Решение № 12555 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8465/2025 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Рафаилов, срещу решение 6713 от 19.06.2025 г., постановено по адм. дело 39/2025 г. по описа на Административен съд Варна, с което е: 1) отменена по жалба от Б. И. М. заповед РД-Е113-01-2570/13.12.2024 г. на управителя на НЗОК, с която е отказано заплащане на медицинска услуга по заявление с вх. Е113-01-2226 от 13.11.2024 г. за заплащане на лекарствен продукт [заличен текст] 100 mg; 2) изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. Е113-01-2226 от 13.11.2024 г., подадено от Б. И. М., при съобразяване на дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона; 3) осъдена НЗОК да заплати на Б. И. М. направените по делото разноски в размер на 730 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Формулиран е петитум за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на отменената с него заповед, или алтернативно, да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответницата Б. И. М., действаща чрез процесуалните представители адвокат Стоянова и адвокат Манев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, като моли то да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на съдебните разноски, свързани с настоящото производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. По делото не е спорно, че родената на [дата] Б. И. М. страда от [заличен текст], диагностицирано през 2020 г. (когато тя е била на [възраст] т.е. над 18-годишна възраст) чрез генетичен тест. Лечението й с лекарствения продукт [заличен текст] 100 mg е започнало, когато тя вече е била навършила [възраст] възраст, и се е отразило благоприятно на здравословното й състояние. За да й откаже исканото заплащане на обсъжданото лекарство управителят на НЗОК е приел, че не е налице хипотезата на чл. 82, ал. 3, изр. 2 от Закона за здравето (ЗЗдр.) и чл. 1, ал. 3 от Наредба 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредбата), тъй като заявителката е на [възраст] и лечението със заявения лекарствен продукт не е започнало преди навършване на пълнолетие. За да отмени оспорената пред него заповед първоинстанционният съд е приел, че тя издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, понеже в нея не са изложени доводи, свързани с предпоставките, регламентирани в глава трета, раздел І Условия и ред за одобряване и ползване на услугите от лицата над 18-годишна възраст от цитираната по-горе наредба, които разпоредби са приложими към случая. Също така административният орган не е изяснил всички обстоятелства от значение за случая, предвид твърденията, че лечението на редки заболявания на лица, което е започнало след навършване на 18 години, е извън обхвата на Наредба 2/2019 г., което е пряко относимо към изясняване на въпросите кой е приложимият ред за разглеждане на заявлението и съответно кой е компетентен да се произнесе по него. Неправилно органът е разгледал заявлението по реда на процедурата, предвидена за лица под 18-годишна възраст, вместо по тази, по реда на която се одобрява/отказва заплащане на медицински услуги на лица над 18-годишна възраст. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на твърдяните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а доводите на касатора в противната насока не могат да бъдат споделени. В хода на производството пред Административен съд Варна (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея индивидуален административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса писмени доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за казуса факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Установените от съда по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното му вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Въз основа на задълбочената съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал във връзка с приложимата нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед поради съществени нарушения на административно-производствените правила (отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК). При изготвянето на проверявания съдебен акт са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения, някои от които поддържани и пред касационната инстанция. Настоящият съдебен състав се солидаризира с крайния правен извод на първоинстанционния съд и изложените аргументи в негова подкрепа, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 2 от АПК препраща към мотивите на Административен съд Варна. За пълнота във връзка с доводите в касационната жалба следва да се отбележи, че аргументи, базирани на предишни редакции на чл. 83, ал. 3 от ЗЗдр., са ирелевантни за преценката на законосъобразността на процесната заповед, защото всички изменения на относимата нормативна уредба са били в сила преди началото на административното производство и издаването на заповедта, а съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, както е процедирал и решаващият съдебен състав. Органът не е съобразил, че в случая е приложим редът по чл. 82, ал. 1а от ЗЗдр., който не обвързва заплащането на лечението с възрастта на лицето или с времето на провеждане на лечението, като изрично предвижда възможност за индивидуално одобрение на заплащането на лечението на [заличен текст] заболявания. Освен това, съдът правилно е преценил вида на заявената услуга като такава за заплащане на рядко заболяване на лице, диагностицирано след навършване на 18-годишна възраст и с оглед на това е разгледал действията на административния орган, който неоснователно се е позовал на предварително зададеният непълен образец на заявление, недопустимо ограничаващ приложното поле на закона. Представената по делото медицинска документация установява по безспорен начин както необходимостта на пациентката от лечението с процесното лекарство, така и ефективността му. В случая органът не е извършил проверката, предвидена в чл. 46, ал. 1 от Наредба 2/2019 г. При установените в първоинстанционното съдебно-административно производство правнозначими факти процесната заповед материално законосъобразно е била отменена, като съдът се е съобразил и с практиката на Върховния административен съд по сходни случаи. Деловодните разноски също са присъдени коректно, предвид изхода на спора по главния петитум на първоначалния жалбоподател. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него заповед, не може да бъде възприета. Като е уважил подадената до него жалба като основателна, Варненският административен съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора искането на ответницата по касация за присъждане на направените деловодни разноски за настоящия процес, които са доказани в размер на 360 лв., заплатени за адвокатско възнаграждение на упълномощен да представлява страната в това производство адвокат, се явява основателно и следва да бъде уважено. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо и изреч. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение