Решение № 10738 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12659/2012 г.

Решение № 10738 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12659/2012 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Марийка Златкова Петрова и Валентин Недков Томов, с. Кардам, община Попово, ул. "Райко Даскалов" № 6 срещу заповед № РД-14-129 от 12.07.2012 г. на министъра на образованието, младежта и науката.

С оспорената заповед, издадена на основание чл. 10, ал. 6 от Закона за народната просвета, министърът закрил основно училище "Любен Каравелов", с. Кардам.

Жалбоподателите считат обжалваната заповед за незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на целта на Закона за народната просвета - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 5 АПК. Заповедта не отчита, че основната цел на закона е да осигури реализация на правото на образование на лицата до 16-годишна възраст. Закриването на училището считат, че ще доведе до лишаване от право на образование на значителен брой деца, тъй като пренасочването им за обучение в друго населено място е нецелесъобразно и особено тежко. Сочат, че в училището се обучават много деца от т. нар. "калдарашка ромска група", традициите и начина на живот, на която трудно биха се съгласували с изискването да изпратят непълнолетните си деца, особено момичета, да се обучават в друго населено място. Заповедта не отчита също, че намаляването на разходите за образователна администрация ще доведе до увеличаване на разходите на засегнатото население. Твърдят, че заповедта засяга интересите на широк кръг лица и е било задължително да бъде обсъдена и съгласувана с тях, нещо, което не е направено нито от общинския съвет, нито от регионалния инспекторат, нито от назначената от министъра комисия. Засегнатите семейства разбрали за издадената заповед едва месец преди започване на учебната година.

В представена по делото писмена защита сочат, че никакво административно решение, включително такова, взето при оперативна самостоятелност, не следва да води до дискриминация на расов или етнически признак. Сочат, че съгласно чл. 53 от Конституцията и чл. 2 от протокол първи към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) никой не може да бъде лишен от право на образование. Това право е свързано не само с предпочитанията, но и с обективните възможности за достъп до образование и изисква административният орган да положи такива усилия за вземане на решение за закриване на училище, че да гарантира в максимална степен равни възможности на учениците. Сочи, че изискването за справедливост предполага гаранции, че една обществена група не е немотивирано поставена в по-неблагоприятно или по-благоприятно положение от друга. Сочи също, че липсата на мотиви представлява нарушение на изискването за форма и на административнопроизводствените правила и води до извод за нарушение на чл. 6 АПК.

Излагат подробно фактите по случая и правят следните изводи досежно оспорената заповед: липсват мотиви; липсват критерии; липсва разглеждане на алтернативи; налице е дискриминационно отношение, тъй като са пренебрегнати данните за населението на отделните селища на общината; потресаващо, неразумно, безотговорно и вредоносно за много деца решение на общинския съвет основано на преценката за липса на ученици при значително по-голямо население, ученици и деца в предучилищна възраст; необсъждане на данните за етническия състав на населението на с. Кардам; необсъждане на специфичната необходимост от интеграция на децата от небългарски произход; неотчетен резултат от външно оценяване; липса на сравнение на разходите на общините за всяко от селските училища.

Считат, че необсъждането на изложените факти и обстоятелства от министъра на образованието, младежта и науката е довело до нарушаване на материалния закон - Конституцията, Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Закона за народната просвета, Закона за защита от дискриминация, и до нарушение на административнопроизводствените правила.

Жалбоподателите молят съда да отмени обжалваната заповед. Жалбоподателите се представляват от адв. Александър Кашъмов и адв. Даниела Михайлова, Софийска адвокатка колегия.

Ответникът по жалбата - министърът на образованието, младежта и науката, счита жалбата за неоснователна. Твърди, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, и при съобразяване на материалния закон. Сочи, че процедурата по чл. 12, ал. 2 и 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (ППЗНП) е спазена. Излага подробно фактите по делото и въз основа на тях прави извод, че броя на учениците не съответства на изискванията на Наредба № 7 от 29.12.2000 г. за определяне на броя на паралелките и групите и броя на учениците и на децата в паралелките и в групите на училищата, детските градини и обслужващите звена (Наредба № 7). Сочи, че водещ мотив при вземане на решение е качеството на образователно-възпитателния процес, който подготвя успешната реализация на учениците. Сочи, че целта на Закона за народната просвета е да обезпечи правото на образование като следва да се отчита, че вяска образователна система отговаря на конкретни обществени потребности. В условията на ограничен финансов ресурс, при отчитане на демографския и регионалния фактор, оптимизацията на училищната мрежа цели запазване и подобряване на образователно-възпитателния процес. Поради това счита, че оспорената заповед съответства на целта на закона. Уточнява, че Националната програма "Оптимизация на училищната мрежа" не отменя регламентираната процедура за промени в училищната мрежа по чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета (ЗНП) и чл. 12, ал. 2 и 4 ППЗНП. Сочи, че представените в хода на съдебното производство доказателства установяват законосъобразността на обжалваната заповед. Моли съда да я остави в сила. Ответникът се представлява от юрисконсулт Росица Варадинова.

Върховният административен съд счита жабата за допустима -подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Оспорваната заповед е публикувана в Държавен вестник, бр. 56 от 24.07.2012 г. Жалбата е подадена по пощата на 4.08.2012 г. С определение № 1838 от 7.02.2013 г., постановено по административно дело № 944/2013 г., Върховният административен съд, петчленен състав, приел, че за жалбоподателите е налице правен интерес от оспорване на заповедта.

За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна:

1. Село Кардам, община Попово, се намира на около 6 км от гр. Попово. По данни на Националния статистически институт (http:/www. nsi. bg/otrasal. php?otr=19) към 01.02.2011 г. населението на селото е 1 532 души като във възрастовата група 0 до 4 години са били 84, във възрастовата група от 5 до 9 години са били 79, а във възрастовата група от 10 до 14 години - 90. От населението на селото 510 човека са се самоопределили с българска етническа принадлежност, 134 с турска и 281 с ромска.

1. Училище "Любен Каравелов" в с. Кардам е основно по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 3 ЗНП, даващо основна степен на образование, обучаващо в дневна форма при целодневна организация.

1. На 11.04.2012 г. общински съвет Попово взел, на основание чл. 10, ал. 6 ЗНП, чл. 12, ал. 2 и 4 ППЗНП и Наредба № 7, решение № 88 за закриване на основно училище "Любен Каравелов": Решението било взето:

а) чрез поименно гласуване - от 29 общински съветника, присъствали 27, "за" гласували 16, "против" - 2 и "въздържал се" - 9;

б) по докладна записка на кмета на общината, в която било посочено, че:

е налице трайна тенденция към намаляване на децата, подлежащи на обучение: учебната 2009/2010 г. - 74 ученици; учебната 2010/2011 г. - 64 ученици; учебната 2011/2012 г. - 60 ученици;

през учебната 2011/2012 г. са налице сериозни проблеми по съгласуване на списък-образец № 1 в регионалния инспекторат по образованието;

очаквания брой на учениците през учебната 2012/2013 г. - 57, което не отговаря на изискванията на Наредба № 7 като се очертават само слети паралелки;

финансирането на училището на база брой ученици не позволява финансовото обезпечаване на изпълнението на учебния план;

близкото разстояние до средното училище в града е сериозен мотив за закриване на училището и обучението на учениците в оптимални условия;

в) след становище по докладната записка на постоянните комисии на общинския съвет;

1. На 09.05.2012 г., на основание чл. 12, ал. 2 и 4 ППЗНП, в основно училище "Любен Каравелов" била извършена проверка от регионалния инспекторат по образованието.

1. В становище началникът на регионалния инспекторат по образованието, гр. Търговище, посочил следното:

а) налице е тенденция на намаляване на броя на учениците:

2008/2009 г. - 7 паралелки, 1 слята и 6 маломерни, 100 ученици;

2009/2010 г. - 6 паралелки, 2 слети и 4 маломерни, 74 ученици;

2010/2011 г. - 4 паралелки, 4 слети, 64 ученици;

2011/2012 г. - 5 паралелки, 3 слети, 2 маломерни с по 9 ученици, 60 ученици по списък-образец № 1, 55 ученици реално посещаващи училището; като в I клас - 7; II клас - 4; III клас - 3; IV клас - 11; V клас - 7; VI клас -6; VII клас - 9; VIII клас - 8;

прогноза за 2012/2013 г. - 8 ученици в първи клас;

б) осъществяването на учебния процес в слети паралелки затруднява постигането на очакваните резултати; обучението не отговаря на съвременните изисквания и учениците не получават качествена подготовка;

в) след въвеждането на единен стандарт и прилагането на системата на делегирани бюджети от 2008 г. е налице недостиг на финансови средства; с полагащите се средства по стандарта, въпреки дофинансирането от първостепенния разпоредител с бюджетни кредити и предприетите от директора мерки цялостната издръжка се затруднява;

г) учениците се пренасочват към основно училище "Св. Климент Охридски" в гр. Попов, което е средищно, има създадени условия за целодневно обучение и столово хранене на пътуващите;

д) община Попово има готовност да осигури транспорт за безплатно извозване на учениците до приемащото училище;

1. На 14.06.2012 г. експертната комисия по чл. 14 ППЗНП дала становище за закриване на основно училище "Любен Каравелов".

1. На 12.07.2012 г. министърът на образованието, младежта и науката издал заповед № РД-14-129, с която на основание чл. 10, ал. 6 ЗНП и чл. 12, ал. 2 и 4 ППЗНП, по предложение на кмета и решение № 88 по протокол № 9 от 11.04.2012 г. на общински съвет Попов, закрил основно училище "Любен Каравелов", с. Кардам.

В хода на съдебното производство ответникът представи:

1. Контролна карта № КМД-04-163-4 от 14.11.2011 г. за извършена проверка на присъствието на учениците, в която е посочено:

II клас - 3 ученици по дневник - 3 отсъстващи - няма причина за отсъствие;

IV клас - 12 ученици по дневник - 1 отсъстващ - на зъболекар;

V клас - 8 ученици по дневник - 1 отсъстващ - болен;

VI клас - 8 ученици по дневник - 2 отсъстващи - в чужбина; по семейни причини;

VII клас - 10 ученици по дневник - 3 отсъстващи - семейни причини, в чужбина, няма информация;

VIII клас - 9 ученици по дневник - 1 отсъстващ - болен;

Към датата на проверката 23 ученици са с повече от 5 неизвинени отсъствия като има със 101, 95, 45, 41, 39 и др.;

Към датата на проверката 18% от учениците не са посещавали училището.

1. Списък на учениците с неизвинени отсъствия за м. октомври 2011 г. - 11 ученици с отсъствия между 6 и 91.

1. Справка за броя на учениците в основните училища в община Попово за учебните 2006/2007 г., 2007/2008 г., 2008/2009 г., 2009/2010 г., 2010/2011 г., 2011/2012 г.:

гр. Попово - "Любен Каравелов" - 518; 513; 498; 481; 482;

гр. Попово - "Н. Й. Вапцаров" - 574; 558; 533; 542; 516; 499;

гр. Попово - "Св. Климент Охридски" - 373; 357; 377; 318; 299; 296;

с. Зараево - "Св. св. Кирил и Методий" - 109; 105; 99; 99; 86; 86;

с. Ломци - "Христо Ботев" - 176; 180; 170; 139; 118; 116;

с. Славяново - "Васил Левски" - 103; 96; 84; 83; 83; 78;

с. Водица - "Отец Паисий" - 112; 109; 107; 101; 91; 91;

с. Кардам - "Любен Каравелов" - 100; 116; 107; 81; 66; 61;

с. Садина - "Христо Ботев" - 68; 60; 50; 41; 42; 52;

с. Светлен - "Антон Страшимиров" - 182; 159; 205; 196; 194; 190;

1. Справка за резултатите от националното външно оценяване за учебната 2011/2012 г. - от десет училища в община Попово средният успех на учениците от училище "Любен Каравелов", с. Кардам е за:

а) IV клас - 11, 69, който резултат е седми (първи резултат 17, 42, последен 10, 3);

б) VII клас - 13, 17, който резултат е шести (първи резултат 21, 72, последен - 10, 75);

1. Справка за резултатите от проведения в периода 17.09. -19.10.2012 г. мониторинг на посещаемостта, която сочи средна посещаемост на ден 12 ученици.

