Решение № 7958 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1771/2014 г.

Решение № 7958 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1771/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК. Образувано е по касационна жалба на Звездомир Василев Здравков срещу решение № 85/10.12.2013 г. на Административен съд Габрово по адм. д. № 140 по описа за 2013 г., с което отхвърлен иска му против Прокуратурата на Република България за прогласяване на нищожност на решение № 7514/04.06.2013 г. на ВАС, Трето отделение, постановено по адм. д. № 782 по описа за 2013 г. Общо се твърди, че решението е нищожно и незаконосъобразно, като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Конкретни са касационните оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Касаторът оспорва изводите на първостепенния съд, че сочените от него пороци на постановения от Върховния административен съд съдебен акт не обосновават нищожността му. Иска отмяна на оспореното решение, обявяване на нищожността на решението на ВАС и връщане на делото на състав от трето отделение на ВАС за постановяване на валидно решение. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - Прокуратурата на Република България, чрез повереник отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Съдебното производство пред АС Габрово е образувано по иск на Звездомир Здравков с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК за обявяване на нищожността на решение № 7514/04.06.2013 г. на ВАС, Трето отделение, постановено по адм. д. № 782 по описа за 2013 г. С решението на ВАС е оставено в сила решение № 194/15.12.2012 г. на Административен съд Ловеч по адм. д. № 225/2012 г., с което са отхвърлени предявените от Здравков обективно съединени искове с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България. По установяванията на административния съд решението на ВАС е постановено от тричленен състав на трето отделение с председател Ваня Пунева и членове - Светлана Борисова и Петър Стоянов. По делото са проведени две открити съдебни заседания - на 25.03.2013 г. със съдебен състав тъждествен с този по решението и на 22.04.2013 г. в състав Ваня Пунева, Светлана Борисова и Албена Радославова. В първото заседание е проведено съдебно дирене и са приключени устните състезания, а във второто съдът се е произнесъл по искането на Здравков за поправка на протокола от о. с. з. на 25.03.2013 г., без да са отменени определенията приключващи съдебното дирене и устните състезания. Съдията Петър Стоянов е командирован в трето отделение на ВАС на 18.03.2013 г., като за времето от 18.03.2013 г. до 22.04.2013 г. е замествал съдии от отделението, а след 22.04.2013 г. е "със свой доклад". Според съда не е установено след датата 22.04.2013 г. и към датата на постановяване на спорното решение - 04.06.2013 г. съдия Стоянов да е бил освободен от длъжност или преместен в друг съд. За да отхвърли иска, административният съд е изключил приложимостта в касационното производство по АПК на разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от АПК. Изложил е и съображения за спазване на въведеното с тази разпоредба правило, доколкото процесното решение на ВАС е постановено от състава, пред който са приключили съдебните прения и делото е обявено за решаване, т. е. при него е завършило разглеждането на делото. Приема, че дори да е нарушено това правило последицата не е нищожност на заключителния съдебен акт, а неправилност. Според съда не съществуват правила за определяне на касационните съдебни състави във ВАС, чието нарушаване да засегне законността на състава и валидността на постановения от него акт. Сочи спазването на изискванията на чл. 217, ал. 1 от АПК, предвид участието на трима съдии от ВАС в касационното съдебно производство. Решението е правилно. Отнесеният пред АС Габрово правен спор е за валидността на постановено от ВАС в касационно съдебно производство решение. Доктрината и съдебната практика са дефинирали като основания за нищожност на съдебното решение постановяването му от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната дейност на съда без да е спазена писмената форма за действителност, при напълно неразбираема воля на съда и неподписано решение /така в ТР № 1/2011 г. от 10.02.