Решение № 5004 от 26.5.2022 г. на ВАС, II о.

ВАСВторо отделение26.05.2022 г.докладчик т Таня Радкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 6846/19.11.2021 г. по адм. д. 3357/2021 г. на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на Екса 5 ООД, [ЕИК] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 500 /петстотин/ лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ РАДКОВА ЧЛЕНОВЕ: /п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА/п/ МАРТИН АВРАМОВ

Мотиви

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община чрез неговия пълномощник срещу решение 6846/19.11.2021 г. по адм. д. 3357/2021 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Екса 5 ООД в писмен отговор чрез своя процесуален представил намира касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Екса 5 ООД срещу изричен отказ, обективиран в писмо Към САГ20-АХ00-851-(1)/25.01.2021 г. главния архитект на Столична община, относно постъпило искане от дружеството-заявител в Направление Архитектура и градоустройство при Столична община за издаване на разрешение за поставяне на фирмени надписи на фасадата на сградата в УПИ VIII-1255, кв. 91, м. Кръстова вада, район Лозенец, Столична община. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на оспорената заповед и е изпратил преписката до главния архитект на район Лозенец, Столична община за произнасяне по подаденото заявление. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Оспореният административен акт е издаден от некомпетентен по степен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 2 Наредба на Столичния общински съвет за преместваемите обекти, за рекламните, информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община /НПОРИМДЕРДТСО/, в случаите, когато поставянето на фирмени надписи не е свързано с изграждане, поставяне или преустройство на даден обект, проектът на фирмения надпис се одобрява от главния архитект на съответния район, който издава разрешение за поставяне. Предвид факта, че поставянето на фирмените надписи не е свързано с изграждане или преустройство на сградата, компетентен да се произнесе по изявлението е главният архитект на района на общината. Постановеният по това заявление отказ от главния архитект на общината е нищожен. Така постановеното решение е правилно. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за липса на компетентност на органа, постановил оспорения отказ. Безспорно се установява от приложения по делото проект и обяснителна записка към различните му части, че дружеството е подало в общината заявление за разрешение за поставяне на фирмени надписи, както е отразено и в уводната част на писмо Към САГ20-АХ00-851-(1)/25.01.2021 г. главния архитект на Столична община, а не възприетото от административния орган искане за поставяне на рекламни елементи. По реално направеното заявление съгласно чл. 49, ал. 2 НПОРИМДЕРДТСО компетентен да се произнесе е главния архитект на район Лозенец, тъй като поставянето на фирмените надписи не е свързано с изграждане или преустройство на сградата и имотът попада в район Лозенец при Столична община. Допуснатият порок сочи на висока степен и тежест на недействителност на административния акт водещи до неговата нищожност. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че с писмото административният орган е изложил разликите между искане за поставяне на фирмени надписи с такова за поставяне на рекламни елементи, съответно - че в писмото са посочени нередовностите по заявлението и са дадени указания по отстраняването им. Противно на доводите в жалбата, съдържанието на писмото сочи към изричен отказ да се издаде исканото разрешение, доколкото и в него са посочени основания за невъзможността искането да бъде одобрено в този вид. Дори и да се възприеме така изложената теза на главния архитект на общината за указателен характер на процесното писмо, установената по делото липса на сезиране на същия с искане за издаване на разрешение за поставяне на рекламни елементи сочи на акт издаден без фактическо основание или предмет, което също би го направило невалиден. Наведените от касатора доводи относно редовността на заявлението, съответно на материалната законосъобразност на постановения от него отказ, не обосновават извод в различна насока, предвид установената липса на компетентност на издателя на оспорения административен акт. Предвид изложеното, като е приел обжалвания отказ за нищожен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба Екса 5 ООД следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 500 /петстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,