Решение № 8922 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 397/2019 г.

Решение № 8922 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 397/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Роял Астория" ЕООД, гр. Бургас против решение № 1809 от 19.10.2018 г. по адм. дело № 1372/2018 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 1188/11.05.2018 г., издадена от зам. кмета по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас, с която на дружеството е наредено да премахне незаконен строеж: "постройка- тоалетна към сграда за обществено хранене "Бира- скара", находяща се в имот с идентификатор 07079.30.1082 по кадастралната карта на гр. Бургас, кв. Крайморие. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено, като му се присъдят и направените по делото разноски. Ответникът – зам. кметът по строителство, инвестиции и регионално развитие на община Бургас не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Оспореното решение на Административен съд – Бургас е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен съгласно чл. 225а, ал. 1 Закона на устройство на територията (ЗУТ) орган (издателят е оправомощен със заповед № 490/28.02.2018 г. на кмета на община Бургас), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт № П-5/2 20.03.2018 г., с който е установен строеж от пета категория, извършен без необходимите строителни книжа, собственост на дружеството – жалбоподател. Дружеството е уведомено за проведеното административно производство, а подадените възражения са взети предвид при постановяване на административния акт. Аргументирани и в съответствие със закона са и изводите на решаващия съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или от упълномощено то него длъжностно лице. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие със събраните доказателства първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Установено е, че описаният в заповедта за премахване строеж представлява пристройка към западната фасада на сграда за обществено хранене "Бира-скара". Изградена е от тухлена зидария със стоманобетонни ивични основи и бетонов покрив, с площ от 13. 30 кв. м. и височина 2. 50 м. Състои се от две клетки с отделен вход и предверие, с монтирани метални врати. Обектът е изграден без разрешение за строеж и одобрен проект, в имот с идентификатор с 07079.30.1082 по кадастралната карта на гр. Бургас, кв. Крайморие, отреден по действащия ПУП- ПУР за второстепенна улица. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че описаната в заповедта за премахване пристройка – тоалетна с оглед своите характеристики и предназначение представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от пета категория (чл. 137, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗУТ) и съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е издаден без разрешение за стоеж, проект и строителни книжа. Съображенията на административния съд в този смисъл се споделят изцяло от настоящата инстанция. Изводите на административния съд, че строежът не е търпим също са законосъобразни. Правилно е прието, че пристройката, предмет на заповедта за премахване, не попада в контурите на отразения в кадастралния план от 1984 г. "павилион", както и в обекта, предмет на удостоверение № 18/29.04.2005 г., с което е признат за търпим "павилион "бира- скара", с площ от 148 кв. м., инв. № 1074, находящ се в парцел 69 Д, в масив 4 по плана за земеразделяне на землището на кв. Крайморие, гр. Бургас. Ако се приеме, че строежът е изграден преди 1984 г., в какъвто смисъл са твърденията на жалбоподателя, които обаче не са подкрепени с доказателства, въпреки осигурената от съда възможност, то пристройката не може да се определи като търпима по смисъла на § 16 и § 127 от ПР на ЗУТ. Аргументирано е преценено, че в случая предпоставките на цитираните разпоредби не са осъществени. Строежът е изпълнен извън строителните граници на населеното място, в земя със земеделско предназначение. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 и ал. 7 ППЗТСУ (отм., в ред. ДВ бр. 44/1980 г.) извън строителните граници на населените места могат да се извършват строежи на учреждения, стопански и обществени организации за задоволяване на специфични нужди на народното стопанство съгласно строителните правила, норми и нормативи, както и такива за сезонно ползване до 20 кв. м. Тези строежи се разрешават въз основа на застроително решение съобразно съответните териториалноустройствени планове и действащите разпоредби по проектирането и строителството (чл. 108, ал. 2 ППЗТСУ (отм.);. След като застроително решение за обекта не е издадено, строежът не съответства на действалите към момента на извършването му правила и нормативи. Ако се приеме, че пристройката е изградена след 1987 г., с оглед доказателствата, че същата не се включва в контурите на обекта, предмет на удостоверението от 2005 г., то изводът, че същата не може де се определи като търпим строеж, остава непроменен. Строежът е в противоречие с изискванията на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ ( отм., ред ДВ бр. 48/1985 г.), който допуска в земеделски земи да се изграждат постройки за сезонно ползване до 35 кв. м. въз основа на разрешение за строеж и проект или постройки за съхранение на селскостопански инвентар. Пристройката не удовлетворява и условията за строителство в земеделски земи, предвидени в Наредба № 2/1993 г. за застрояване в земеделските земи (отм.); , към които препраща чл. 108, ал. 1 ППЗТСУ (отм. ред. ДВ бр. 2/1996 г.), тъй като не е свързана с ползването на земята и не представлява стопанска или жилищна сграда за временно или постоянно обитаване от домакинствата на собственика на земята, в какъвто смисъл са изискванията на чл. 2, т. 1 и 2 от наредбата. Строежът не съответства и на изискванията на Наредба № 2/10.04.1998 г. за застрояване в земеделски земи (отм.); , която също предвижда строежите да са свързани с ползването на земята (чл. 2, ал. 1 от наредбата). Изложеното налага заключението, че строежът не е допустим по действалите към момента на изграждането му правила и нормативи. Нареденият за премахване обект не е допустим и по сега действащите изисквания, тъй като по действащия ПУП – ПРЗ (одобрен през 2017 г.) попада в ПИ с идентификатор 07079.30.1082 - терен, отреден за улица, публична общинска собственост. Освен това строежът не е деклариран пред одобряващите органи съответно до 31.12.1998 г. или в срока по ал. 3 на § 16 ПР на ЗУТ, каквито са кумулативните изисквания на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, поради което не може да се определи като търпим по смисъла на цитираните разпоредби, а също съгласно § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като пристройката – тоалетна е недопустима, както по правилата и нормативите, действали през периода 01.07.1998 г. - 31.03.2001 г. така и по действащите разпоредби. Доводите на касатора, свързани със собствеността са ирелевантни за законността на строежа и не следва да бъдат обсъждани. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че решението на административния съд е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,