Решение № 7601 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2016 г.

Решение № 7601 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6677/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) – Бобов дол срещу решение № 83/19.04.2016 г. по административно дело № 409/2015 г., с което Административен съд - Кюстендил е: 1) отменил като незаконосъобразна заповед № ЗСП/D-KH-BD/7 от 28.10.2015 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бобов дол, с която на В. К. В. от [населено място], [община], област Кюстендил, е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво по реда на Наредба № РД 07-5 от 16.05.2008 г. поради по-висок от диференцирания минимален доход на лице или семейство; 2) разпоредено е изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на атакуваното съдебно решение и потвърждаване на отменената с него заповед. Ответникът по касация В. К. В. от [населено място], [община], [област], действащ чрез пълномощника си адв. Г., оспорва като неоснователна касационната жалба в писмен отговор и моли обжалваното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага тя да се остави без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесната заповед № ЗСП/D-KH-BD/7 от 28.10.2015 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Бобов дол и потвърдена с решение № РК-10-140/27.11.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Кюстендил, на В. В. е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016 г. В мотивната част на заповедта е посочено правното основание за отказа – чл. 9, ал. 1 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане), и наличието на доход, по-висок от диференцирания минимален доход на лице /семейство/. Фактическото основание се извлича от социалния доклад (част от административната преписка), в който изготвилият го социален работник е предложил да се откаже отпускането на търсената помощ, защото В. В. не отговаря на условията по чл. 2, ал. 1 от Наредбата № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление – заявителят няма по-нисък или равен средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация от диференциран минимален доход за отопление, и не отговаря на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. За да отмени атакуваната пред него заповед съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен, като издаден при нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Атакуваният съдебен акт е и правилен, като не страда от сочените от касатора пороци, чието евентуално наличие би довело до отмяната му. С молба-декларация от 08.10.2015 г. В. К. В. е поискал отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016 г., в която той е представил писмена декларация за относимите към прилагането на закона обстоятелства, но административният орган не е направил дължимите служебни справки за тяхната проверка и за установяване на други. Административната преписка по случая, конкретно Приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 от ППЗСП, съдържа социален доклад и социална анкета, но и двете не са проведени по надлежно регламентираните в чл. 27 от ППЗСП правила, както и съобразно общите правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Първоинстанционният съд, след преценка на доказателствата по делото, е установил, че социалната анкета е проведена формално, а социалният доклад като такъв е необективен, което е довело и до негативно рефлектиране върху формираните от органа фактически и правни изводи. Административният орган е приел, че В. е получил доходи в размер на 720 лева от издръжка на дете, но от удостоверение № 280/08.12.2015 г. и от писмо № 1881/09.02.2016 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Дупница е видно, че реалната получена сума е в общ размер от 240 лева. Съдът правилно е формирал становище, че констатираните обстоятелства във връзка с доходите на заявителя са възприети безкритично от издателя на заповедта, с която е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2015/2016 г. При тези данни издалият заповедта административен орган е направил необоснован и материалнонезаконосъобразен извод за това, че лицето е имало средномесечен доход от 328, 06 лева за релевантния шестмесечен период, с което неправилно е възприето, че надвишава диференцирания минимален доход за отопление от 310, 80 лева. Основен критерий за преценка относно необходимостта от предоставяне на социални помощи е доходът на лицето, направило искане пред компетентния административен орган, съобразно принципите и целите на социалното подпомагане като израз на социалната политика на държавата. Съгласно тълкуването на нормата на чл. 9, ал. 6 от ППЗСП, съответно на чл. 2, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, според които доходите се декларират за месеца, през който са получени, което води до извода, че законодателят приема за релевантни действително получени доходи на лица и семейства. Обратното възприемане на административния орган на горепосочените разпоредби е неправилно, поради противоречие с целта на закона (целите на социалното подпомагане в общ план) и на материалноправните разпоредби, тъй като не отчита реалните приходи от присъдената издръжка на Х., а предполагаемите такива съобразно постановеното съдебно решение № 555/30.10.2012 г. по гр. дело № 1052/2012 г. на Районен съд – Дупница. Правилно Административен съд – Кюстендил е приел, че процесната заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" – Бобов дол е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие на материалния закон и на целта на закона, поради което я е отменил и изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно изложените в съдебното решения указания за формиране на средномесечен доход на заявителя. Административният орган следва да извърши ново изчисляване на средномесечния доход и да прецени предпоставките на чл. 2, ал. 1 от Наредбата, след като редуцира размера на получената издръжка. Съгласно § 1, т. 11 от ПЗР на Закона за социално подпомагане социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. В настоящия случай не е извършена необходимото проучване на документация, за да стигне административния орган до фактическото положение на В. относно реалните доходи, получени от задължение за издръжка на дете, а не дължимите такива. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП изисква установяването на фактите и обстоятелствата от значение за заявеното право на социална помощ, да бъде извършено в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация от социален работник, който извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. В случая административният орган не е изследвал действително получените доходи. Вместо това служителите са подходили формално, при все че от обективна страна не е съществувала пречка за провеждане на социална анкета, при която да се установят всички обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка. От изложеното явства, че тезата, която се силеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразната заповед и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на ответната страна В. В., за присъждане на адвокатско възнаграждение (платимо от касационния жалбоподател), е основателно. Страната е представлявана от адвокат и искането е направено своевременно. Следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 200 лв., определено съгласно списък на направените разходи по чл. 78 от ГПК по договор за правна защита и съдействие от 16.05.2016 г. по настоящето административно дело пред ВАС. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като в случая е налице приложното поле на чл. 143 във връзка с чл. 228 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,