1. Резултати от проверка на регионалния инспекторат към 11.01.2013 г.:

а) учебната 2011/2012 г. от I до VII клас завършили 45 ученици, които подлежат на задължително образование;

б) от тях 21 се преместили в основно училище "Св. Климент Охридски", гр. Попово; 8 се преместили в основно училище "Любен Каравелов", гр. Попово; 2 ученици напуснали страната; 1 е подлежащ, но неприбран в училище;

в) на 15.09.2012 г. учениците били 18;

г) към 02.02.2013 г. броят на учениците по паралелки бил:

I клас - 4; II клас - 2; III клас - 1; IV клас - 2; V клас - 2; VI клас - 3; VII клас - 2 и VIII клас - 3 или 9 в начален етап и 10 в прогимназиален етап като на 21.03.2013 г. един ученик напуснал училище, поради напускане на страната;

д) по данни на кметството регистрирани са 20 деца, подлежащи за I клас през следващата учебна година, от които 19 в чужбина;

В хода на съдебното производство жалбоподателите представиха:

1. Извадка от данните на Националния статистически институт от последното преброяване на населението - 01.02.2011 г., досежно населението по области, общини, населени места и възраст и населението по области, общини, населени мета и самоопределение по етническа принадлежност с данните по т. 1.

1. Извадка от електронния сайт bgmaps установяваща разстоянието между с. Кардам и гр. Попово - 6, 4 км. и с. Светлен и гр. Попово - 6, 4 км.

Съдът, при така установените факти и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Марийка Петрова и Валентин Томов за неоснователна по следните съображения:

Видно от установените по делото факти оспорената заповед е издадена от компетентен орган - министърът на образованието, младежта и науката е визирания в чл. 10, ал. 6 ЗНП орган с правомощие да закрива общинско училище. От формална гледна точка са спазени и изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Спазено е и специалното административно производство визирано в чл. 12, ал. 1, 2 и 4 ППЗНП - решение на общинския съвет, предложение на кмета до министъра на образованието, младежта и науката, проверка на регионалния инспекторат, становище на регионалния инспекторат, становище на експертната комисия по чл. 14 ППЗНП, заповед на министъра. Тези обстоятелства са безспорни по делото и страните не спорят по тях.

Спорът по делото фактически е досежно пълнотата и обосноваността на мотивите на органа за закриване на училището и с оглед на това за приложението на материалния закон. Жалбоподателите твърдят, че органът постановил решението си, без да обсъди и оцени всички относими факти и обстоятелства и това довело до неправилно приложение на материалния закон и в частност до нарушаване на правото на образование. Това налага първо да се установи съдържанието на правото на образование и с оглед на това да се прецени нарушено ли е то с оспорената заповед.

Съгласно чл. 53, ал. 1 от Конституцията всеки има право на образование, а съгласно чл. 2 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи никой не може да бъде лишен от правото на образование. Европейският съд по правата на човека в своята трайна практика приема, че правото на образование е възможността на едно лице да се възползва от средствата за обучение, които съществуват към определен момент (решение от 23.07.1968 г., Belgian Linguistic Cases). Т. е. правото на образование е правото на достъп до образование. То не е право на образование в едно точно определено учебно заведение, тъй като най-малкото поради своята същност образованието в различните си възможности, за да бъде ефективно осъществено, изисква наличие на определени предпоставки.

В същото време обаче правото на образование, като конституционно гарантирано право и като право, което държавата се е ангажирала да гарантира чрез конвенцията, безспорно предполага определено ниво на държавно регулиране - в противен случай държавата няма да изпълни задължението си по основния закон и по конвенцията да обезпечи, да осигури упражняването на правото. Следва да се посочи, че наред с правото на образование конституционният законодател е установил в ал. 2 на чл. 53 и задължителност на училищното обучение до 16 годишна възраст. По този начин, за да осигури изпълнението на друга своя цел - постигането на определено ниво на грамотност, конституционният законодател е обвързал за лицата до 16 годишна възраст правото със задължението. Това означава, че и задълженията на държавата са да осигури правото и задължението на лицата до 16 годишна възраст на образование.

За да изпълни ефективно това си задължение държавата трябва да създаде условия, които да дават равни възможности на всеки, и в частност на всеки до 16 годишна възраст, да упражни правото си и да изпълни задължението си. С оглед на това основателни са доводите на жалбоподателите, че за да е законосъобразна заповедта на министъра на образованието, младежта и науката трябва да е постановена след обсъждането на множество факти и обстоятелства, които в своята съвкупност биха обосновали законосъобразността на взетото решение за закриване на едно училище, т. е. биха доказали, че това решение не накърнява равните възможности за достъп до образование.

Какво показват фактите по делото?

Процедурата, която законодателят е предвидил, за да се стигне до закриването на едно общинско училище, е проявление от една страна на независимостта на местното самоуправление, а от друга, на конституционното задължение на държавата да упражнява контрол върху образованието - чл. 53, ал. 6 от Конституцията. С оглед на това изключително отговорни за законосъобразността на акта на закриване са преценката и мотивите на общинския съвет. Общинският съвет е органът, комуто Конституцията е възложила задължението да осъществява местното самоуправление и той е този, който като пряко избран от населението се очаква, че в най-голяма степен изразява неговите интереси. Той е този, който отговаря за образованието в общината - чл. 17, ал. 1, т. 3 от Закона за местното самоуправление и месната администрация (ЗМСМА), и който най-добре е запознат с нуждите на населението, с неговите възрастови, етнически, религиозни, културни специфики. За това законодателят е възложил именно на него инициативата за започване на производството по закриване на общински училища. Той е този, който най-добре може да прецени потребностите от основно училище в рамките на общината.

В случая общинският съвет се задоволил да обсъди съответствието на законовите нормативи за образуване на паралелки и за броя на учениците в тях преди да вземе решението си за закриване на училището в с. Кардам. Факта, че общинските съветници познават (предполага се) добре осемте населени места в общината, в които има основни училища, факта, че познават населението и неговите специфични изисквания и потребности, факта, че знаят много добре колко е разстоянието от гр. Попово до всяко от селата с основно училище или че знаят броя на учениците и тенденцията на движението им, както и броя и възрастовите граници на населението на общината не ги освобождава от задължението да изложат всички тези релевантни за решението им обстоятелства. Безспорно община Попово не е от най-големите общини в страната. С нейното население от 28 775 души (по данни на Националния статистически институт, извлечението представено от жалбоподателите) и седем населени места извън общинския център гр. Попово, в които има основни училища, е логично общинските съветници да са наясно с посочените факти и обстоятелства. Но те упражняват власт и това изисква решенията им да бъдат мотивирани. Мотивирани с всички относими за конкретния въпрос факти и обстоятелства. Не е необходимо акта за затваряне на едно общинско училище да стане предмет на съдебно дело, за да се съберат по него релевантните доказателства.

Тъй като решението за закриване на едно общинско училище е акт, резултат на сложен фактически състав - последователно извършвани правни действия, то задължение на министъра на образованието, младежта и науката е, когато е сезиран с предложение по чл. 10, ал. 6 ЗНП, да прецени то достатъчно обосновано ли е, съобразено ли е с всички относими факти и обстоятелства и едва ако прецени, че то е мотивирано, обосновано, съответно на релевантните за упражняване на правото на образование на децата в съответното населено място факти и обстоятелства да пристъпи към преценката му от гледна точка на държавните изисквания, т. е. да съчетае интересите на местното самоуправление с държавния интерес.

В случая общинският съвет в решението си не обсъдил посочените по-горе относими към решението му факти и обстоятелства. Регионалният инспекторат по образованието извършил необходимите проверки и прецизно установил, че първо, е налице ясна тенденция на намаляване на броя на учениците в училището (т. 5, б. "а"). Второ. Установил, че учениците се пренасочват към средищно училище в гр. Попово (т. 5, б. "г"). Трето. Установил недостиг на финансови средства за нормално протичате на учебния процес, въпреки усилията на директора и субсидиите от държавния бюджет (т. 5, б. "в"). Четвърто. Установил готовност на общината да превозва безплатно учениците до училища в гр. Попово (т. 5, б. "д"). И пето. Установил маломерност на паралелките и необходимостта от сливането им в степен, която поставя под съмнение качеството на образованието (т. 5, б. "б"). А отговорността на държавата за качеството на образованието е конституционно задължение. Въз основа на това подкрепил решението на общинския съвет.

Следващият орган в производството, който направил преценка на решението на общинския съвет и на становището на регионалния инспекторат е експертната комисия по чл. 14 ППЗНП. Правомощията на експертната комисия по отношение на закриването на общинските училища са твърде ограничени. Член 14 ППЗНП сочи, че министърът назначава експертна комисия за оценяване на предложенията за закриване на общински училища, но в същото време ал. 2 на чл. 14 сочи, че това тя прави на основание критериите по чл. 10 и изискванията по чл. 12. Критериите по чл. 10 ППЗНП са досежно начина на финансиране на държавни училища и държавните обслужващи звена с национално значение - ал. 3 и 4.

Единственото, което е относимо за общинските училища е възможността училищата по чл. 10, ал. 3, т. 1 и 2 ЗНП да бъдат финансирани и от общинския бюджет. Но това не са критерии за оценяване на необходимостта, възможността, основателността на предложението за закриване на едно общинско училище. Член 12 ППЗНП определя елементите на сложния фактически състав, които в своята съвкупност осъществяват производството по закриване на общинско училище чрез издаването на акта на министъра. Т. е. експертната комисия извършва само формален контрол за спазване на визираните в чл. 12, ал. 1 и 4 ППЗНП обстоятелства. Липсата на някой от елементите на производството по чл. 12, ал. 1 или на елементите на предложението по ал. 4 е основание експертната комисия да изготви отрицателно експертно становище по предложението за закриване на общинското училище. Експертната комисия (независимо от наименованието й) няма правомощия да проверява и установява експертно релевантните за закриване на общинското училище обстоятелства.

При така установените факти, обстоятелства и компетентност на участващите в производството органи министърът на образованието, младежта и науката издал оспорваната заповед. Видно е, че в нея не са отразени релевантни за законосъобразността й факти и обстоятелства. Това прави обоснован довода на жалбоподателите, че заповед не е мотивирана.

В хода обаче на съдебното производство ответникът представи доказателства, които преценени в своята съвкупност правят извода му обоснован и съответен на материалния закон. Органът представи доказателства за броя на учениците в десетте основни училища в община Попово (виж т. 10) в рамките на последните шест учебни години. От анализа на тази информация е безспорно видно, че училището в с. Кардам е училището с най-рязък спад на броя на учениците - от 100 в учебната 2006/2007 г. на 66 в учебната 2010/2011 г., съответно 61 в началото на учебната 2011/2012 г., т. е. намаление с 39%. Останалите основни училища, извън гр. Попово, които безспорно не са съпоставими с училищата в селата, са с по-малък процент на намаляване на броя на учениците в рамките на шестгодишния период - училището в с. Ломци с 35% (2006/2007 г. 176 ученици - 2011/2012 г. 116 ученици), в с. Славяново с 25% (103 - 88), с. Садина с 23, 5% (68 - 52), с. Зараево с 21, 1 % (109 - 86), с. Водица 18, 75% (112 - 91), а училището в с. Светлен дори увеличило броя на учениците. Следователно от седемте основни училища в общината извън общинския център училището в с. Кардам е това, което в рамките на шестгодишен период е намалило най-много броя на учениците. Това е обективен факт с пряко отношение към законосъобразността на заповедта.

Органът представи и доказателства за фактическата посещаемост на учебните занятия в училището в с. Кардам. От проведената на 14.11.2011 г. контролна проверка е видно, че 23 от общо 61 ученици имат повече от пет неизвинени отсъствия като някои от тях имат 101, 95, 45, 41, 39 неизвинени отсъствия, което отчетено към датата на извършване на проверката означава сериозен брой ученици, които фактически не посещават училището. 18% непосещавали училище е твърде голям процент и прави твърдяния брой ученици в училището фактически не коректен.

Ответникът представи и списък на учениците с отсъствия за м. октомври 2011 г. 11 ученици са с между 6 и 91 отсъствия, което е факт, потвърждаващ горния извод.

Ответникът представи и справка за резултатите от националното външно оценяване за учебната 2011/2012 г. От справката е видно, че училището в с. Кардам на външно оценяване е седмо по успех на учениците от IV клас и шесто по успех на учениците от VII клас измежду десетте училища в общината. Този факт безспорно доказва качеството на образованието, а както бе посочено основна грижа на държавата е предоставянето не въобще на образование, а на образование, съответстващо на определен стандарт.

Ответникът представи и резултатите от проведения в периода 17.09. - 19.10.2012 г. мониторинг на посещаемостта на училището в с. Кардам и резултатите от проверката на 13.01.2013 г., но съдът не ги обсъжда, тъй като това са факти и обстоятелства, настъпили след издаването на оспорената заповед и нямащи отношение към законосъобразността й.

Наред с така представените от ответника доказателства следва да се обсъдят и представените от жалбоподателя доказателства за отдалечеността на с. Кардам от гр. Попово. Видно от доказателствата по делото е безспорно, че с. Кардам е на 6, 4 км от гр. Попово. Тези доказателства са ноторни факти, общодостъпни, и точно такива са и фактите за отдалечеността на останалите села до гр. Попово. Поради това и поради относимостта на тези ноторни факти към предмета на спора съдът установи, че с. Кардам е разположено най-близко до гр. Попово - на 6, 4 км. На толкова е разположено и с. Светлен, но училището там е единственото, което е увеличило учениците си. Единственото училище, което има по-малък брой ученици от това в с. Кардам е това в с. Садина, но с. Садина е отдалечено на 18, 4 км. от гр. Попово, т. е. близо три пъти по-далеко. Това неминуемо рефлектира върху обосноваността на решението най-малкото поради икономическите разходи за транспортиране на учениците до гр. Попово (а вероятно и до друго близко училище, ако е възможно приемането на учениците с оглед капацитета на материалната база).

От представените от жалбоподателите доказателства досежно населението в населените места на община Попово е видно също, че с. Кардам е населеното място с най-многобройно население след гр. Попово (виж т. 1). Но сам по-себе си този факт не е основание за запазване на училището. При отчитане на останалите посочени по-горе факти броя на неселението не би могъл да обоснове автоматично необходимост от запазване на училището.

От представените от жалбоподателите доказателства по делото е видно, че по етническа принадлежност, на база на самоопределение, населението на с. Кардам е съставено от представители на три етнически групи - българи, турци, роми (виж т. 1). Жалбоподателите твърдят, че оспорената заповед не е съобразена с начина на живот и културните традиции на част от ромите (калдарашка ромска група). По принцип би могло заповедта, макар и привидно еднаква спрямо представителите на трите етнически групи, по едни или други причини да бъде с много по-негативни последици за правото на достъп до образование на представителите на една етническа група или на част от нея. Но жалбоподателите само твърдят този факт без по делото да са ангажирани доказателства, които позволяват установяване на prima face дискриминация. Няма нито едно доказателство, първо, че такава група роми живее в с. Кардам. Второ, че деца от тази етническа група се обучават в училището. Трето, за твърдяните културните традиции на тази група, които "трудно биха се съгласували с изискването да изпратят непълнолетните си деца да се обучават в друго населено място". И четвърто, че е налице по-неблагоприятно положение. Недоказването на prima face дискриминация не дава основание да се прехвърли доказателствената тежест на ответника за доказване на ненарушаване на правото на равно третиране.

Видно от изложеното оспорената заповед, в т. ч. приобщените към нея актове, действително не съдържа анализ на всички относими факти и обстоятелства. По принцип непълнотата на мотивите е нарушение, което тогава, когато не дава възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност на акта, е основание за неговата отмяна. Но в случая представените от ответника в хода на съдебното производство доказателства дават възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност на заповедта. Установените с представените доказателства факти безспорно доказват, че макар и недостатъчно мотивирана оспорената заповед е съобразена с всички обективно съществуващи и релевантни за законосъобразността й факти и обстоятелства. Това прави от една страна допуснатото нарушение несъществено, тъй като не е повлияло на резултата, а от друга, прави акта съответен на материалния закон.

Видно от изложеното релевираните от жалбоподателите доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед са неоснователни. С оглед на проведеното в съдебното производство доказване оспорената заповед не е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е съобразена с материалноправните разпоредби, поради което жалбата на Марийка Петрова и Валентин Томов следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд