс - България" ЕООД е отменил като незаконосъобразен обжалвания административен акт и е осъдил Министерството на икономиката да заплати на "Нетуоркс - България" ЕООД направените по делото разноски в размер на 1 822.29 лева. Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. Страните по делото не спорят относно фактическата обстановка, която е установена от решаващият съдебен състав въз основа на събраните по делото писмени доказателства, представляващи част от административната преписка, по която е издадено оспореното писмо. На практика установените в съдебната фаза на производството факти не се различават от фактите, посочени като основание за издаване на оспореното писмо, а именно, че "Нетуоркс - България" ЕООД и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма са страни по договор за БФП № BG161PО003-2.1.13-0105-C0001. Оперативна програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 г. " (ОП) е една от седемте оперативни програми на Р. Б., които се финансират от Структурните и Кохезионния фондове на ЕС като министърът на икономиката е ръководител на управляващия орган на ОП. За спазване на националното и европейското законодателство при изпълнение на оперативните програми Р. Б. е приела национални мерки като основна част от тях се съдържат в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), но и в приетите преди влизането му в сила вече на Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (Методология/та отм.) и Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (Наредба/та). Правилни за изводите на първоинстанционния съд относно компетентността на издателя на акта, доколкото министърът на икономиката е ръководител на УО на ОП, която е съфинансирана от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния период 2007 - 2013 г., поради което по смисъла на чл. 12 във връзка с чл. 11 от Методологията (отм.) има правомощия за налагане и извършване на финансови корекции. Изводът на първата инстанция относно спазването на изискуемата писмена форма за валидност е правилен, защото са спазени и изискванията по в чл. 13 от Методологията (отм.) като оспореното писмо отговаря на изискванията към акт, с който се налага финансова корекция. В отмененото от първата инстанция писмо е формулирано като крайно разпореждането, че "Недължимо платената безвъзмездна финансова помощ по нередността в размер на 2% от стойността на помощта, както следва: бюджетен ред 1.1.4 "Комуникационен шкаф за външен монтаж" - 30 бр., по бюджетен ред 1.1.9 "Комутатор" - 30 бр.; по бюджетен ред 1.1.12 "Непрекъсваем токозахранващ източник 1 kW" - 30 бр.; по бюджетен ред 1.1.13 "Мрежови модул за точков достъп до безжична интернет връзка" - 30 бр.; и по бюджетен ред 1.1.20 "Модули за осигуряване на автономно захранване, работещи в система" - 30 бр., възлизащи на 18 461,40 лв. регистрирани като дълг към УО, за което на дружеството е изпратена покана за доброволно възстановяване". Следва да бъдат споделени и правните изводи за допуснато нарушение на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в хода на административното производство. Съгласно чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ преди издаването на решението за определяне на финансова корекция управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Методологията (отм.), съгласно която в срок до 10 работни дни от датата на получаване на уведомлението за съществуващо съмнение за нарушение, за което предстои да бъде извършена финансова корекция, бенефициентът може да представи на органа коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу извършването на финансова корекция или срещу нейния размер. За да бъде спазено изискването на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, административният орган е длъжен да осигури на получателя на помощта възможността да се запознае в пълнота със съображенията на органа да определи финансова корекция в определен размер, за да може да упражни ефективно правото си на защита чрез представяне на възражения и доказателства в тяхна подкрепа. В настоящия случай това не е сторено. Бенефициентът не е уведомен за съществуващо съмнение за нарушение, за което предстои да му бъде наложена финансова корекция, като на същия не е даден нормативно установения срок да представи коментари, бележки или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. Съществен процесуален пропуск, съставляващ отменително основание, е констатираната от първоинстанционния съд липса на мотиви относно определената стойност на финансовата корекция. Като елемент от фактическия състав на акта по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, размерът на корекцията е от съществено значение за неговата законосъобразност. Непосочването на релевантната нормативна уредба, предвиждаща нейния размер, опорочава волеизявлението на административния орган. При липса на указано правно основание и валидна обосновка не става ясно по какъв начин и въз основа на коя разпоредба е изчислена стойността на финансовата корекция. Неизпълнението на задължението за мотивиране на приложимия в случая размер на финансовата корекция и необсъждането на относимите критерии за индивидуализация на сумата, определена на 2 % от стойността на безвъзмездната помощ по допустимите разходи за изграждане, оборудване и пускане в експлоатация на територията на гр. М. на комуникационните шкафове, закупени по договор за БФП № BG161PО003-2.1.13-0105-C001 с бенефициент "Нетуоркс - България" ЕООД, води на извод за неправомерно наложена корекция. Освен изложените мотиви в оспореното решение, касационната инстанция счита, че дори и фактите по спора да могат да се извлекат от преписката по делото, то липсата на изписана правна квалификация, представляваща основание за налагане на корекцията е порок на формата на акта, с който се налага финансова корекция, който не може да бъде преодолян от съда чрез тълкуване. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и съдебно решение в обжалваната му част като действително, допустимо, правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такава не следва да бъдат присъдени в негова полза. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия