Решение № 12702 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9521/2012 г.

Решение № 12702 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9521/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Плевен, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Елеонора Валентинова Радулова, срещу решение № 406 от 26.06.2012 г. по адм. дело № 262/2012 г. на Административен съд - гр. Плевен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

I. История на правния спор, разрешен с оспореното съдебно решение:

1. С разпореждане № 4802033967 от 20.04.2006 г. (имащо и № 23 от същата дата) длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУСО - гр. Плевен е отпуснало, считано от 24.02.2006 г., лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО на Тодор Атанасов Ангелов от същия град. Пенсията е определена при 4 години 4 месеца и 28 дни осигурителен стаж от първа категория, 15 години 9 месеца и 19 дни осигурителен стаж от втора категория и 14 години 10 месеца и 1 ден осигурителен стаж от трета категория или всичко 41 години 11 месеца и 9 дни общ осигурителен стаж превърнат в трета категория.

2. С последващо заявление вх. № 27101 от 23.11.2007 г. Тодор Атанасов Ангелов е поискал да му бъде преизчислена пенсията за осигурителен стаж, придобит след пенсиониране, като е представил удостоверение обр. УП-3 изх. № 039 от 15.10.2007 г. на "МК Плевен" ЕООД за осигурителен стаж за времето от 1.12.2005 г. до 28.08.2006 г. Така удостовереният осигурителен стаж показва, че на датата 6.03.2006 г., когато е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, Тодор Атанасов Ангелов е бил лице в осигуряване, т. е. осигуряването му не е било прекратено. Въпреки това с разпореждане № 37 от 29.11.2007 г. пенсията е изменена за новопридобит осигурителен стаж.

3. Допуснатата грешка обаче е била открита и с разпореждане № 1705 от 01.08.2008 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО отменя разпореждане № 23 от 20.04.2006 г. и всички последващи разпореждания (т. е. и разпореждане № 37 от 29.11.2007 г., с което пенсията е изменена по заявлението с вх. № 27101 от 23.11.2007 г.) и отказва да отпусне на Тодор Атанасов Ангелов лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подаденото от него заявление вх. № 914 от 6.03.2006 г.

4. С друго разпореждане - № 1770 от 08.08.2008 г. - длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО е разпоредило той да възстанови недобросъвестно получената пенсия за времето от 24.02.2006 г. до 22.11.2007 г. Защо до 22.11.2007 г., а не до 1.08.2008 г., на която дата е издадено разпореждане № 1705 за отказ?

Защото по същото време е било в ход друго производство пред длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО по подадено от Тодор Атанасов Ангелов ново заявление за отпускане на пенсия, на което е бил поставен същия вх. номер и същата дата, които има злополучното за него заявление вх. № 27101 от 23.11.2007 г. за преизчисляване на отпуснатата му, считано от 24.02.2006 г. пенсия за ОСВ. Това друго производство е завършило с разпореждане № 2408 от 13.10.2008 г., с което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отпуснало на Тодор Атанасов Ангелов, считано от 23.11.2007 г., лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, определена при 4 години 4 месеца и 28 дни осигурителен стаж от първа категория, 15 години 9 месеца и 19 дни осигурителен стаж от втора категория и 16 години 9 месеца и 20 дни осигурителен стаж от трета категория или всичко 43 години 10 месеца и 28 дни общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория.

5. Тодор Атанасов Ангелов е оспорил разпореждане № 1705 от 1.08.2008 г. (с което длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е отменило разпореждане № 23 от 20.04.2006 г. за първоначално отпускане на пенсия за ОСВ и последващото разпореждане № 37 от 29.11.2007 г., с което пенсията е изменена по първото заявление с вх. № 27101 от 23.11.2007 г.). Тодор Атанасов Ангелов е оспорил и разпореждане № 1770 от 08.08.2008 г., с което длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО е разпоредило той да възстанови недобросъвестно получената пенсия за времето от 24.02.2006 г. до 22.11.2007 г.

С решение № 30 от 12.11.2008 г. директорът на РУСО - гр. Плевен е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил двете разпореждания - № 1705 от 01.08.2008 г. и № 1770 от 08.08.2008 г.

По делото няма данни Тодор Атанасов Ангелов да е оспорил това решение пред съда.

6. На 03.06.2009 г. Тодор Атанасов Ангелов е подал заявление вх. № МП-1454 от същата дата, с което е поискал да му бъде преизчислена пенсията за придобит от него една година осигурителен стаж след пенсиониране. С разпореждане № 59 от 18.06.2009 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е изменило пенсията, като в частта за осигурителен стаж от трета категория е увеличило същия на 17 години 10 месеци и 28 дни и оттук - общия осигурителен стаж, превърнат в трета категория, е увеличило на 45 години и 6 дни.

На 07.04.2010 г. Тодор Атанасов Ангелов е подал заявление вх. № МП-12693 от същата дата, с което е поискал да му бъде преизчислена пенсията за нов, придобит от него, осигурителен стаж след пенсиониране. Длъжностното лице е определило този нов осигурителен стаж като 10 месеца осигурителен стаж от трета категория и с разпореждане № 42 от 26.04.2010 г. е изменило пенсията, като в частта за осигурителен стаж от трета категория е увеличило същия на 18 години 8 месеци и 28 дни и оттук - общия осигурителен стаж, превърнат в трета категория, длъжностното лице е увеличило на 45 години 10 месеца и 6 дни.

През всичкото време - от първоначалното отпускане на пенсията до последното разпореждане - зачетеният осигурителен стаж от първа и втора категория е бил все 4 години 4 месеца и 28 дни от първа категория и 15 години 9 месеца и 19 дни от втора категория.

7. Със жалба вх. № 94 Т-447-1 от 23.07.2010 г. Тодор Атанасов Ангелов е оспорил последното разпореждане № 42 от 26.04.2010 г. с довода, че осигурителният му стаж е "нереално отчетен", защото: осигурителният му стаж от първа категория бил 4 години 5 месеца и 16 дни (т. е. с 18 дни по-голям от зачетения), осигурителният му стаж от втора категория бил 19 години 9 месеца и 28 дни (или с 4 години и 9 дни по-голям от зачетения) и осигурителният му стаж от трета категория до 31.12.2009 г. бил 12 години и 2 месеца. Според Тодор Атанасов Ангелов "разликите в трудовия стаж се явяват поради това, че УП № 30 - 305/15.11.2005 г. от "Етерна" АД за периода 25.09.1973 г. до 08.06.1994 г. е недостоверно."

8. С решение № 35 от 18.08.2010 г. касационният жалбоподател (директорът на РУСО - гр. Плевен) е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел същото, което е приел и с решение № 30 от 12.11.2008 г. (посочено по-горе в т. 5), в чиито мотиви е описал следното обстоятелство: "При подаване на заявлението (за отпускане на пенсия) г-н Ангелов е представил удостоверение обр. 30 изх. № 84 от 09.11.2000 г., издадено от "Метални конструкции-Плевен" за периода 25.09.1973 г. до 01.12.1999 г., който е с прекъсвания. Извършена е служебна процедура с осигурителя "Етерна" АД, гр. Плевен (приемник на ДСО Балканстрой - Плевен) за уточняване различието в длъжностите, вписани в трудовата книжка и образец 84/09.11.2000 г., и уточняване категорията труд за различните периоди. Издадени са нови удостоверения образец 30 № 305/15.11.2005 г. от "Етерна" АД за периода 25.09.1973 г. до 8.06.1994 г. и образец 30 № 218/28.10.2005 г. от "Метални конструкции" Плевен за периода 01.10.1994 г. до 01.12.1999 г. и на г-н Ангелов е зачетен осигурителен стаж както следва.. ." (следва описание на осигурителен стаж от първа, втора и трета категория, идентично на това в разпореждане № 23 от 20.04.2006 г.).

9. С решение № 207 от 26.04.2011 г. по адм. дело № 787/2010 г. Административен съд - гр. Плевен е отхвърлил жалбата на Тодор Атанасов Ангелов срещу решение № 35 от 18.08.2010 г. на директора на РУСО. В мотивите към решението обаче съдът е приел, че:

а) "от данните по делото, в това число от изготвените експертизи, се установява, че за периодите 1.01.1974 г. - 31.12.1974 г.; 1.01.1975 г. - 1.04.1975 г.; 1.06.1975 г. - 1.01.1977 г. и 1.01.1977 г. - 1.07.1977 г., лицето е работило като машинен монтьор, съответно като машинен монтьор - монтажник в цех "Метални конструкции" при ДСО "Балканстрой", чийто правоприемник е "Етерна" АД, издала удостоверението",

б) "има индиции, че... категорията труд за посочените периоди, отразени в т. 2, 3, 5 и 6 от УП 31 № 305/15.11.2005 г., приложено на л. 9 от делото, следва да бъдат приети като втора, а не възприетата от органа трета категория труд", но

в) "въпросът е правен и подлежи на доказване в рамките на производството пред органа, който не обвързан от квалификацията на труда, посочена в удостоверението", защото не може да бъде предмет на това съдебно производство.

Мотивите към съдебното решение завършват с указанието: "Относно поставените в жалбата и разгледани в производството въпроси за признаване на осигурителен стаж към момента на пенсиониране - като време и категория труд, на лицето (т. е. на Тодор Атанасов Ангелов) следва да бъде указана възможността да сезира органа с искане за изменение на размера на пенсията при отчитане на така установените обстоятелства. Актът, с който последният ще се произнесе, ще има за предмет именно посочените обстоятелства, а именно - съобразен ли е от органа при определяне размера на пенсията целият доказан осигурителен стаж, респ. в коя категория труд попада същият. С оглед горното, при евентуално съдебно производство относно законосъобразността на този акт, тези въпроси ще бъдат предмет на разглеждане, респ. по тях съдът ще се произнесе с решението си."

II. Развитие на правния спор, разрешен с решение № 406 от 26.06.2012 г. по адм. дело № 262/2012 г. на Административен съд - гр. Плевен:

1. В изпълнение на дадените му от Плевенския административен съд указания Тодор Атанасов Ангелов с рег. № МП-14057 от 20.05.2011 г. е направил искане на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО да бъде преизчислена пенсията му, като бъде отстранена допуснатата при отпускането й грешка при категоризирането на част от удостоверения от него трудов (респ. осигурителен) стаж. Всъщност следва да се счита, че искането на Тодор Атанасов Ангелов е да се измени влязлото в сила разпореждане № 2408 от 13.10.2008 г., с което му е отпусната, считано от 23.11.2007 г., личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, определена от длъжностното лице при 4 години 4 месеца и 28 дни осигурителен стаж от първа категория, 15 години 9 месеца и 19 дни осигурителен стаж от втора категория и 16 години 9 месеца и 20 дни осигурителен стаж от трета категория или всичко 43 години 10 месеца и 28 дни общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория (виж по-горе т. I. 4.).

С писмо изх. № МП-14057 от 28.05.2011 г. (и последващо напомняне с изх. № 14057 от 26.07.2011 г.) РУСО-Плевен е поискало съдействие от Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), като "бъде извършена проверка на осигурител "Етерна" АД със седалище гр. София и уточнени заеманите (от Тодор Атанасов Ангелов) длъжности и цехове за периода от 25.09.1973 г. до 01.12.1999 г. и при установено различие да бъде изискан нов образец УП-3, отговарящ на разплащателните ведомости."

В отговор на това искане за съдействие е извършена проверка от контролен орган (финансов ревизор), резултатите от която са отразени в констативен протокол вх. № 45 от 03.08.2011 г. така: "Във ведомостите за заплати на работещите в това предприятие е отразено, че Тодор Атанасов Ангелов е работил като:

а) машинен монтьор - монтажник в цех "Строително монтажно отделение" за периода 25.09.1973 г. - 01.11.1973 г.;

б) машинен монтьор - монтажник в цех "Промишленост" за периода 01.01.1974 г. - 06.12.1974 г.;

в) машинен монтьор - монтажник в цех "Промишленост" за периода 01.01.1975 г. - 01.04.1975 г.;

г) машинен монтьор - монтажник в цех "Строително монтажно отделение" за периода 01.04.1975 г. - 01.06.1975 г.;

д) машинен монтьор - монтажник в цех "Метални конструкции" за периода 01.06.1975 г. - 01.01.1977 г.;

е) машинен монтьор - монтажник в цех "Промишленост" за периода 01.01.1977 г. - 01.07.1977 г.;

ж) машинен монтьор - монтажник в цех "Метални конструкции" за периода 01.07.1977 г. - 01.06.1978 г.

2. Осигурителят "Етерна" АД, гр. Плевен, издава ново удостоверение обр. УП-3 с изх. № 43 от 03.08.2011 г., в което трудовият (сега осигурителен) стаж на Тодор Атанасов Ангелов е описан почти идентично с описа му в констативния протокол. Новото удостоверение завършва с волеизявлението: "Настоящият образец УП-3, с изх. № 43/03.08.2011 г., анулира образец УП-3 с изх. № 305/15.11.2005 г."

3. С разпореждане № 35 от 22.08.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е изменило пенсията от датата на отпускането й (23.11.2007 г.) при почти същия осигурителен стаж от първа, втора и трета категория. Разликата е, че при първоначалното отпускане на пенсията осигурителният стаж от втора категория е зачетен в размер на 15 години 9 месеца и 19 дни, а с разпореждането за изменение е зачетен в размер на 15 години 10 месеци и 17 дни или с 28 дни повече, които превърнати в трета категория са 35 дни. Поради това и общият осигурителен стаж, превърнат в трета категория, от 43 години 10 месеца и 28 дни при първоначалното отпускане на пенсията, сега при изменението е с 35 дни по-голям и е определен на 44 години и 3 дни.

С последващи разпореждания № 28 от 25.08.2011 г., № 14 от 29.08.2011 г. и № 40 от 01.09.2011 г. длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО е изменило на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО влезлите в сила разпореждания, с които пенсията за ОСВ на Тодор Атанасов Ангелов е била изменявана по представен от него придобит след пенсионирането му осигурителен стаж.

4. На 3.11.2011 г. Тодор Атанасов Ангелов е подал заявление вх. № МП-29228 от същата дата, с което е поискал да бъде преизчислена пенсията му за нов, придобит след пенсионирането, осигурителен стаж. С разпореждане № 65 от 17.11.2011 г. длъжностното лице е зачело новия осигурителен стаж от 2 години 8 месеца и 23 дни за осигурителен стаж от трета категория. Така целият осигурителен стаж от трета категория става от 16 години 9 месеца и 20 дни на 19 години 6 месеца и 13 дни, а общият осигурителен стаж, превърнат в трета категория от 44 години и 3 дни става 46 години 8 месеца и 26 дни.

5. С жалба вх. № МП-14057 от 27.01.2012 г. Тодор Атанасов Ангелов е оспорил разпореждане № 35 от 22.08.2011 г. и разпореждане № 40 от 01.09.2011 г. с довода: "В издаденото удостоверение от "Етерна" АД, обр. УП-3 № 43/03.08.11 г. отново погрешно е посочен трудовия ми стаж от 01.01.1974 г. до 01.07.1977 г. като труд III категория. Отразеното, че трудът по т. 2, 3, 5 и 6 от удостоверението като трета категория, е неправилно.... Трудовият ми стаж правилно е отразен и изчислен в Удостоверение обр. УП-3 № 84/09.11.2000 г., изд. от Метални конструкции - Плевен и на тая база би трябвало да се изчислява трудовия ми стаж..."

С решение № 8 от 21.02.2012 г. директорът на РУСО е отхвърлил жалбата като неоснователна.

III. Съдебното решение:

1. С посоченото по-горе решение, срещу което е подадена сега обсъжданата касационна жалба на директора на РУСО, Плевенският административен съд е:

а) отменил решение № 8 от 21.02.2012 г. на директора на РУСО - гр. Плевен и потвърдените с него разпореждане № 35 от 22.08.2011 г. и разпореждане № 40 от 01.09.2011 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО;

б) на основание чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и във връзка с чл. 144 АПК е признал за доказано оспорването, направено от жалбоподателя Тодор Атанасов Ангелов, на верността на съдържанието на удостоверение обр. УП-3 № 43 от 3.08.2011 г. на "Етерна" АД като правоприемник на "Метални конструкции" Плевен за периодите 25.09.1973 г. до 1.07.1977 г. и месец ноември 1980 г. по точките в него, както следва:

• по т. 1 - длъжността, която е заемал (Тодор Атанасов Ангелов) е машинен монтьор II разряд, а не машинен монтьор, механик в стр. монт. отдел и периодът е 25.09.1973 г. - 31.12.1973 г., а не 25.09.1973 г. - 1.11.1973 г. и категорията труд също е втора за липсващата част от периода;

• по т. 2 - длъжността, която е заемал (Тодор Атанасов Ангелов) е машинен монтьор II разряд до 01.12.1974 г. и машинен монтьор IV разряд от 1.12.1974 г. до 31.12.1974 г., а не машинен монтьор, механик промишленост; периодът е 1.01.1974 г. - 31.12.1974 г., а не 1.01.1974 г. - 6.12.1974 г. и категорията труд е втора, а не трета;

• по т. 3 - длъжността, която е заемал (Тодор Атанасов Ангелов) е машинен монтьор IV разряд, а не машинен монтьор, механик промишленост и категорията труд е втора, а не трета;

• по т. 4 - длъжността, която е заемал (Тодор Атанасов Ангелов) е машинен монтьор IV разряд, а не машинен монтьор, механик в стр. монт. отдел;

• по т. 5 - длъжността, която е заемал (Тодор Атанасов Ангелов) е машинен монтьор IV разряд, а не машинен монтьор, механик в цех мет. констр. и категорията труд е втора, а не трета;

• по т. 6 - длъжността, която е заемал (Тодор Атанасов Ангелов) е шлосер V разряд, а не машинен монтьор, механик в стр. бриг. пром и категорията труд е втора, а не трета;

• по т. 11 - периодът на заеманата длъжност е 01.11.1980 г. - 01.09.1982 г., а не 01.12.1980 г. - 01.09.1982 г., като категорията труд е първа за целия период.

2. За да постанови този резултат Плевенският административен съд е приел, че:

а) "С оглед установеното от ВЛ (вещото лице Дако Митов Христов), че в разплащателните ведомости не е отразена длъжност, заемана от жалбоподателя, въз основа на същите разплащателни ведомости не могат да се правят изводи относно заеманата длъжност. Удостоверената длъжност в УП-3 № 43/03.08.2011 г. не е посочена въз основа на последните, а както заявява ВЛ, според надписите на папките, в които се съхраняват разплащателните ведомости, като няма доказателства, че тези папки са съставени към момента на съставянето на разплащателните ведомости. Напротив, с оглед на първоначално съставеното УП-3 № 84/09.11.2000 г. може да се предполага, че тези папки са от следващ период. След като единственият първичен документ, в който са посочени длъжностите, заемани от работника, е трудовата книжка, категоризирането на труда следва да бъде извършено в съответствие с последната."

б) За месец ноември 1980 г. и за другите, посочени от вещото лице периоди от време, през които в разплащателните ведомости няма данни за заплащане, също следва да вземе предвид отразеното в трудовата книжка и да бъдат признати за трудов, респ. за осигурителен стаж.

в) като отхвърлил подадената до него жалба и за разпореждания № 28 от 25.08.2011 г. и № 14 от 29.08.2011 г., директорът на РУСО се бил произнесъл "свръх жалба", защото Тодор Атанасов Ангелов не е оспорил тези разпореждания и поради това издаденото от директора на РУСО решение е незаконосъобразно само на това основание.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че решението на Административен съд - гр. Плевен е частично неправилно поради следните съображения:

Спорните периоди трудов стаж са във времевия обхват на Закона за пенсиите (ЗП - отменен с § 12, т. 2 ПЗР на КСО) и на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отменен с чл. 1 на ПМС № 75 от 31.03.1998 г., считано от 1.01.2000 г. - обн., ДВ, бр. 39 от 7.04.1998 г., изм. и доп., бр. 123 от 23.10.1998 г.).

Според чл. 2, ал. 2 ЗП (отм.) Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труда. Това свое правомощие Министерският съвет е изпълнил с приетия от него Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (сега отменен). Началото на прехода - 1990 г. - обаче наложи МС да приеме и други актове по чл. 2, ал. 2 ЗП (отм.). Поради това правилно директорът на РУСО и Плевенският административен съд са възприели, че трудът на работниците, заети в производството на стоманени (метални) конструкции за строителството е от втора категория по т. 26 ПКТП (отм.).

Спорните периоди според жалбоподателя Тодор Атанасов Ангелов са 25.09.1973 г. - 1.07.1977 г. и месец ноември 1980 г. - молба рег. № 940 от 26.03.2012 г. на л. 50 от делото на ПлАС. Липсва обаче уточнение дали спорът е за непризнат от пенсионния орган трудов (осигурителен) стаж или за определената от този орган категория на съответния стаж.

Както се посочи по-горе (т. I. 4.) при първоначалното й отпускане пенсията е била определена при 4 години 4 месеца и 28 дни осигурителен стаж от първа категория, 15 години 9 месеца и 19 дни осигурителен стаж от втора категория и 16 години 9 месеца и 20 дни осигурителен стаж от трета категория или всичко 43 години 10 месеца и 28 дни общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория. В жалбата до Плевенския административен съд Тодор Атанасов Ангелов е направил довод, че трудовият му стаж е 4 години 5 месеца и 16 дни от първа категория (или с 18 дни повече от това, което е приел пенсионния орган; разликата вероятно се дължи на спорния месец ноември 1980 г.), 19 години 9 месеци и 28 дни от втора категория (или с 4 години и 9 месеца повече от зачетеното) и 12 години и 2 месеца от трета категория (или с 4 години 7 месеца и 20 дни по-малко от зачетеното). Въз основа на тези данни може да бъде направен извода, че спорът между страните обхваща:

а) категорията на трудовия (сега осигурителен) стаж по т. 2, 3, 5 и 6 на удостоверение обр. УП-3 изх. № 43 от 03.08.2011 г. на "Етерна" АД;

б) незачетен трудов (осигурителен) стаж за м. ноември и м. декември 1973 г. (т. 1 от посоченото удостоверение), за м. декември 1974 г. (т. 2 от удостоверението) и за м. ноември 1980 г.

Спорът по б. "а" правилно е разрешен от Плевенския административен съд. Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя (чл. 347 КТ) и удостоверява придобития (положения) от него осигурителен стаж (чл. 40, ал. 1 НПОС). При спор за верността или правилността на вписаните в нея обстоятелства следва да бъдат взети предвид изплащателните ведомости (арг. чл. 40, ал. 3 НПОС), наричани още ведомости за заплати. В производството пред Плевенския административен съд обаче е надлежно установено, че във ведомостите за процесните периоди срещу имената на работниците не са били вписани изпълняваните от тях длъжности, за които им е начислено съответното трудово възнаграждение. Поради това правилно Плевенският административен съд е приел, че през тези периоди Тодор Атанасов Ангелов е изпълнявал трудовите функции по работните длъжности, вписани в трудовата книжка, като официален удостоверителен документ за тези обстоятелства и придобитият (положен) от него трудов стаж за това време е от втора категория по т. 26 ПКТП (отм.). В тази му част оспореното с касационната жалба решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Констативните протоколи, изготвени от контролни органи на НОИ, не опровергават данните в трудовата книжка, защото са основани на изплащателните ведомости, а от допълнителното и много подробно аргументирано заключение на вещото лице Дако Митов Христов (на л. 91 и сл. от делото на ПлАС) се установява, че във тези ведомости "срещу името няма длъжност" и че "във ведомостите след името има колона за длъжността на лицето, но тази колона не е попълвана", т. е. данните в констативните протоколи, за изпълнявани от жалбоподателя длъжности през спорните периоди, са опровергани, защото са основани на посоченото от вещото лице обстоятелство, че "след обработка ведомостите са събрани и подвързани с твърда подвързия (на която) е написано за кои периоди се отнасят ведомостите, на ръка и с технически шрифт на някои папки с туш е написано строителство, промишленост и други; надписа на папките "промишленост" е дало основание на изготвилите УП/3 № 305/15.11.2005 г. и № 43/03.08.2011 г. да пишат след длъжностното наименование "промишленост" и "ЦМК"". Надписите върху подвързията на ведомостите не са официални свидетелстващи документи и затова, като са основали данните в констативните протоколи и са упражнили давление върху длъжностните лица при "Етерна" АД да изготвят удостоверения обр. УП-3 с тези данни, контролните органи на НОИ са допуснали особено съществени нарушения на правилата за тяхната дейност и изготвените от тях констативни протоколи правилно не са били ценени от Плевенския административен съд.

Спорът по б."б" по-горе - за незачетен трудов (осигурителен) стаж - обаче е разрешен неправилно за м. ноември и м. декември 1973 г. и за м. ноември 1980 г. В тези й части трудовата книжка, като официален удостоверителен документ, е опровергана. В допълнителното заключение вещото лице Дако Митов Христов е отразил същественото обстоятелство, че за тези месеци изплащателните ведомости съществуват, но Тодор Атанасов Ангелов не е вписан в тях с получено трудово възнаграждение. Затова в тази му част съдебното решение е неправилно.

За м. декември 1974 г. обаче вещото лице е установило, че Тодор Атанасов Ангелов има отработен пълен работен месец, а не само до датата 06.12.1974 г., както е приел пенсионният орган. Затова в тази му част (за м. декември 1974 г.) съдебното решение е правилно.

Решението на Плевенския административен съд е неправилно и в частта, формално основана на чл. 194, ал. 3 във връзка с ал. 2 ГПК и във връзка с чл. 144 АПК, но по същество представляваща съдебно решение по иск за установяване на трудов стаж.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна в частта, с която е оспореното решението на Плевенския административен съд, с което е отменено решение № 8 от 21.02.2012 г. на касационния жалбоподател и потвърдените с него разпореждания на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО (пенсионния орган), а делото е изпратено като преписка за решаване на въпроса по същество. Макар и с частично неправилни мотиви (за незачетения трудов стаж на Тодор Атанасов Ангелов за м. ноември и м. декември 1973 г. и за м. ноември 1980 г.), съдебното решение като резултат е правилно и в тази му част следва да бъде оставено в сила. Поради това следва да бъде оставено в сила и в частта, с която разноските по делото са възложени на касационния жалбоподател. В останалата му част решението е неправилно и следва да бъде отменено.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,