Решение № 9836 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4351/2012 г.

Решение № 9836 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4351/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Маргарита Данова Петкова от гр. Плевен против решение № 132 от 02.03.2012 г., постановено по адм. дело № 876/2011 г. по описа на Административния съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 52 от 12.09.2011 г. на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Плевен и потвърденото с него разпореждане № 60 от 30.06.2011 г. на ръководителя отдел "Пенсионно осигуряване" при същото управление. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В с. з. касатора Маргарита Данова Петкова лично и чрез надлежно упълномощен представител поддържа касационната жалба. Подробни съображения в подкрепа на доводите са развити в представени по делото писмени бележки. Претендират се направените по делото разноски за тази инстанция. Ответникът по касация РУСО - гр. Плевен, в представено по делото становище намира касационната жалба за неоснователна. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административния съд - Плевен е оспореното от Маргарита Данова Петкова, от гр. Плевен, решение № 52 от 12.09.2011 г. на директора на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Плевен, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 60 от 30.06.2011 г. на ръководителя отдел "Пенсионно осигуряване" при същото управление. Това административно производство се е развило след отменително решение постановено по адм. дело № 1089/2009 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отменено предходно решение на директора на РУСО - гр. Плевен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, с дадени задължителни указания. След изпълнение на дадените от съда указания, е изменен размерът на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на касатора и същата е възразила срещу него пред по-горестоящия административен орган. Директорът на РУСО - гр. Плевен е отхвърлил жалбата й с мотивите, че единствено сумата от 2591,90 лева по изпълнителен лист от 20.02.2003 г. представлява осигурителен доход, тъй като тази сума е дължимо трудово възнаграждение на касатора Маргарита Данова Петкова за периодите месец август 1998 г. до месец декември 1998 г. и за месец април 1999 г. до месец юни 1999 г. По отношение на останалите суми, присъдени с представените изпълнителни листи, е прието, че същите представляват обезщетения по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ); чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 33 от Колективния трудов договор (КТД), както и тези представляващи присъдени адвокатски възнаграждения, лихви за забава и деловодни разноски и не следва да се вземат като база при определяне на осигурителния доход на касатора. За да отхвърли оспорването, първоинстанционният съд, е приел, че при постановяване на своето решение, административния орган е приложил правилно материалния закон и е издал един законосъобразен акт. Решението на Административен съд - Плевен, предмет на касационна проверка е правилно. Съдът по същество правилно е обсъдил и основал съдебния акт на относимите доказателства, удостоверяващи фактите от значение за законосъобразността на оспорвания административен акт. При разглеждане на делото Административен съд - Плевен е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими към спора възражения. Не е налице твърдяното в касационната жалба съществено процесуално нарушение от първоинстанционният съд, свързано с необсъждането на всички наведени с първоначалната жалба възражения. Състава на първоинстанционният съд е отчел в решението си обстоятелството че работодателят на касатора - търговско дружество "Нова Плама" АД е бил в несъстоятелност, както и че по делото е изслушана и приета съдебно - счетоводна експертиза, която е дала заключение в няколко варианта. По отношение на експертизата, съдът с оглед всички останали доказателства по делото е възприел в решението си като относимо даденото от експерта първоначално заключение. Също така решението на Административен съд - Плевен не страда от твърдения порок - необоснованост. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, свързани с приложимите към казуса правни норми, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства, Административен съд - Плевен е достигнал до краен правен извод за законосъобразност на процесното решение на директора на РУСО - гр. Плевен като е установил, че то е постановена от компетентен административен орган в рамките на дадените му правомощия и при спазване на материалния закон, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка настоящия касационен съдебен състав намира, че в конкретния казус разпоредбата на § 2 от ПЗР на КСО, на който се позовава касатора е неприложим. Този текст урежда възможността за пенсиониране на лица при по-благоприятният за тях материален закон. Той обаче по никакъв начин не урежда кой стаж се зачита за осигурителен при определяне на размера на следващата се пенсия, което е изрично уредено в действащата към датата на пенсиониране на касатора Маргарита Данова Петкова Наредба за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване. Не са налице твърдяните в касационната жалба съществени нарушения на материалния закон. Основният спор по делото се свежда до това присъдените на касатора Маргарита Данова Петкова от гр. Плевен сума като обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ; чл. 222, ал. 3 от КТ и по чл. 33 от Колективния трудов договор (КТД), както и тези представляващи присъдени адвокатски възнаграждения, лихви за забава и деловодни разноски следва ли да се включат от пенсионният орган при определяне на размера на следващата се пенсия. По този основен спорен по делото въпрос, състава на първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, който изцяло се споделят и от настоящия касационен съдебен състав. В мотивите на обжалваното решение правилно е отразено, че според Наредбата за елементите за възнаграждението, върху които се правят осигурителни вноски - представляваща действащо законодателство към момента на издаване на процесното решение на директора на РУСО - гр. Плевен, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл. 200, 213, 214, чл. 216, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, чл. 220, 221, чл. 222, ал. 2 и 3, чл. 224, 225, 226, чл. 232, ал. 2 и чл. 331 от КТ. Следва също така да се има предвид обстоятелството, че в нито един момент обезщетенията по КТ не са били елемент от трудовото възнаграждение, въз основа на което се изчисляват пенсиите на лицата. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 2, т. 5 и т. 6 от Наредба за елементите на брутното трудово възнаграждение и другите плащания и обезщетения, върху които се правят вноски за държавното обществено осигуряване, действала към момента на пенсионирането на Маргарита Данова Петкова. Следователно за сумите, изплащани по чл. 224, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда - обезщетения за неизползван платен годишен отпуск; за сумите изплащани по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - обезщетение при придобито право на пенсия и за сумите по чл. 33 от Колективния трудов договор - допълнително обезщетения при придобиване право на пенсия, не се дължат осигурителни вноски, не са осигурителен доход и не следва да се включват в осигурителния доход, отразяван в удостоверенията обр. УП-2. Същото се отнася и до присъдените суми по представените изпълнителни листи, с които са присъдени адвокатски възнаграждения, лихви за забава и деловодни разноски. Както правилно е посочил административният съд, тези суми не служат за база при определяне на размера на пенсията, становище което се споделя изцяло и от настоящия касационен състав. В тази връзка е без значение за изхода на делото, обстоятелството дали работодателят на касатора - "Нова Плама" гр. Плевен е било в несъстоятелност към датата на пенсионирането й. Това не е от значение касателно размера на осигурителния доход на касатора Маргарита Данова Петкова и от там и на следващият се размер на пенсията която следва да получи. Също така, включването на сумите за който не се признава осигурителен стаж в списъка на приетите от синдика на "Нова Плама" АД в несъстоятелност вземания, по реда на чл. 687 от Търговския закон (ТЗ), като вземания възникнали въз основа на трудово правоотношение, по никакъв начин не променя техния характер, като такива за който не се дължи внасяне на осигурителни вноски, респективно не формират осигурителен доход по смисъла на закона. Установеното по делото дава основание да се приеме за обоснован изводът на решаващия състав, че административното решение, с което е потвърдено разпореждане № 60 от 30.06.2011 г. на ръководителя отдел "Пенсионно осигуряване" при РУСО - Плевен, е законосъобразно. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена претенцията на касатор за присъждане на направените от нея деловодни разноски, а искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и следва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,