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ВКС, ОСГТК/. Касационното оплакване на Здравков е за противоречащ на материалния закон пропуск на първоинстанционния съд да възприеме основателността на тезата му за постановяване на решението от незаконен състав. Законен е съставът на съда, включващ лица с качеството съдия от съответния съд, определен по правилата на родовата, местната и функционалната подсъдност, които са участвали в провеждането на съдебното заседание, в което е завършено разглеждането на делото /чл. 235, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК/. Неправилно административният съд е отрекъл приложимостта в касационното съдебно производство по административни дела на процесуалното правило на чл. 235, ал. 1 от ГПК за постановяване на решението от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Разпоредбата на чл. 172а, ал. 3, изр. 1 от АПК, приложима за касационната инстанция по препращане от чл. 228 от АПК, създава задължение за подписване на решението от съдиите, участвали в постановяването му. АПК не съдържа правна уредба за състава, постановяващ решението /чл. 172, ал. 1 от АПК определя срока за постановяване на решението и го обвързва със заседанието, в което е приключило разглеждането на делото/, което обуславя субсидиарното прилагане на ГПК /вж. чл. 144 от АПК/. Проявление на принципа за непосредственост, въведен с чл. 11 от ГПК, е правилото на чл. 235, ал. 1 от ГПК. Разумът му е решението да бъде постановено от състава на съда, пред който са приключили процесуалните действия по разглеждане на делото. Разглеждането на делото завършва с приключването на устните състезания /арг. от чл. 149, ал. 2 от ГПК. Следващото разглеждането на делото процесуално действие на съда е постановяването на решението. Процесуалният закон разграничава постановяването на решението, като акт на формиране на волята на съда по правния спор /вж. чл. 172а, ал. 3 от АПК, чл. 21, ал. 5 и чл. 235, ал. 1 от ГПК/ от изготвянето на писмения текст на решението от съдията докладчик - чл. 235, ал. 4 от ГПК и подписването му - чл. 172а, ал. 3, изр. 1 от АПК и чл. 236, ал. 3, изр. 1 от ГПК. Разглеждането на делото по жалбата на Здравков срещу решение № 194/15.12.2012 г. на Административен съд Ловеч по адм. д. № 225/2012 г. е завършило пред състава на трето отделение на ВАС в съдебното заседание на 25.03.2013 г. Процесуалните действия на съда в съдебното заседание на 22.04.2013 г. и постановеното определение за поправка на протокола не са такива по разглеждане на делото, а за постигане на точност на удостоверените в протокола от заседанието на 25.03.2013 г. процесуални действия на касатора. Заседанието от 25.03.2013 г. е посочено и в съдебното решение като такова, в което е приключило разглеждането на делото /вж. титулната част на решението/. Затова и валидно е формирана волята за решаване на спора от съдебния състав, участвал в заседанието на 25.03.2013 г. Този състав съответства на изискването на чл. 217, ал. 1, пр. 1 от АПК. Включва съдии от Върховния административен съд, чиято е функционалната подсъдност по жалби срещу първоинстанционни решения по административни дела. Функциите на съдия във ВАС е упражнявал и съдията Петър Стоянов предвид акта на командироването му по реда на чл. 123, ал. 1 от ЗСВ, доколкото при командироването се заема длъжност във ВАС, която не е заета или титулярът й е възпрепятстван да я осъществява. Не е доказано съдия Стоянов да е освободен или преместен към момента на постановяване на решението, което е различно от подписването му и от обявяването му на 04.06.2013 г. Дори към 04.06.2013 г. съдия Стоянов да не е бил съдия във ВАС, то с арг. от чл. 236, ал. 3, изр. 2 от ГПК и цитираното ТР № 1/2011 г. от 10.02.2012 г. по т. д. № 1/2011 г. на ВКС, ОСГТК последицата не е нищожност на решението. Неоснователно е касационното оплакване за значението на установяването/неустановяването на факта на разпределянето на делото по принципа на случайния подбор. В контекста на правилата на чл. 9 от ЗСВ, чл. 157, ал. 1 от АПК и чл. 46, ал. 1 от ПАРОАВАС разпределянето е елемент от фактическия състав на образуването на делото. Определянето на съдия-докладчик е дейност на председателя на съда или неговия заместник /респ. председател на отделение/ и е извънпроцесуална от гледна точка на съдебното производство. Без да е процесуално действие на съда, надлежното провеждане на разпределението на делата не може да засегне валидността на заключителния съдебен акт, а е възможен източник на дисциплинарна отговорност. В случая не се и твърди съдията-докладчик по делото да не е определен по принципа на случайния подбор, а съдията Стоянов е участвал в конкретния съдебен състав в рамките на заместването. Без да са доказани юридическите факти, представляващи основание на предявения от Здравков иск, отхвърлянето на иска с оспореното решение е правилно. Неотносими към спора са представените от касатора писмени доказателствени средства и не променят горните изводи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение