Решение № 317 от 10.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 335/2009 г.

Решение № 317 от 10.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 335/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна присъда по внохд. № 166/2009 г. на Окръжен съд гр. В. е подадена касационен протест от Окръжна прокуратура гр. В., с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. В съдебно заседание, протеста се поддържа от представителят на Върховната касационна прокуратура. Подсъдимата М. Т., лично и чрез защитника си е на становище присъдата, като правилна и законосъобразна да се остави в сила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 9.04.2009 г. постановена по внохд. № 166/2009 г. на Окръжен съд гр. В. е отменена присъда по нохд. № 449/2008 г. на Районен съд гр. К. и вместо това подсъдимата М. Т. И., е призната за невиновна на 24.03.2008 г. в гр. К., в качеството си на длъжностно лице, в кръга на службата си да е съставила официален документ, в който да е удостоверила неверни обстоятелства, с цел този документ да бъде използван като доказателство за тези обстоятелства и същия е използван, поради което и на основание чл. 304 НПК е оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл. 311, ал. 1 НК. С посочената по горе присъда на Районен съд гр. К., подсъдимата е призната за виновна по обвинението по чл. 311, ал. 1 НК, за което и при условията на чл. 55, ал. 1т. 2 б. Б НК е осъдена на пробация. ПО ПРОТЕСТА на Окръжна прокуратура гр. В. Основното оплакване в протеста е за допуснати, при постановяване на въззивната присъда, съществени процесуални нарушения по оценка на доказателствата, при което били игнорирани доказателства и доказателствени средства, изградени изводи изцяло на обясненията на подсъдимата дадени пред въззивния Съд, които са вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се. Доводите са основателни. За да признае подсъдимата за невиновна, въззивния Съд е приел, че " подсъдимата притежава качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1б. Б НК. В това си качество е била компетентна да издава официални удостоверителни документи, които са от естеството да служат, като доказателство за отразените в тях факти...подписала е процесната кантарна бележка и няма спор, че удостоверените в кантарната бележка данни са обективно неверни." Приел е, че от обективна страна всички признаци на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК са налице,"но по делото не са налице достатъчно убедителни доказателства, установяващи виновно поведение от страна на подсъдимата, т.е. не е доказана субективната страна на престъпния състав". Извода касаещ субективната страна на престъплението извършено от подсъдимата И. е напълно произволен, тъй като липсват съображения, на коя доказателствена основа е направен. Въззивният съд е посочил, че "обективните критерии, които разкриват същината на умисъла на под. И....не са достатъчни да се приеме, че тя е знаела или целяла извозването на медни и алуминиеви отпадъци вместо скрап..". Кои обективни критерии има предвид Съдът, остава неясно, защото в мотивите не се съдържа обсъждане в тази насока. Вярно е, че за да е налице отговорност по престъпния състав по чл. 311, ал. 1 от НК е необходим "пряк умисъл", но отричането му по посочения начин от въззивния Съд е съвсем недостатъчно. Цитатът е достатъчен, за да се илюстрира, че Съдът очевидно е възприел изцяло обясненията на подсъдимата, дадени пред него без да ги съпостави с останалите доказателства събрани по делото, което е процесуално недопустимо. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, намира постановената присъда при съществени процесуални нарушения и в нарушение на закона, а подадения протест основателен. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3 т 2 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение